От самото начало кърмя първо единия (по-гръмогласния), после другия и така процедирах и с пюретата и кашите.
Тези дни обаче нещо ми писна, защото Жорко (първия по хранене) яде доста бавно, оглежда се, мръщи се, през това време Тонката мрънка че вече е гладен, пък е видял че брат му хапва и съвсем справедливо се възмущава.
Та вчера пробвах да ги храня заедно. Имаше доста добър успех, в смисъл че те се гледат какво прави другия и няма пъхане на ръка в устата и размазване навсякъде, бръмчене с пълна уста, опити да ми откраднат купичката и т.н. (поне засега
)
Притеснява ме обаче храненето с една лъжица, въпреки че отдавна са си "омешали" лигите.
Та, споделете вие как се справяте и приемам съвети всякакви.
Тези дни обаче нещо ми писна, защото Жорко (първия по хранене) яде доста бавно, оглежда се, мръщи се, през това време Тонката мрънка че вече е гладен, пък е видял че брат му хапва и съвсем справедливо се възмущава.
Та вчера пробвах да ги храня заедно. Имаше доста добър успех, в смисъл че те се гледат какво прави другия и няма пъхане на ръка в устата и размазване навсякъде, бръмчене с пълна уста, опити да ми откраднат купичката и т.н. (поне засега
) Притеснява ме обаче храненето с една лъжица, въпреки че отдавна са си "омешали" лигите.
Та, споделете вие как се справяте и приемам съвети всякакви.
благодаря Рени, при теб лентичка не виджам?!
Сега ги храня едновременно - двете бурканчета с храна в едната ми ръка, а с другата ръка подавам лъжичка на едната, лъжичка на другата. Така е и навън в количката и в къщи на столчетата. В парка сме почти атракция 
Ставаме на 3 месеца в петък 
Шапка й свалям на Ивира.
И аз дебели не ги искам 
Стискайте палци 
И сега както изкараха днес до 7 сутринта, не знам как биха изкарали с един и същ памперс 11 часа 
.) Решхме, че ще е по-лесно, отколкото да са на различна възраст - всеки с различни нужди и проблеми. 
вярно голям zор беше докато се оптваха сестрите с какви ли не методи да ги накарат, но не щяха 
какво да направя просто бяха писъци неистови, само 2 пъти zасука тони и това беше повече не пожела. та не zнам какво като е чужбина. вярно учат те не те оставят сама да се бориш, но и те не са маг*осници 
Може би съм малко афектирана, защото съм слушала просто много неща за отношението в българските родилни домове към майките. Самите майки не могат да го осъзнаят, защото може би нямат база за сравнение. И изобщо не става въпрос дали е чужбина - на мен тук много неща също не ми харесват, но от вниманието, което съм получила досега и по време на бремеността ми, и самото раждане и после с децата вече, съм невероятно доволна.
