15 годишната ми дъщеря се раздели с първото си гадже и е много разстроена. Уж знам какво да кажа, а сякаш не съм сигурна. Искам да ѝ помогна, за да не страда дълго време. Някакви съвети?
- Публикувана: 4 ян. 2021, 07:06 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2021, 21:52 ч.
Дъщеря ми се раздели с гаджето
Всяко дете е различно, различно се изживяват такива моменти и няма общи правила. Според мен полезно би било в случая отвличане на вниманието с приятни и забавни неща. Да излиза с приятелки, да ги кани на гости, заедно да се учат на неща, които са им приятни-напр правене на сладкиши, изпробване на прически. Още-хубави филми, разходки на чист въздух, такива неща.
Грешка ще е да се "намила" върху отрицателни качества на гаджето или успокояване, че ще срещне друг. Неминуемо ще срещне и ще и бъде смешно след време, но сега е рано да го повярва.
Грешка ще е да се "намила" върху отрицателни качества на гаджето или успокояване, че ще срещне друг. Неминуемо ще срещне и ще и бъде смешно след време, но сега е рано да го повярва.
Обясни ѝ, че това се случва на всеки и е част от израстването и че вероятно ѝ предстоят още такива моменти- да се разделят с нея и тя да се разделя... да се чувства наранена и да наранява...
Че това, което изпитва е нейната собствена тъга и болка, от това, че е отхвърлена и да се отпусне и да я изживее, да не се плаши от тази болка и тъга, а да ги опознае и заобича, като част от себе си.
...Може да направите "парти" за първата раздяла, в зависимост от това какви са ви отношенията, или ден на бившите гаджета....с поплакване, спомени, тъжни филм, музика, изтъгувайте го до край
За да може да го преболедува по- лесно и като свърши този ден, да се опита да започне "отначало"
Много е тежко, не знам дали не давам неадекватни съвети
Но без потъване дълбоко в тъгата, няма изплуване...
Че това, което изпитва е нейната собствена тъга и болка, от това, че е отхвърлена и да се отпусне и да я изживее, да не се плаши от тази болка и тъга, а да ги опознае и заобича, като част от себе си.
...Може да направите "парти" за първата раздяла, в зависимост от това какви са ви отношенията, или ден на бившите гаджета....с поплакване, спомени, тъжни филм, музика, изтъгувайте го до край
За да може да го преболедува по- лесно и като свърши този ден, да се опита да започне "отначало"
Много е тежко, не знам дали не давам неадекватни съвети
Но без потъване дълбоко в тъгата, няма изплуване...
Знам колко много боли да виждаш детето си да плаче, а и само като си помислиш заради някакъв ... Остави я временно да си поплаче, понякога душата има нужда от това, все пак трябва да пусне по някакъв начин болката (зависи и колко време са били заедно) .. Изчакай да минат 2-3 дни (понякога не са достатъчно, но..) и пробвай да я разсеяш, шопинг терапия, разходка, според зависи и какви са и любимите неща за правене 
Отразяване, приемане на чуствата.
Да не я убеждаваш, че скоро ще и мине или пък да задълбаваш в болката.
Подхождаш с емпатия и изговаряне "Сигурно много те боли. Той е първият ти приятел и си имала много мечти за връзката ви". Нека говори, ти не и давай оценка или решения...просто слушаш. Като поотмине първоначалното тъгуване, вече може да има разсейващи занимания, за да не изпадне в апатия. В началото човек не иска да го влачат насам натам или да му запълват времето, иска просто да си седне и да си реве. Да види, че е разбрана, че разбираш какво чувства, но не умаловажаваш усещанията и, нито пък я засипваш с ох-кания и ах-кания-става досадно и не смееш да споделиш.
Да не я убеждаваш, че скоро ще и мине или пък да задълбаваш в болката.
Подхождаш с емпатия и изговаряне "Сигурно много те боли. Той е първият ти приятел и си имала много мечти за връзката ви". Нека говори, ти не и давай оценка или решения...просто слушаш. Като поотмине първоначалното тъгуване, вече може да има разсейващи занимания, за да не изпадне в апатия. В началото човек не иска да го влачат насам натам или да му запълват времето, иска просто да си седне и да си реве. Да види, че е разбрана, че разбираш какво чувства, но не умаловажаваш усещанията и, нито пък я засипваш с ох-кания и ах-кания-става досадно и не смееш да споделиш.
Всеки човек е различен, затова ще споделя и моята гледна точка и опит.
Като тийн съчувствието и притеснението на майка ми никога не ми е помагало, само ми затвърждаваше, че наистина има за какво да се тревожа. Шегите и майтапите на баща ми много повече са ми помагали и разсейвали от проблема и са ме карали да видя, че всичко си има и смешна страна и се тревожа за глупости. Но не при всеки е така. Някой хора не обичат да се омаловажават проблемите им и това също е нормално.
Като тийн съчувствието и притеснението на майка ми никога не ми е помагало, само ми затвърждаваше, че наистина има за какво да се тревожа. Шегите и майтапите на баща ми много повече са ми помагали и разсейвали от проблема и са ме карали да видя, че всичко си има и смешна страна и се тревожа за глупости. Но не при всеки е така. Някой хора не обичат да се омаловажават проблемите им и това също е нормално.
Е хайде сега. Всички сме се влюбвали и сме страдали. Даже и на по-дърти години. Искам да видя тоя човек, който ще си каже след като го зарежат "абе я аз да си уча уроците (или да си гледам работата, или каквото и да е там), те са ми най-важни сега". Ако успее, значи просто не е бил влюбен.
Ерих Кестнер е казал "В живота не е важно защо скърбиш, а колко скърбиш". Абсолютно вярно и е ужасно гадно да се омаловажават чувствата и мъката на децата и подрастващите.
Ерих Кестнер е казал "В живота не е важно защо скърбиш, а колко скърбиш". Абсолютно вярно и е ужасно гадно да се омаловажават чувствата и мъката на децата и подрастващите.
Е, да, ама на 15 се влюбват и си изживяват разочарованията. А знаеш ли какви драми се разиграват при малките деца? Желанието да бъдеш харесан и отхвърлянето важат за всички, макар и в различни варианти, не само такива, каквито ги мислим ние като възрастни, защото сме възрастни. Ако "сте гаджета" в детската градина, и същото това гадже си намери друго гадже, то веднага разбираш и това няма да ти спести разочарованието, колкото и майка ти да твърди, че трябва да си гледаш другите неща.
Назад в годините моята приятелка, която си беше направо красавица в сравнение с мен, ходеше с най-харесваното момче. Обаче момчето се наслаждаваше, ако мога така да кажа, с пълни шепи на своята популярност и я огорчаваше без да се замисли. Тя все прощаваше, търпеше и даже обвиняваше и наказваше себе си за всичко . Постоянно гладуваше, макар да нямаше нищо излишно по себе си. Даже се карахме, ако се опитам да и отворя очите и да и събудя самоуважението.
Може би когато имаш възможността да видиш всичко това отстрани, без да си замесен емоционално можеш да разбереш колко разрушаваща е такъв тип връзка. Спестих многото гадни детайли, но стана ясно по същество.
Явно всичко това здраво ме е раздрусало , за да реша че никога няма да направя дори и минимален компромис срещу това да не съм сама . С годините осъзнах , че самотата си има и привилегии. Научих се да съм силна, да се боря и наистина високо ценях свободата си и независимостта си. Даже в един момент взе и да ми харесва това да съм сама. Както казах никога не съм била красавица и пред вратата ми никога не е имало опашка от обожатели.
Към днешна дата имам зад гърба си четвърт вековен щастлив брак и вярвам че го дължа именно на това че никога не съм правила компромиси за да бъда харесвана.
Може би когато имаш възможността да видиш всичко това отстрани, без да си замесен емоционално можеш да разбереш колко разрушаваща е такъв тип връзка. Спестих многото гадни детайли, но стана ясно по същество.
Явно всичко това здраво ме е раздрусало , за да реша че никога няма да направя дори и минимален компромис срещу това да не съм сама . С годините осъзнах , че самотата си има и привилегии. Научих се да съм силна, да се боря и наистина високо ценях свободата си и независимостта си. Даже в един момент взе и да ми харесва това да съм сама. Както казах никога не съм била красавица и пред вратата ми никога не е имало опашка от обожатели.
Към днешна дата имам зад гърба си четвърт вековен щастлив брак и вярвам че го дължа именно на това че никога не съм правила компромиси за да бъда харесвана.
Според мен трябва много да я слушаш, много да ти говори. Да излее всичко, цялата си болка, дори да ти "надуе главата". Моят син, когато има проблем, постоянно ми говори, мелим едно и също и наистина така се разтоварва. Също е добра идея да й разкажеш за твоите несбъднати или нещастни любови. Не че в момента ще й помогне в личното страдание, но все пак е друго като поне на когнитивно ниво знае, че и на други им се случва.
Аз на моя младеж, понеже той се интерсува от психология, съм му обяснявала и за фазите на тъгата (Кюблер-Рос). Така "излиза" от личната болка и гледа на страданието си от друга гледна точка. Не знам дали при вас това ще сработи, при нас стана.
Аз на моя младеж, понеже той се интерсува от психология, съм му обяснявала и за фазите на тъгата (Кюблер-Рос). Така "излиза" от личната болка и гледа на страданието си от друга гледна точка. Не знам дали при вас това ще сработи, при нас стана.
Аз да споделя нс 22 съм и при мен първо гадже и раздяла бешв на 15... Бях съсипана помня, защото от стрес спрях да ям и ми падна цял кичур коса.... Но тогава майка ми беше човекът който ме измъкна,говореше ми много колко не бил за мен,щв срещна друг и т.н аз обаче не и не и не рев.... И така след два месеца предцени да извика нейна приятелка ,, уж " която се оказа психолог.. Много ми помогна превъзмогнах го превъзмогнах и себе си.... И така вече от 17 годишна съм със сегашния ми приятел и всичко е в миналото ще и мине просто я подкрепяйте и говорете с нея за някакви нейни любими неща...
Е хайде сега. Всички сме се влюбвали и сме страдали. Даже и на по-дърти години. Искам да видя тоя човек, който ще си каже след като го зарежат "абе я аз да си уча уроците (или да си гледам работата, или каквото и да е там), те са ми най-важни сега". Ако успее, значи просто не е бил влюбен.
Ерих Кестнер е казал "В живота не е важно защо скърбиш, а колко скърбиш". Абсолютно вярно и е ужасно гадно да се омаловажават чувствата и мъката на децата и подрастващите.
Ерих Кестнер е казал "В живота не е важно защо скърбиш, а колко скърбиш". Абсолютно вярно и е ужасно гадно да се омаловажават чувствата и мъката на децата и подрастващите.
Не знам. Мен дори не ме зарязаха. Просто спряха да контактуват изведнъж. И аз също започнах да се отдалечавам. И без това имах чувството, че на мен се крепи тази връзка. Бях тъжна за 2-3 дни и после нищо. На 19 съм , ако има значение .