Нормално е и от страна на детето да има ревност, която ще минава през различни етапи и ще има различни проявления. Трябва да и се обяснява, но не назидателно.
- Публикувана: 27 март 2015, 23:04 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2015, 17:15 ч.
Приятелят ми има дете, с което все още не ме е запознал
Да старая се, но нещо не ми се получава, оказва се , че когато нещо ми е смешно на нея изобщо не и е смешно и ми се кара, защото се смея. Ако се държа естествено не е добре, но когато се преструвам всичко е ок и това не ми се струва в реда на нещата.
Не си прави труда да лицемерничиш. Хлапето е свикнало да му ходят на пръсти. Не е необходимо ти да го правиш, защото нямаш никакво отношение към семейно-разводната им драма.
Малката не е в положени да ти се кара. Ако бащата те поставя в ситуация детето да ти се кара - обирай си крушите. Нещата няма да се оправят.
Чакай сега. Как така ще ти се кара? С извинение, но това е елементарно възпитание или по - скоро липса на такова. То сина ми ако ми повиши тон ще бъде здраво скастрен, какво остава за което и да е друго дете. Още повече изобщо няма значение дали е излязло или не от мен. Даже по - лошо, ако е излязло от мен 
Авторката може да бъде приятел на детето. Но приятелството изключва "да ти се карат". Аз лично не само ще се отдам на игнор, ами и няма да се вясвам. Сядаш и обясняваш, че я харесваш и искаш да бъдете приятелки, но приятелките не се държат така. Ако има желание ОК, ако не - не се натискай. Груба грешка. Така даваш още поводи за лошо поведение. Децата следва да знаят, че имането на разведени родители не им дава право да се държат като дупета. С нищо не са по - различни от всички останали деца. А с натрапенто отношение, дори и положително не печелиш нищо, освен още мегдан за мачкане.
Сина ми веднъж се е държал лошо с жената на БНД и разбрах от него. Беше много доволен. Тогава в прав текст му обясних, че поведението му не само не е похвално, ами и си е просил наказание от баща си. И ако е получил такова, то аз съм напълно съгласна. След като тази жена го пере и отговаря за храната и забавлението му, докато мен ме няма ще я уважава. Няма нужда да я обича, ако не го чувства, но ще уважава. Това, че е син на баща си не му дава право да се държи като келеш със съпругата му.
Миналата година и беше изцепил, че не му била майка и нямало да я слуша. Тъй ли? И кой ще слуша когато е при баща си...неговата си лапешка глава? Само защото с баща му не сме заедно. Хайде моля.
Авторката може да бъде приятел на детето. Но приятелството изключва "да ти се карат". Аз лично не само ще се отдам на игнор, ами и няма да се вясвам. Сядаш и обясняваш, че я харесваш и искаш да бъдете приятелки, но приятелките не се държат така. Ако има желание ОК, ако не - не се натискай. Груба грешка. Така даваш още поводи за лошо поведение. Децата следва да знаят, че имането на разведени родители не им дава право да се държат като дупета. С нищо не са по - различни от всички останали деца. А с натрапенто отношение, дори и положително не печелиш нищо, освен още мегдан за мачкане.
Сина ми веднъж се е държал лошо с жената на БНД и разбрах от него. Беше много доволен. Тогава в прав текст му обясних, че поведението му не само не е похвално, ами и си е просил наказание от баща си. И ако е получил такова, то аз съм напълно съгласна. След като тази жена го пере и отговаря за храната и забавлението му, докато мен ме няма ще я уважава. Няма нужда да я обича, ако не го чувства, но ще уважава. Това, че е син на баща си не му дава право да се държи като келеш със съпругата му.
Миналата година и беше изцепил, че не му била майка и нямало да я слуша. Тъй ли? И кой ще слуша когато е при баща си...неговата си лапешка глава? Само защото с баща му не сме заедно. Хайде моля.
Да прекарваме време сами двете, баща и я предупреди да не ми се кара и така е добре, но преди да я предупреди ми се караше. Една купа с пуканки остави баща и на земята и тя се скара на мен, защото той и бил баща не можело да се кара на него , но понеже аз не съм и майка ми се кара на мен. Или сама си го е решила това или някой и го е казал...хм...
Не се връзвай и не си внушавай проблеми, които може и да не съществуват.
Напълно нормална реакция на нормално дете, което изпробва границите. А къде минават те и доколко са устойчиви, зависи само от теб.
След време, когато имаш собствени деца, ще се убедиш, че тези "проверки" ще са ежедневие. Ти си възрастният, ти определяш правилата и следиш дали се спазват. Но също така и носиш отговорността.
Балансът между всичко това е трудна работа, но кой е казал, че да си родител е лесно? Да, ти не си родител, но щом си се обвързала с един от родителите, трябва да приемеш ролята на такъв - и с хубавото, и с лошото.
Не те запознава - лошо, запознал те - пак лошо. Обвързала си се с мъж с дете.
Права си, но момичето е младо, търси съвети, а рецепти няма.
Учим се в крачка.
За границите съм съгласна с Как` Сийка. Цял живот на това си играем. С децата, мъжете и с кучето дори. Всеки ден. Само с рибите нямам проблем, но те си имат доста ясна граница - аквариума хихих.
Но да ти се карат. Не е нормално. Чиято и дъщеря да е. На възрастен не се повишава тон. Това е липса на възпитание. Даже съм по - склонна сина ми да ми повиши тон и да го кротолясам. Но той знае, че не бива.
Може пък детето така да общува. Ако е прекалено глезено и ухажвано, да смята, че то върти парада и е нормално да се държи така. Т.е. да не е насочено поведение пряко към теб, а просто начин на общуване. Което пак ни връща на възпитанието де.
Но да ти се карат. Не е нормално. Чиято и дъщеря да е. На възрастен не се повишава тон. Това е липса на възпитание. Даже съм по - склонна сина ми да ми повиши тон и да го кротолясам. Но той знае, че не бива.
Може пък детето така да общува. Ако е прекалено глезено и ухажвано, да смята, че то върти парада и е нормално да се държи така. Т.е. да не е насочено поведение пряко към теб, а просто начин на общуване. Което пак ни връща на възпитанието де.