Семейството на съпруга ми

     baff, освен ангажимент към работа и роднини, мъжът ти битови задължения към вашето семейство има ли? Или от съжаление, че се преуморява, ти си се нагърбила с всички?

И защо е имал трудно детство-заради дeспотичния му баща,нали?Колко ли го е бил и му е смазал самочувствието и го е "програмирал" да прави каквото той му каже.Това са формирани в детството модели,които трудно се преодоляват.Ако това въобще може да се преодолее....

Виждам,че не искаш да се резделяте,защото виждаш добрите му качества и го обичаш.

И вие може и вие да заминете далееееч -в чужбина.Да се отдалечите от всичко,да видиш без намесата на свекъри в семейството ви как ще е.Няма да има къде да тича всеки уикенд и кой да го подклажда против теб..
Колкото по-далече живеете от тях-толкова по-спокойно ще ви е.

Иначе ще има да се мъчиш и ти с него,ама не се знае до кога ще издържиш така.

Странна работа-те вече останали ли са такива мъже?

Да бачка и тича като хамалин,всеки свободен момент да е на повикване и да обслужва безусловно и безвъзмездно потребностите на роднините си?

Да пренебрегва съпругата си и чисто и просто собствените си нужди от почивка,разнообразие,семеен уют и т.н?

Аз мисля, че би трябвало да не му пречиш да се вижда с тях, но ти да намалиш ходенето и да се дистанцираш, като си намериш свои занимания докато го няма. Вариантите са два в случая. Или в един момент и той няма да прекарва всеки един свободен момент с тях и ще си създадете вааше време и навици, или ще се разделите. Дано не се стигне до раздяла, но ако това се случи, помисли дали би могла да живееш по този начин цял живот. Времето никога няма да се върне. А ако имате дете и нещата продължават по същия начин, направо не ми се мисли

Хърмаяни, права си, да, старая се да бъда добра жена и домакиня...не е от тези, които сами ще се сетят да помогнат, но ако го помоля ми помага веднага. Мъжките неща си ги прави - да ми сложи рафтче, да ми свърже някой уред. Лошото при нас е, че работим много и вечер сме като пребити, прибираме се понякога в 9, не се оплаквам, но мисля, че и това влияе по някакъв начин. Моята работа е по-натоварваща определено и понякога ми е мъчно, че не оценява приноса ми към семейството и не се сеща да ме отмени, но...това аз съм си го избрала и не мога да се сърдя на никой.

zhani, отново си права, и аз съм мислела да заминем, но това означава да работя друго, защото тук всичко ми е създадено вече, а и майка ми е тук, обичам си я толкова много, години бяхме разделени и сега ми е хубаво с нея, но тя е друг човек - с образование, професия, никога няма да досажда, единствено помага ли помага...
Когато живеехме в другия град нямахме проблеми, всичко беше наред, дори и той беше по-отговорен към мен, явно си го навиват и му диктуват как да постъпва...защото пак казвам, недоумявам как може да не иска да се гушнем, да се сдобрим, да се разберем, толкова ли пък съм лоша? Така се получава, че трябва да съм виновната и все да търся начини за сдобряване, пък той е толкова обиден и му било тъжно, че чак не искал да говори и не искал никой да го гушка..

veselka1, нямам намерение да му преча, последните пъти така се случваше, той си ходи, уж не се сърди, аз ще оправя вкъщи, ще се разходя с някоя приятелка и после си го чакам...но явно му се е натрупвало, като всеки път му се натяква, че не ходя...да не говорим как грубо му се взема телефона докато говорим (когато е там)и се започва едно викане, на което аз не знам какво да отговоря..имаше  и случай, в който баща му се появи в работата ми и аз съм била невъзпитана, че не съм му обърнала внимание, а той ме чакал за да ме види...аз работя с хора и нямам възможност когато съм заета да обръщам внимание на викове (предадоха ми) - "къде е оная ма, кажи и да дойде тука да я видя" 

За теб ще е най-добре да прекъснеш всякакъв контакт с тези хора, не си длъжна да търпиш викове. Мъжът ти не те ли защитава, той как позволява такова нещо? Той щом е решил да ходи да им помага, не можеш да го спреш, но да те кара да поддържаш контакт с хора, които те тормозят психически, според мен е силно неуместно. Той ако те обича и уважава, не би следвало да настоява, както и да ти предава техните думи. Ти не си им длъжна по никакъв начин. Поговори с мъжа си и му обясни, че за да се разбирате, трябва да обръща внимание и на теб. Това пък с неговоренето по няколко дни, не го разбирам. Постави някакви граници, например два уикенда в месеца да ходи при тях, щом толокова иска, а през останалите два да правите нещо заедно. Ти правиш много компромиси, но в семейството, компромиси трябва да има и от двете страни, т.е. и мъжът ти да поеме някаква отговорност. Ясно е, че на него му е трудно с такива роднини, но няма как да им угоди, те винаги ще са недоволни. До сега не прочетох мъжът ти да е направил някакъв компромис до тук, все ти трябва да се примиряваш. Поговорете и поставете някакви точни граници, до колкото е възможно.

Мъж на 35 който позволява да му затварят телефона докато говори с жена си?!? Късмет и сила ти желая

Не мисля, че може да се живее с някого, без да се общува с родителите му. Или го придружаваш, когато ходи при тях, или си взимаш образованието и заминаваш при майка си. Не е изключено и той да те чувства чужда, след като не можеш да общуваш със свекърите. Може дори да има някакъв комплекс, че те са такива, а пък ти си ...на друго ниво. Не разбрах той с какво се занимава. Струва ми се, че търпението и компромисите ти са изчерпани, затова виждам един вариант- развод или поне дълга почивка един от друг.

Не ме защитава, дори ме напада, аз му обясних, че ми е трудно да общувам с баща му, отговорът му е - "не те разбирам", обясних му, че се притеснявам, че ми е неприятно, че досега съм ходила, само и единствено заради него...защо ли се обяснявам, като не срещам разбиране? Не ме бил разбирал...от какво толкова съм се притеснявала...Не, не ме защитава, както казах, оставя ме сама да говоря и никога няма да му противоречи или да му постави граници, да му обясни, че не може с мен да говори както си говори с УФцете на село.
Ох, да, и аз съм наясно, че трябват компромиси от двете страни, и аз за това се боря....да му разясня и да ме разбере, колко е нужно връзката да е двустранна и да има взаимност...но....
Докато му се натяква и му се промива мозъка, едва ли ще застане на моя страна...аз дори и не искам това...просто искам да ме разбере, толкова ли е трудно или така му е удобно??  И аз не разбирам това с мълчанието, дори ми идва в повече и започва да ме дразни и наистина да се питам как ще продължаваме и дали искам да живея по този начин? Това ме прави нещастна, тъжна и празна, че то е същото да живея сама, с разликата, че няма да се товаря толкова с домакинска работа и ще си харча парите за мен, а не за сметки.
Нямам нищо против да ходи...само да ме остави на мира, ако иска и всяка седмица, вече съм свикнала и си намерих мои занимания, само да не се караме и да не ме изкарва толкова черна, невъзпитана и неуважаваща родителите му.
Честно казано не знам дали му е трудно, май му харесва този начин на общуване, щом все тича натам....подчинява се и търпи, защото и с него комуникират по същия начин както с мен. Но не....той не разбирал какъв ми е проблема ?!?

Leaves, достатъчно съм общувала с баща му, за да съм обидена и да имам проблем с него, така че имам основателна причина да не ходя, не съм длъжна да стоя някъде, където ме тъпчат и мачкат, имала съм желание да общувам и с двамата му родители, направила съм достатъчно компромиси, как пък мъжът ми не направи един компромис спрямо мен и да си ходи тихичко и кротичко сам и да ме остави да се наслаждавам на неделята си, след като съм работила 6 дни и съм платила всички сметки, не го ли заслужавам? Постарала съм се да няма комплекс, винаги съм го подкрепяла във всичко и не съм мърморила нито парите, нито това, че съм парцал след тежка седмица, докато той си спинка, аз съм оправила цялата къща и съм му направила закуска и кафе (това ли ме прави чужда?). Не мисля, че пък толкова не заслужавам и аз един компромис..просто да обясни на родителите си как стоят нещата, не е нужно нито да ги изоставя, нито да се кара с тях.  И да общува повече с мен, както добре го умее с другите хора.
Той се занимава с общ бизнес, който двамата създадохме.
Не искам да се развеждам, обичам го, когато няма дразнители се разбираме чудесно.
Ако той е решил това, нека да отиде да живее с тях.

Всъщност това което исках да знам е как да овладея тази ситуация?
Как да подходя към него, за да се научи да си общува с мен и да си споделяме, да имаме онази духовна близост, която е необходима за здраво семейство.
Как се прави това с човек, който не желае да чуе, има си собствена гледна точка и не се интересува как се чувства партньора.
Мисля, че всеки мъж ако иска може да бъде буфер между жена си и родителите си,
или да ги оставя да се оправят, че така е най-лесно, щото не може да им каже нищо.

Това е начинът, който е избрал да те манипулира, за да те контролира. Защото по никакъв друг начин няма да успее, а няма и достатъчно логични доводи да те убеди в своята позиция. Покажи му, че това не ти влияе и той ще спре по простата причина, че тази стратегия не му върши работа. Но докато се умилкваш или се въртиш около него с гузна/виновна/печална физиономия, не очаквай промяна. Също смятам, че допускаш една ОГРОМНА грешка в комуникацията с него: непрекъснато се обясняваш и оправдаваш. Това те кара да изглеждаш слаба и неубедителна, а него предизвиква да те напада и да се държи агресивно. Научи се да го парираш с едно твърдо изречение, а не да го удавяш в безкрайни и напоителни обяснения. На изречението "Не те разбирам" спокойно отговори "Ами положи усилие и започни да ме разбираш". И ТОЧКА, прекратяваш разговора. Това с безкрайните разговори върши работа САМО до едно време и най- вече при комуникацията с хора, които ИСКАТ да разговарят. Приеми, че твоят съпруг не е от тях и промени тактиката в своя полза.   

А да, и когато някой заговори за деца не забравяй да споменеш: "Нали разбираш/разбирате, че с деца ще имаш/има по- малко време и средства да ги/ви посещава".

Вселена, благодаря ти! Ето това е хубав съвет от зрял човек,
не отричам, че вероятно и аз греша някъде...още веднъж благодаря 

Защо да не си ти на първо място? Точно ти трябва да си първа по значение, а не роднините. Съжалявам, че ще прозвуча крайно, но понеже още нямате дори дете, аз лично намирам за най-добър вариант да се разведете и всеки да си намери нова половинка. Мъжът ти е пълен егоист. Не бих го изтърпяла и един ден   Пусни го на село и си остани в града.

Като говорите ти обясняваш ли му как се чувстваш? Че те боли, че си наранена, че си нещастна...
Не е лошо да уважаваме родителите на съпрузите си, но трябва да разберат, че и ние имаме ангажименти, че сме отделни семейства с планове и проблеми. Ако няма нещо спешно или празничен повод, не мисля, че е необходимо виждането всяка седмица. А в твоя случай и не се отнасят с теб добре.
Ние също имахме подобен проблем- след като се събрахме с ММ майка му очакваше всяка свободна минута да сме при тях на село. Да, но няма как да стане това. Седнахме, поговорихме си и тя свикна, че ММ не е на повикване. Виждаме се при нужда и винаги, когато имаме време.
Желая ти успех в битката си и дано на съпругът ти му дойде акъла в главата.
И не мисля, че ви е дошло времето за дете.

Хайде, бе   И откъде накъде авторката ще припка всеки уикенд, всеки празник, всяка отпуска на село, за да обгрижва роднините   Защо? Защото те искали, мъжът й очаквал...а, тя?! Или тя не е важна и няма нужда като всеки млад човек да има време за себе си, да излезе, да се позабавлява

Човек не забравя близките си, когато има партньор, но трябва да има баланс   И това, че той прекарва всеки свободен момент с родителите си, не може да очаква същото от приятелката си

Мъж, който две години угажда на роднините си и не забелязва желанията на жена си няма да се промени никога. Изобщо как си е намерил жена се учудвам аз... понеже съм ходила чат - пат на село при роднини в предишния ми брак, знам какво е - чист въздух и т.н. - за два дена е ОК. Но да помагам и да съм там всеки уикенд -  - как да стане?