
2009 г виж пост 685



е от тихите води но дълбоки и колкото, и бой
да изяде все, ще му е малко.
и пребита като куче, потресе ме тази гледка. 
ноооооо и неговият Видов ден, ще дойде, и ще е мнооого болезнен.
с отношението си към Съла и тези нейни гнусни клетви
ми е изключително антипатичен образ то срещата между нея, и Нарин ми въздейства, много силна сцена.
особено сцената при чешмата
но ми е жал за Съла.
Нейното майчино сърце
е свито от страх и затова се надява да има момиченце а не момче продължител на клана. Всъщност тя не знае, че само щом го зърне и вече няма да има значение от какъв пол, ще е детенцето й. 
и като знам как копнееше за детенце
с Гезда чак ми стана мило като гледах Агата колко е щастлив.
За мен те взаимно се допълват нищо, че са различни като денят и нощта. Тя предава цвят и колорит в живота на Агата, постоянно го държи на педал, и на нокти а той е неповторим романтик.
Общото помежду им е безусловната им любов
един към друг трансформирайки се в дълбока и искрена обич,
и за мен това е предостатъчно за създаване на успешно семейство а те с времето така както се обичат безрезервно, ще се и научат да си вярват нооо времето е най-големият учител за всички ни, и в частност за Съла, и Боран.
като разбра, че, ще имат наследник а на Фируз Ага очите му грейнаха. Много топъл поглед има нищо, че ги подбелва като белтъци и ме влудява
щом го видя да ги забелва.


чок татлъ на снимките е Шефа.



Но отношението към жена му е покъртително...Тази женица за какво живее изобщо...Та тя просто съществува. Предложение: Защо не го гръмне, така и така никой не я брои за жива...Джихан заслужава гадна смърт...заслужава да се пържи в ада...Много долен и защо, защото не е имал нито дупето, нито сърцето да се бори за себе си и чувствата си. Живее с жена, която презира. Направил е себе си нещастен, но и още едно същество, което му търпи простотиите. Не му е виновен Боран. Виновен си е сам. Мрази Боран заради факта, че той е имал смелостта да постигне това, което тази мишка само може да сънува...(имам още какво да пиша, но да не прекалявам с търпението ви)