47 тема на ЕЛП - ароматна, начетена, пролетна

- Разкажи ни история, , мамо – каза пред-пред-предпоследното котенце
-   Знаете всичките ми истории – отговори майката котка, докато се обръщаше сънено в сламата
-   Това измисли нова! – каза последно роденото котенце, толкова дръзко, че госпожа Мяу веднага я плесна – но и се разсмя. Чували ли сте котка да се смее? Хората казват, че котките често го правят.
-   Знам една история – каза тя – но не съм сигурна дали е истина, макар че ми беше разказана от многоуважаван раиран джентълмен, близък приятел на милата ми майка. Той казваше, че е прачичо на госпожа Белушка-Пъструшка, дамата, за която е историята.
-   О, разкажи я, разкажи я – изписукаха всички котенца, застанаха в очакване и погледнаха майка си с нетърпеливи зелени очички.
-   Добре – каза нежно тя – но ако ме прекъсвате, ще млъкна.

И така в плевнята настана тишина, с изключение на гласа на госпожа Мяу и тихото доволно мъркане на котенцата, които слушаха пленителната история.

Госпожа Белушка – Пъструшка била най-умната котка, която някога е ловила плъхове в обувките си с меки подметки. Винаги знаела къде точно ще надникне мишка иззад дъските и я цапвала с меката си лапа с остри нокти още преди мишката да разбере, че не е сама в стаята. Знаела как да лови вкусна закуска за себе си и децата си, трик, на който ще ви науча, милички, когато дойде пролетта. Лягала много тихо сред бръшляна на стената и измъквала малките пиленца от гнездата им, когато родителите им литвали към магазина за храна. Госпожа Белушка – Пъструшка била много умна, както казах – толкова умна, че с времето вече не и било достатъчно, че е най-умелата сред котките.
-   Котките са по-умни от хората, разбира се – казвала си тя – но все пак има какво да се научи и от тях. Трябва да ги наблюдавам и да видя как те вършат разни неща.
Така че на следващото утро, когато готвачката дала на госпожа Белушка – Пъструшка закуската и, тя забелязала, че готвачката налива млякото от кана в чинийка. През онзи следобед Белушка огладняла, но вместо да пъхне глава в каната и да си пийне както обикновено – знаете как – тя наклонила каната, за да налее мляко, както видяла да прави готвачката. Но котешките лапи, макар и силни, когато ловят плъхове, мишки и птици, са прекалено слаби да удържат големи керамични кани. Ужасната, предателска кана паднала от шкафа и се счупила. „Сигурна съм, че го направи, само за да ми направи напук.“ – казала си госпожа Белушка. И млякото се разляло.
-   Как, за бога, се е счупила тази кана? – възкликнала готвачката, когато влязла.
-   Сигурно котката я е счупила – казала кухненската прислужница и била съвсем права, но никой не и повярвал.
След това госпожа Белушка – Пъструшка забелязала, че хората спят в големи меки бели легла, вместо на килимчето пред камината в кухнята или в плевнята като котките. Така че казала на децата си една вечер:
-   Мили мои, местим се в нова къща.
Котенцата много се зарадвали и всички тихичко се качили на горния етаж и пропълзели в най-хубавото човешко легло. За нещастие, обаче, това легло било приготвено за човек – чичо, и когато намерил котките там, ги изхвърлил, далеч не нежно, и хвърлил ботушите си подир тях, докато бягали, ужасени до върха на хубавите си опашки. На следващата сутрин казал на господарката на къщата, че ужасните КОТКИ били в леглото му и се заклел, че няма да прекара и една нощ повече под покрив, където стават такива неща. Госпожа Белушка – Пъструшка била много доволна – никоя дама не желае да има гости, които хвърлят ботуши по нея. Но господарката на къщата казала тъжно „О, Белушке! – загубихме цяло състояние заради теб!“ А Белушка, при целия си ум, не разбрала какво иска да каже господарката, но продължила да мърка гордо и да мисли каква умна постъпка да извърши сега. Аз също не знам какво са означавали тези думи, така че не ме прекъсвайте с глупави въпроси.
 
-   Мисля, че трябва да носим обувки.
Това било следващата идея на госпожа Белушка – Пъструшка, но всички човешки обувки били твърде големи за нея. Обаче, красив чифт обувки от ярешка кожа, боядисани в сьомга, съвсем нови, принадлежали на голямата кукла на човешкото дете – и госпожа Белушка – Пъструшка ги обула на малките кафеви лапки на най-голямото си котенце.
-   А сега, Райо – казала тя (той бил кръстен на джентълмена, който ми разказа историята) – изглеждаш по-величествен от което и да е коте преди теб.
В началото Райо бил доволен – после се опитал да е доволен – и накрая разбрал, че никак не е доволен. Обувките започнали да му убиват ужасно и той се размяукал тъжно. Госпожа Белушка – Пъструшка го плеснала нежно – както майките котки понякога правят – знаете какво имам предвид! Но докато спяла, той свалил розовите обувки и ги нагризал на парченца. И Бавачката го напляскала за това. Горката госпожа Белушка – Пъструшка била много нещастна, когато видяла да плесват сина и. Едно е да плеснеш сама сина си (нежно, както майките котки правят. Знаете какво имам предвид), а съвсем друго – да видиш друг да го прави – силно, както бавачките обикновено правят.

Но последното и най-голямо усилие на госпожа Белушка – Пъструшка да подражава на хората било през една съботна вечер.

Видяла как къпят човешкото дете пред огъня в детската стая, с гореща вода, розов сапун, сухи хавлии и много шум и си казала „Защо пилея часове всеки ден като мия децата си с малките си бели лапи и малкия си розов език, когато човешкото дете се мие за десет минути в тази голяма вана. Ако имам повече свободно време, ще се науча да бъда още по-умела и ще стана най-забележителната Котка в целия свят.“ Така че тя седнала, гледала и чакала.

Когато човешкото дете било сложено в леглото и заспало, Бавачката слязла да вечеря и оставила разчистването на ваната за после, защото вечерята и била горещ печен лук с печено сирене, и ако не се изяде веднага, щом е готова, няма смисъл да се яде изобщо, защото вкусът се разваля – поне тъй съм чувала да казват кухненските прислужници.

Госпожа Белушка – Пъструшка изчакала да заглъхнат стъпките на Бавачката надолу по стълбата и тогава сложила двете си котешки деца във ваната и ги изкъпала със сапун с аромат на роза и турска гъба. В началото им било весело, но след това сапунът им влязъл в очите, уплашили се от гъбата и се разплакали, мяукайки жално да ги извадят. Не знам как е могла да постъпи така, аз не бих могла да се отнеса така с моите котенца.

Когато ги извадила, госпожа Белушка – Пъструшка се опитала да ги изсуши с мека хавлия, но котешката козина не се суши толкова лесно, колкото детската кожа и малките котенца затреперили и застенали „О, мамо, беше ни толкова топло и приятно, а сега ни е толкова студено! Защо? Какво сме направили? Непослушни ли сме били? “

-   Проклети котки! – извикала Бавачката, когато се качила след вечеря и намерила госпожа Белушка – Пъструшка да се опитва да стопли котенцата си със собствената си суха козина. – Със сигурност са се прекатурили във ваната!

Бавачката поизсушила горките, мили, окаяни котенца (ръцете и били по-големи от тези на госпожа Белушка, така че и се удало по-добре) и ги сложила в кошница с фланелен плат и на следващия ден Пъстър Малчо бил добре, макар и с доста жалък вид, но Райо бил простуден и дни наред висял между живота и смъртта. Горката госпожа Белушка – Пъструшка подивяла от тревога и когато най-накрая Райо се оправил (или почти, защото след това завинаги му останала една лека кашлица), госпожа Белушка – Пъструшка казала на децата си „Златни мои, сгреших, аз съм стара глупава котка.“
-   Не – измъркали дечицата и – мила мамо, ти винаги си била най-добрата котка.

Госпожа Белушка – Пъструшка целунала и двете, защото, разбира се, всеки се радва, когато децата ти те мислят за най-добрата котка, но дълбоко в себе си със сигурност знаела, че е била много глупава.

След това се заела да мие котенцата, не с розов сапун и бяла хавлия, а с бели лапи и розов език, по добрия старомоден начин.


-   Благодарим ти, мамо – казали всички котенца – каква чудесна страшна история.
-   Каква е поуката? – попитало пред-пред-предпоследното котенце.
-   Поуката – отговорила госпожа Мяу – е, че има такова нещо като да си прекалено умен за твое собствено добро. Не съм сигурна дали историята е истинска, но знам, че поуката е. О, вече е почти време за чай. Елате, деца, да пием чай.

И така те запълзели тихо, за да уловят нужните мишки, а най-малкото толкова се уплашило да не  бъде прекалено умно за свое собствено добре, че изобщо нямало да улови нито една мишка, ако майката не го била плеснала – нежно, както майките котки правят – знаете какво имам предвид!

Набери ми череши. Не отлагай за после.
От върха ги бери. Да са леко горчиви.
Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ.
Затова си говоря понякога с живите.

Набери ми череши. Капки кръв, а е пролет.
Нямаш нужда от нищо, когато си мъртъв.
Само живите плачат.И плачат отколе.
Не върви да си жив, а да бъдеш и мъдър.

Набери ми череши. Помълчи си за мене.
Незапомнено вие като луда тъгата.
Оплаквачка е нощем. А гримирана денем
се преструва, че може да върви по водата.

Набери ми череши. И във вехтата кърпица,
дето скътана пазиш в чекмеджето отляво,
ги завий. С чиста кърпа се ходи при мъртвите.
Помисли си за мене: Боже, слаб й бе дяволът.

Набери ми череши. Ей така се присетих.
От Марии, се знае, не стават послушници,
но обичат така, че и мъртви са светли.
Този ден е такъв. Черешова задушница.

Приказка за живота
Иван Цанев
Да беше бъдещето ябълка, ще я разрежда
и не насън ще видя, а наяве-
човек ли, червей ли в сърцевината нежна
на моя утрешен живот се спотаява.
Но краят на едва разлистената приказка
не се провижда, тъмен е за мене
и смутно е в душата ми, откакто Бог поиска
да стана градинар на три съдби зелени.
Три семчици посях и вече с трепет
подслушвайки потайната природа,
ще бдя над своите издънки, докато укрепнат
и пътя до тичинковия кръстопът избродят.
Не падна ли вдън лятото прекършен,
сломен от толкова усилия родилни,
ще чакам приказката за живота да завърши
наесен посред ябълковите градини.
Да вкуся и това - от някой клонест купол
да капне златно мигче и да ме уцели.
А после, после нека ме затрупа
небесното дърво със ябълките си узрели.

Преди началото на работната седмица запомнете: Най-добре от всички в колхоза работеше конят, но той така и никога не стана председател.

Не мога да превеждам, съжалявам.
Не ми се получава и това е 

Потресаваща фигура е тази, която има какво да тресе!
***
Когато животът ви праща свине, разглеждайте го като покана за барбекю.
***
Отнасяйте се към всичко позитивно – ако някой ви прати на майната ви, чувствайте се като важен пратеник…
***
Ако и седмата палачинка ви се получи като курабийка, майната им на палачинките, опечете курабийки!
***
Колкото по-малко очаквания в главата, толкова повече изненади в живота!
***
Обливането със студена вода създава добро настроение, при това без значение кого точно обливаш.
***
-   Ти винаги се усмихваш, тананикаш, изглеждаш прекрасно… радваш душата!
-   О, вие още не сте ме виждали в добро настроение!
***
Ако можете да прекарате един съвършено безполезен ден по един съвършено безполезен начин, значи сте овладели изкуството да живеете.
***
Да се ядосваш, е все едно да погълнеш отрова и да чакаш някой друг да умре.
***
Помощ от психолог, разбира се, е полезно, но да покрещиш псувни е несравнимо по-евтино.
***
Всичко е възможно. Невъзможното просто изисква малко повече време.
***
Преди отпуската се наложи да изляза ребром от офиса. Усмивката ми не можа да премине през вратата!
***
Аз, разбира се, ще намеря изход от всяка ситуация, но се учудвам – как намирам вход към нея?
***
Намирайте време да си почивате, защото работа има винаги, а животът има тендеция да свършва.
***
Единствената разлика между хубавия и мрачния ден е твоето отношение към него.

Нали всички вече разбраха, че трябва да свърша работа, която не ми се върши и предпочитам да превеждам мъдрости?