Дъщеря ми се раздели с гаджето

  • 4 118
  • 21
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 12 725
Аз бях влюбена на 15, той замина, бях тъжна, мина ми. Не съм и помисляла да споделям с майка ми, само с приятелка.
На 15 животът е като магазин, а ти си с пълна кесия с пари; не е като в по-късна възраст, когато се затваря врата и може да не се отвори прозорец.

# 16
  • София
  • Мнения: 62 595
Е, да, ама на 15 се влюбват и си изживяват разочарованията. А знаеш ли какви драми се разиграват при малките деца? Желанието да бъдеш харесан и отхвърлянето важат за всички, макар и в различни варианти, не само такива, каквито ги мислим ние като възрастни, защото сме възрастни. Ако "сте гаджета" в детската градина, и същото това гадже си намери друго гадже, то веднага разбираш и това няма да ти спести разочарованието, колкото и майка ти да твърди, че трябва да си гледаш другите неща.

# 17
  • Мнения: 12 725
Simple Smile Знам, бях влюбена в детската градина в един Явор и исках да се женим.

# 18
  • Мнения: 4 388
Назад в годините моята приятелка, която си беше направо красавица в сравнение с мен, ходеше с най-харесваното момче. Обаче момчето се наслаждаваше, ако мога така да кажа, с пълни шепи на своята популярност и я огорчаваше без да се замисли. Тя все прощаваше, търпеше и даже обвиняваше  и наказваше себе си за всичко . Постоянно гладуваше, макар да нямаше нищо излишно по себе си. Даже се карахме, ако се опитам да и отворя очите и да и събудя самоуважението.
Може би когато имаш възможността да видиш всичко това отстрани, без да си замесен емоционално можеш да разбереш колко разрушаваща е такъв тип връзка. Спестих многото гадни детайли, но стана ясно по същество.
  Явно всичко това здраво ме е раздрусало , за да реша че никога няма да направя  дори и минимален компромис срещу това да не съм сама . С годините осъзнах , че самотата си има и привилегии. Научих се да съм силна, да се боря и наистина високо ценях  свободата  си и независимостта си. Даже в един момент взе и да ми харесва това да съм сама. Както казах никога не съм била красавица и пред вратата ми никога не е имало опашка от обожатели.
 Към днешна дата имам зад гърба си четвърт вековен щастлив брак и вярвам че го дължа именно на  това че никога не съм правила компромиси за да бъда харесвана.

# 19
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 983
Според мен трябва много да я слушаш, много да ти говори. Да излее всичко, цялата си болка, дори да ти "надуе главата". Моят син, когато има проблем, постоянно ми говори, мелим едно и също и наистина така се разтоварва. Също е добра идея да й разкажеш за твоите несбъднати или нещастни любови. Не че в момента ще й помогне в личното страдание, но все пак е друго като поне на когнитивно ниво знае, че и на други им се случва.
Аз на моя младеж, понеже той се интерсува от психология, съм му обяснявала и за фазите на тъгата (Кюблер-Рос). Така "излиза" от личната болка и гледа на страданието си от друга гледна точка. Не знам дали при вас това ще сработи, при нас стана.

# 20
  • Мнения: 1 428
Аз да споделя нс 22 съм и при мен първо гадже и раздяла бешв на 15... Бях съсипана помня, защото от стрес спрях да ям и ми падна цял кичур коса....  Но тогава майка ми беше човекът който ме измъкна,говореше ми много колко не бил за мен,щв срещна друг и т.н аз обаче не и не и не рев.... И така след два месеца предцени да извика нейна приятелка ,, уж " която се оказа психолог.. Много ми помогна превъзмогнах го превъзмогнах и себе си.... И така вече от 17 годишна съм със сегашния ми приятел и всичко е в миналото ще и мине просто я подкрепяйте и говорете с нея за някакви нейни любими неща...

# 21
  • Мнения: 258
Е хайде сега. Всички сме се влюбвали и сме страдали. Даже и на по-дърти години. Искам да видя тоя човек, който ще си каже след като го зарежат "абе я аз да си уча уроците (или да си гледам работата, или каквото и да е там), те са ми най-важни сега". Ако успее, значи просто не е бил влюбен.
Ерих Кестнер е казал "В живота не е важно защо скърбиш, а колко скърбиш". Абсолютно вярно и е ужасно гадно да се омаловажават чувствата и мъката на децата и подрастващите.

Не знам. Мен дори не ме зарязаха. Просто спряха да контактуват изведнъж. И аз също започнах да се отдалечавам. И без това имах чувството, че на мен се крепи тази връзка. Бях тъжна за 2-3 дни и после нищо. На 19 съм , ако има значение .

Общи условия

Активация на акаунт