Семейството на съпруга ми

Абсолютно е така!

becky bloomwood, абсолютно съм съгласна! Няма нужда да се блъскаш в стена и да си мислиш, че си щастлив, защото просто не става!
298, съгласна съм...явно човек трябва да мине през доста неща, за да си научи урока и да не позволява да го мачкат...
I.Hr, ултиматуми едва ли мога да му поставя, но не съм плакала досега пред него, все пак тази слабата ми страна той само я чувства, не му се давам като спорим и той точно затова ме наказва, защото съм се била държала зле с него.

Сега ще ви разкажа за снощи. Повечето въпроси задавах аз, изобщо не му се молих. Питах го как се чувства, какво му е, че така се държи, какъв му е проблема, трудно се изкопчваше инфо, ама аз бях твърда и изобщо не показах слабост. Цялата работа била, че бил нещастен, не съм оценявала каква жертва е направил, като си е напуснал предишната работа, жертвал се бил заради мен, върнал се в малкия тъп град заради мен. Питам го-аз насила ли те накарах, обясних му че, когато човек се жертва не тръби толкова, а и той не се е жертвал, защото го е искал и защото води по-добър живот сега. Правиш го, за да си с човека, когото обичаш. Бил стоял цитирам - със "селянчето", казах му, че е големия гражданин и е свободен да заминава където си иска, щом тук не е щастлив, и че дори ще съм по-добре като се разделим да не е около мен, защото ще ми е трудно, но така или иначе хората продължават. Той ме пита колко качествени мъже съм била познавала, че така лесно искам да се разделим(той изобщо не говореше за раздяла) - казах му, че сега не познавам, но че ги има. Има мъже, които подкрепят жена си и са до нея винаги, говорят си и т.н.. Едва ли сме щели да сме по щастливи с други, казах му откъде пък знаеш, може да ни е още по добре, и на теб и на мен. Оправих го хубавичко. За баща му също му разясних, че той си е виновен, защото като си го познава, че е такъв е можело в началото да ме предупреди , да предупреди и него, и му казах че не съм нито МА, нито ОНАЯ и че този начин на общуване ме обижда. Казах му, че не желая да го обиждам човека, но не намирам общ език и той като не е успял да създаде между нас някаква търпимост, това е причината да не искам да ходя.
Той все казваше добре от тук нататък ще е еди как си...питам го ама ще има ли от тук нататък? Ти искаш ли да има? Ох, много говорихме...не успяхме да се изпокараме и да викаме, защото имаше и други хора наоколо 
Казах му, че не е нормално да спи цяла седмица на края на леглото, той - ти се радвай, че не спя на дивана, аз - защо, щеше да ми е още по-хубаво.(после като си легнахме ми казва - ама ела по към средата - недорасла работа) Говорихме за това, че не помага в домакинството, искал бил да отидем в по-голям град, дали съм била готова, казах му само ако заслужиш и ми осигуриш всичко там, за да съм спокойна да замина. Той-ама там нямало да ги има уредите ми, била съм си ги купила само за мен, казах му - ами добре, тогава аз ще работя повече, но ти ще готвиш, переш, чистиш и всичко останало , но и ще изкарваш пари да плащаш сметките.
Каза ми, че живеел в тъпото село, аз му казах, че и ти си от това село, че даже те тегли на още по-голямото село, откъдето са и майка ти и баща ти.
Тази сутрин ми се прави на интересен, взех едни дрехи да ги пусна да се перат, не ги дава, щял той да си ги пере (нали ми тежало да се грижа за него) викам му айде сега да те науча как се пуска пералнята, опитва се да се заяжда - казах му да внимава, че този път за последно оставаме заедно. Пусна я все пак, държи се малко инфантилно, хили се, иронизира...Снощи в заведението раздели парите за сметката..даже ми върна ресто...ама аз си го взех все пак! И така..честно да ви кажа, олекна ми, че поне проговори, от цялата работа и аз разбрах, че не е разбрал колко съм изморена понякога,че той също не оценява моите усилия,  не се замисля как се чувствам, аз му казах и снощи - ти дори не ме пита аз как се чувствам и какво искам....От тук нататък ще мисля повече за себе си, да видим дали ще успея. Хубав ден ви желая!

Ако искаш той да се промени, трябва да си твърда и да си следваш стратегията. Сега ден-два той ще е объркан и само ще иронизира и ще се цупи, после ще се разбунтува, ще стане по- агресивен и даже зъл.  Само не отстъпвай, в подобни моменти демонстрирай спокойствие, увереност и не му обръщай внимание. Лека-полека ще му мине и ще се настрои към промяната, но важното е ти да не поддадеш и да се върнете в предишното положение. 

Така както Ви чета,тази връзка много трудно ще просъществува.Да промениш характера на 35год.мъж е много трудно.От цитираните приказки,иронията,разделянето на сметките е ясно ,че човека не изпитва много пламенни чувства.А какво ще стане ако има дете или авторката,не дай боже се разболее?В една връзка,човек трябва да се запита-ще бъде ли до мен този човек,когато ми е зле,когато съм болна,когато съм безпомощна?ТО ЗА СЕКС И ДА МУ СЛУГУВАШ ИМА МНОГО КАНДИДАТИ.

Тази история истинска ли е? Леко ме съмняваа, но ако е така, според мен господинът не се е вразумил, а е променил тактиката, защото се е уплашил, че ще изпусне лекото и мекото.

Определено не се е вразумил, нищичко не е разбрал, просто си е намерил ново оправдание що не е щастлив и с какво още жена му е виновна.

Баф-че, извинявай пиле, много си ми сладка, ама къде го намери тоя комплексар???? Пък село, пък град, пък лелееее що глупости  

          Изобщо не е уплашен,напротив!Изплъзва му се контролът и това го вбесява и се надява тя да клекне и да започне пак да му се извинява.Верно е комплексар,взел се много на сериозно.,а е забравил якетата втора употреба.Че и ресто ще връща...нямам думи.Момичето да не отстъпва нито та крачка назад и да му припомни с какви пари са започнали и от къде са имали помощ-НИКАКВА МИЛОСТ!Той не е селянин,а селендур с големи претенции.

Прочетох първата и последната страница само и ми се набива в очи едно взаимно обвиняване за нещастието и никаква градивна стратегия за промяна 

Поставям се на мястото на мъжа: Ох, всички от мен само искат и искат, и искат....да ги спасявам, да ги оправям, да се грижа за тях!

И на мястото на жената: Искам място в тази връзка, имам определени изисквания за качество на живот, искам сигурност!

Няма заедност тук и изобщо не знам има ли бъдеще . Добре, че поне не сте решили да имате дете-много хора вярват, че това ще ги сплоти или поне ще ползват детето като оправдание да не слугуват на възрастни хора, които така или иначе могат само да се грижат за себе си.
Бих предложила временна раздяла-ТОЙ може би ще усети празнотата, различна от удобството да има човек вкъщи, а ТЯ ще разбере по-спокойно ли и е така, наистина, обича ли го толкова много, че да го приеме с целя му "багаж"? 

Ако този човек наистина мисли това което е казал в последната история няма да е далече деня в който ще се хване за първата гражданка и ще изчезне. Поне така го виждам. Той се смята за жертва която прави огромна услуга на горкото момиче от село. Брака на авторката се крепи единствено и само на нейните услилия и любов. Когато се измори да го бута всичко ще приключи.

Ами накрая кой от където е 

По-скоро ще се съглася, че говорим за 15 годишно момче, отколкото за семеен мъж с бизнес на 35 год.
Съжалявам, но ако съпругът ми раздели вечерята ни и ми върне ресто е силно вероятно да го изяде за десерт...
Нека се опитам да отгатна/допълня - всичко е тъпо и всички са тъпи като допълнение към всички са селяни и съм се върнал в това село... откъдето всъщност съм?
Той иска да допълзиш определено, но не очаквай инициатива за раздяла, въпреки, че аз никъде не виждам заедно.

baff, прочетох историята ти и част от коментарите. Това което имам аз да ти кажа, е, че моята леля имаше подебен на проблема с мъжа ти. Само, че тя има и едно дете - братовчедка ми, която пък имаше и сериозен ортопедичен проблем, който налагаше 7 операции в продължение на 7 години и още почти толкова раздвижвания и др.

Та моята леля, съяо като теб, търпелива, все да говори, разкъсваше се между болници, домакинство и какво ли още не, започна да рухва, да трупа килограми, да ходи и тя самата по лекари, защото психически не издържаше, като гледа апатията и безхаберието на чичо ми и как все се занимава с майка му и баща му.
Това което тя направи - беше тотална промяна по отношение на всичко. Не се разведи, нито се раздели с него, но живееха в една къща и всеки сам се грижеше за себе си. Т.е. тя спря да пере неговите дрехи, спря да готви храна за него. Йато иска или да отива там, където ходи или сам да си ги свърши. Започна да се грижи много повече за себе си - на фитнес ходи, на почивки, купи си кола, отслабна, винаги е с лек загар  на кожата, облича се супер модерно и изискано. Та в един момент чичо ми се стерсна от всичко това, което се случва, дойде му зорно, че тя не се интересува повече от него и роднините му, баща му (т.е. свекъра) почина и в един момент чичо ми се оказа само с майка си, която е луда, интригантка и каквото още се сетиш. Взе да не му допада тази близот с майка му и започна да търси отново леля ми. Иди да го видиш сега - по-влюбен и грижовен от него няма. Но с цената на много изхабени нерви.

Така че, докъто все още не е станало късно - насила хубост не става, както се казва. Използвай малко женаска хитрост и го пусни по пързалката. Спри да говориш - мъжете от говорене не разбират - действай. Бъди егоистка, грижи се за себе си и твоя мир и всичко друго е второ и трето качество. Даже ако ти липсва нещо - набави си го (имам в предвид мъжко внимание)...

От там нататък ти си знаеш най-добре как да действаш, но да се хабиш за никой е безсмислено, защото за теб никой 5 пари не дава!

В началото изпитвах съчувствие към авторката, сега само насмешка - та тя доброволно се поставя в тази ситуация, а всички се надпреварват да я оплакват и да й дават още по-безумни съвети.

Авторке, на мъжа ти не му пука за теб, гледа само себе си, пък ти си фантазирай каквото искаш и си втълпявай, че виждаш знаци там където ги няма, вярвайки че са предвестник на едно по-светло бъдеще

ЗА съжаление ще е много трудно, да не кажа невъзможно да се превъзпита човек на 35+! Щом позволява мама и тате да го командват и припка по тях за всичко, направо го отпиши тоя мъж. Само може да се радваш,че все още нямаш дете от него. Тогава ще  е по зле, повярвай ми! Всичко това го казвам много добронамерено.   

Честно казано и аз отначало се надявах историята да завърши с хепи енд, но при това нерационално и инфантилно поведение на мъжа ... нямам думи.

Освен да се съглася с Like_Smoke , че авторката сама се поставя в това положение. Вътрешното ми аз се бунтува срещу толкова самопринизяване ...