Норвегия- тема 46

НЕЛКА, благодаря за уто4нението. Вие до София ли пътувахте? Мъжът ми иска това лято да минем през Сърбия, но мен то4но у4астъка София- Варна много ме пла6и 

За цялата истерия покрай барневерн- нямам коментар. Имам пряк допир с институцията по други направления и мога само хубаво да кажа.

Бобче, разбирам чувствата ти за пътуването. Не го мисли, знам как му се свива душата на човек преди да е направил първата стъпка, но след като веднъж потеглиш, всичко е много по-лесно.
Има го това, че намирайки се тук, четем новини и знаем немалко за България, което ни кара да се боим.
Докато за Румъния просто не знаем почти нищо и нямаме изграден същия страх.
А там може да е и по-зле, просто за нас то е неизвестно.


Ние минаваме през София, но продължаваме до Варна.

Пробвали сме и горния, и долния път. Приблизително същото е. На мен горният ми е малко по-тегав с тези безбройни ограничения.
Лошото на долния е, че има участъци по автобана, които са като от експериментално поле за ядене на гуми - такова „качество“ на настилката не знам дали и Бай Тошо е постигал. 

Сега на връщане (Варна - София) тръгнахме към Шумен, при Шумен слязохме през Ришкия проход до долния автобан и по него - до София. Според мен, на този етап - най-приятният маршрут.

През Сърбия таксите за пътя не са високи.
За сметка на това, за Чехия не искам да чуя!!!!!!!  Най-скъпо от всякъде, а целият автобан - в ремонт, думи нямам какво чакане беше и каква трагедия, подобно нещо не съм изживявала, Чехия скоро няма да има щастието да минем през нея .

Нелка, записвам старателно мар6рута. 

4ехите, да, как не ги е страм. Бъбреците ни опадаха от толкова друсане. Добре, 4е си имат Прага, 4е ги отстрами градът. Много го харесахме и вместо една но6т на връ6тане, останахме две и пак не ни стигна 
Ина4е пътят Русе- Варна го пътувахме и през деня и през но6тта и в двата слу4ая бе6е много спокойно. 

Да, точно така си беше в Чехия  (чакай, че обърках И-то с У и името на Чехия стана....не ти е работа  )
И имат най-високата такса! За нея през Австрия минаваш в двете посоки.
Но си права, аз още от 80-те години се радвам на държавата им.
А и бяха първите сред нас с автобан.
В Прага бях на курсове неотдавна - 

А в Словакия минахме по странични пътища, без винетка. Тя е толкова кратка, че едно подобно разнообразие даже е позитивно.

Ще видиш, и другият път през България ще мине нормално като русенския. 

nelka.nelka, bob4enka - приятелчета мили - за вас самолети няма ли? Много сте ми приятни и двете

А колкото за Барневарн - тази Ирина направи пари в Русия с тази истерика. Интервюта, клипове, книга издаде дори - абе какво ли НЕ ПРАВИ ЧОВЕК за пари и някаква пошла, жалка известност???? (тази информация от руско-норвежкия форум!!!)

Нели 

Аз само като видях, че се споменава въпросната рускиня и не прочетох и ред от тази "статия".
Много страшни неща се говорят сред чужденците за Барневан, преди да дойда още ме бяха наплашили с тази институция. И що легенди съм чула. Коя е истина, коя не знам.

Но деца току-така не се отнемат от родители, макар че от норвежка съм чувала, че Бареварн могат да отнемат детето ти много лесно, стига да поискат. Но, аз не съм убедена, защото законите  за закрила на децата на норвежки не мога да ги прочета, а само там може да се види кога, какво и защо

Сем-че! , Хайде сега, вземи и с нашите (не-)самолети ни навикай! 
Има бе, има, самолет да иска човек. Основно Норуйджън Дето една капка вода не ти дават, а ги чакаш не знам колко часа докато се натуткат да дойдат
Впрочем, онзи ден пък летях до Берген със САС. Тея па' дават „гратис“ кафе и чай, обаче и на тях водата им се свиди и я предлагат само срещу кредитка/дебитка 

Това самолетите скоро ще трябва да започнат да ни плащат за да ги ползваме. Така де, всичко сами си поръчваме, плащаме, оформяме и пращаме, накрая си купуваме и водата, е и то остана само и по едно кормило да ни дадат накрая 

Ама голямо е щастие човек сам да си е господар и да пътешества с кола! Вярно, пътищата вече често са неприятно натоварени, и все пак! Лично за мен най-запомнящото се от ваканциите май основно е самият път и изживяното във връзка с него 

Самсара, казваш, че не си чела законите на норвежки... Честно казано, кой човек, незанимаващ се с право, би могъл да прочете какъвто и да е закон, дори на родния си език 
Да се радваме, че общо взето за нормалните хора животът тече нормално и едва ли някога би ни се наложило да четем подобни неща 

Аз мога на родния си език, защото съм юрист. И да ти кажа, толкова съм свикнала да прочета закона/правилника/наредбата и т.н. без значение за какво се отнася, че тук ми е много глупаво, че не мога.
Аз едвам вестници на норвежки чета и разбирам, а за правна терминология и въобще академични и администратично текстове, не Берген тест, ами не знам какво ниво ми трябва.

Започвам 5 година тук и все още не мога да кажа, че съм свикнала със страната и ми е като у дома. Все още съм малко или много "на гости", а живея тук.  Дали заради езиковата бариера, защото аз предимно английски използвам, или всичко е индивидулано, или и други се чустват като мен...не знам. Но определено, има неща, които са ми чужди и странни, и непознати, след толкова години.

Ох, виж как намерих на кого да кажа за юридическите въпроси 
Самсара, имам позната във Варна, която е адвокат и която четеше всякакви нови (и нови, и стари, и всякакви) закони и разпоредби така, както аз чета забавна литература.
В този смисъл не ми е чуждо, представям си как и ти го правиш, и да сте благословени, че ви има! Защото ако всички бяхме като мен...

Винаги съм мислила, че може би най-неблагодарната професия при промяна на държавата е тъкмо юридическата Заради езиковата бариера и заради толкова сложната материя, с която боравите.
Към същата категория спадат и пишещите хора, но те поне биха могли да творят на родния си език, ако става дума за художествена литература. В журналистиката е по-друго.

-----------

Ако и останалите, които посещаваме темата, споделят за усещанията си в новата „родина“, сигурно ще е хубаво и поне мъничко полезно за всички ни.

Аз самата съм тук толкова отдавна, че за мен може би е късно да мисля по въпроса.
А и при мен нещата станаха плавно, нямаше рязък преход.
Дойдох като музикант още през 80-а година, много години пътувах между двете страни и когато в крайна сметка се омъжих тук, английския бях престанала да ползвам отдавна, и познавах държавата.

Ти, ако се напрегнеш да загърбиш английския и да започнеш да ползваш норвежки, съм уверена, че ще се почувстваш по-добре. 
Знам, трудно е да се откажеш от нещо, което умееш и да започнеш да търсиш нови, полупознати думички.
Но съм убедена, че когато човек не борави с езика на държавата, в която се намира, това и го затруднява, и е в негова вреда, и на всички нива го държи в някакъв вид изолация.

Ако искаш, започни  да четеш на норвежки, колкото и да е мъчително в началото.
Не знам дали при всеки би работило това, но аз вземах книги от библиотеката, а и купувах също.
Избирах разни популярни романи с повече „интересни неща“  и диалози из тях.
Четях просто така, което разбера - добре; което не разбера просто го прескачах.
И чак когато дадена непозната дума се повтаряше няколко пъти, си я отбелязвах в тетрадка, след което я търсех в речника.
Така малко по малко запасът се увеличаваше и ставаше все по-лесно.

Малко по-нататък взех от библиотеката учебник по норвежки, преписах го ( ...аз така уча) и някак нещата си дойдоха по местата.

Вярвам, че самата ти би се почувствала по-добре ако започнеш да говориш езика, да следиш новини и да гледаш филми на норвежки. Както и да можеш да си помогнеш с разни документи, където това е необходимо.

Но не може да отречем, че всички все пак сме различни. При някои хора се получава, докато други трудно възприемат нова държава и в някои случаи дори се връщат обратно.
Каквото и да говорим, човек веднъж напусне ли мястото, където се е родил и пораснал, той губи част от принадлежността си и автоматично се превръща в малко чужденец и на двете места - и на старото, и на новото 

-------
Леле, че много съм писала!! Спирам!

И в това и само в това се състои драмата на емигранта! Прекрасно казано, N.N!

Нели, истинско удоволствие е за мен да чета всеки твой пост!  

Няма една думичка, която да си написала и да не съм съгласна с нея!

И първото и второто ми образование са много неблагодарни при смяна на държавата, защото изискват много, много високо ниво на владеене на езика. Правото не го признават тук, трябва да уча  няколко години, да приравнявам, което е напълно нормално, правните ни уредби са различни Материята е много сложна и се изисква специална терминология, която може да те затрудни на родния ти език, какво остава за чужд. Втората ми специалност, която обожавам ...също изисква отлично ниво на владеене на езика, за да може да я практикуваш.

Ох, аз правна литература не чета за удоволствие, а по-скоро навик от университета. И  ако реша да нарушавам нещо да знам какво и как  

И да, пустия английски, толкова ми е лесно с него, че всичко в главата ми идва на английски. Запъна се понякога умишлено, налагам си да говоря на норвежки в аптеката, в магазина - семпли диалози, ежедневни и една дума да ме препъне да не се сетя как е на норвежки и съм до там. За да не обърквам хората, да не бавя опашки и да не се излагам продължавам на английски  

Връщане към БГ засега не планирам, затова, за да не съм в информационна, социална, културна изолация и тъмнина, чета норвежки всеки ден и съжалявам,че не бях по-упорита изминалите години с езика, а отлагах по ред причини, кои наистина важни, кои не. Но аз проблем с четене и писане нямам кой знае какъв, аз имам, когато се налага да говоря - тогава всичко се изпарява от главата ми и твърде много мисля как кое да кажа и...не на последно място не съм проговорила, защото все чакам! да го науча ДОБРЕ, за да не излагам да говоря грешно  


Да, само! И абсолютно точно!
Не бих могла да кажа по-ясно и кратко в едно изречение какво чувствам и когато съм в Норвегия, и когато съм в България. Аз съм и тук и там едновременно, и никъде напълно...

Нели, прегръдки силни! Накара ме да се усмихна днес!

П.С. Ти и едни нови обувки, които днес си купих. Такъв модел търся поне от година и днес Съдбата ме срещна с тях  


Агент и ти си ми много симпатична, срещам те повече в КМ  , не знам в коя държава си, но   и за теб!

И на мен, и на мен!! 
Агентът е една хубавица, правеща приказни снимки! И носеща страхотни човешки качества 
Агенте, толкова ми е хубаво да те виждам когато гостуваш при нас! 

-----------

Самсара, (клише, но ) чувството е взаимно. 

Благодарност за всичко, което така добре си написала и обяснила!

Много е тъжно това разпиляване на талант и познание в твоя случай. Дано на прозвуча грешно; исках да кажа, тъжно е, че обстоятелствата са те лишили от възможността да се занимаваш и развиваш в онова, в което си вложила толкова много ресурс.  Не знам какво би трябвало да стане, за да може един правист да заработи пълноценно след преминаване от една държава в друга.

Така, както си споделила нещата, мога смело да кажа, че имаме доста общо по отношение на езиковата бариера. Аз бях по подобен начин, но с английския. При това (някога) бях тази в групата, която трябваше да води разговорите. Имаше моменти, в които просто стоях и не можех да отворя уста. Защото знаех, че онова, което ще излезе от нея, ще е грешно, а не можех да се сетя за по-добра дума или израз 

Повярвай ми, с голяма радост обърнах гръб на английския - не защото не го харесвам, а защото по някакъв начин не се чувствам у дома си в него и до днес. И се хвърлих с нещо като коремен плонж в норвежкия 

Беше много лесно и много забавно.
Никой нямаше никакви очаквания и изисквания към мен, аз можех докато съм жива да свиря насам-натам с английски, без проблем. 

Проблемите обаче все пак се явяваха когато допреше до някои финансови отношения.

Някога имаше едни специални данъчни правила, с които се наложи да се разправяме. Практически всички в една голяма сграда вдигаха рамене, показвайки, че „не разбират“ английски 
След още един подобен случай аз, както се казва тук, си седнах на задните крака и заявих, че аз повече няма да кажа нито една английска дума! Не заради някого другиго, а заради самата себе си! 

Така и стана. И наистина беше забавно. Представям си какви смехории съм говорила, но аз го правех и съзнателно, тъй като това беше голяма веселба и за хората по рецепциите и ресторантите (където знаех, че можех да си го позволя).
Тъкмо липсата на страх да не изрека нещо погрешно, беше онова, което направи проговарянето на езика толкова леко и неангажиращо. 

(По-късно, за половин година в Гренландия... е не, не проговорих инуитски  , но минах на датски и това окончателно затвърди убеждението ми, че нищо не е като да се говори локалния език.)

Но те разбирам за това, че не четенето, а говоренето ти е проблем, Така е, не е едно и също. Аз самата общувам рядко с хора и говоря много малко. Познат ми е проблемът да нямаш навика да вкараш наученото в употреба. Прочитам цяла книга без да срещна непозната дума, но когато заговоря, има неща, които ми се струва едва ли не неестествено да изрека; в това няма много логика, но... 

Знам, хора, които не живеят под един покрив с (в случая) норвежец, по-трудно проговарят езика. А ако човек има и потребността да бъде колкото е възможно по-изряден в онова, което върши и казва  , проблемът, съответно, е още по-голям.

Не знам къде си, но си мисля, че ако си в някакво по-малко място, би могла да използваш това като предимство.
Мисля за това, че някога, когато тук далеч нямаше толкова чужденци както сега, хората реагираха изключително позитивно ако чуеха, че някой прави опит да говори езика им. Лицата им буквално грейваха!
В този смисъл си мисля, че може би нещичко от това все още се е запазило? Особено ако най-често ти се налага да общуваш с хора на места, където поне по физиономия вие вече се познавате малко или много 
Опитвай, позволявай си да опитваш и да включваш този срещу теб в онова, което искаш да кажеш. Не всички хора са еднакво податливи, но има и такива, които ще се усмихнат и ще помогнат - не  е трудно да усетиш кои са те.  Използвай ги като пътечка, по която да пристъпиш и да продължиш нататък.  Като с това ще дадеш и на тях самите една усмивка, върху която те ще мислят известно време след като се разделите.

---
Абе не е като да не ми иде отръки многословието   
Край!
Повече (а не е като да няма   ) - довечера.   

Здравейте!
Интересувам се има ли такива от вас, които са сключвали брак с норвежец в България ? Старая се да събера информация какви документи точно са нужни от негова страна

 От наблюдения за сключени бракове (около мен) и споделени неща по разни форуми - не е зле да имаш предбрачен договор. За неговата валидност и тук в Норвегия може би ще има начин да научиш от Елена Гоцева –    ( + 47/ 47 26 00 57) адвокат практикуващ тук в Осло. Тя сигурно ще знае и за официалните документи.
Пожелавам ти успех.

Благодаря, ще се свържа с нея. Не бях обмисляла вариант предбрачен договор, явно съм old school