Моля за мнение - кога да запиша дъщеря ми в първи клас

Аз пък апелирам за обратното.
Детството е толкова кратко.
Училището няма да избяга.
Да завърши дори висше с една година по-рано, какво печели?
Работа го чака цял живот, до безкрай...

И не, не зависи от детето.
То не може да реши, още по-малко да прецени.
Зависи от родителите.
Ако го запишат по-рано, така ще е.
И да не иска, ще ходи.

Какво общо има детството с градината и с училището?  Детето си е дете и училището не е гора с мечки, че да се пази от нея. Нито е зло, което трябва да се избягва или да бавим срещата си с него. Поне не всяко училище е такова.
Защо да не зависи от детето? Нали точно неговата готовност за училище е обект на преценка, вкл. и от специалисти?
И по този въпрос вреда може да има и когато на детето му е рано, и когато му е късно.  Четящо, смятащо, психологически и емоционално готово дете никак не се чувства на място със сричащи, пишещи ченгели и плачещи сутрин на училищната врата деца.
 

Най-малкото защото в училище вече няма следобеден сън и децата стоят седнали по цял ден.
Имат игри, но са с едни и същи дрехи и обувки, вън, вътре.

Не зависи от детето не от гледна точка на готовност, а от право на решение.

Моето дете беше супер готово.
Не го записах по-рано.
Аз, да имаше как, щях да го забавя още, ама не можеше.
Носеше си книги за четене и не е скучало докато другите се мъчат с ченгелите.

Пропуснах и този довод. Но в обратния /за нас/ аспект.
Да поясня- моят син винаги е бил най- високият и изглеждащ на външен вид най- голям в групата и класа си. Въпреки по- малката си възраст. Дори това е ставало повод за закачки у нас- ако го бяхме оставили с набора му, щяха на още по- голямо основание да го мислят за повтаряча на класа. По снимките той се откроява, стърчейки /сега и мустакейки  / сред останалите си съученици. Сега е от най- големките в цялата гимназия. Въпреки, че е на възраст реално за VІІІ клас. В момента изглежда на 20 години /а е на 15/ и никой, вкл. учителите му, които знаят ЕГН-то му, не му дават реалната му възраст според външния му вид. Повечето съученици му стигат до рамото и както намекнах- не е само до височината. Целият му външен вид е такъв. Ако не сте стърчали с по глава над класа си и целия си набор /че и предходен такъв/, няма да разберете за какво говоря.
Та отново казвам, че е въпрос на специфика лична.

Дева, аз точно това писах- за много деца, вкл. за големия ми син и за мен самата, този сън след обяд бе кошмарът от 4 годишната ни възраст. Разберете- децата са различни и не всяко има нужда да бъде третирано по този начин. Най- големият ми кошмар е свързан точно с връзването ми по два часа за един креват две години по ред в градината и заставянето ми да пазя тишина и да седя мирно. Няма такава гадост просто. В училище бях като отвързана- толкова добре ми беше. Големият син сподели същото тогава.  
Писах и за стоенето по цял ден- при нас няма такова нещо. Стоенето бе до обяд. Следобед детето си написваше домашните вкъщи и излизаше да играе навън. Без да му висят на главата и да го натискат по креватите зорлем. Та не мога да го разбера това, с "детството". Защото не видях нещо да се е влошило състоянието му. Дори напротив.
За правото на решение- аз дадох на моето дете такова, т.к. го попитах, след като самата аз бях помислила и бях говорила с учителите. Казах му, че за него е възможно и остава той да каже иска ли. Искаше. Даже обиколихме няколко училища и му дадох той да си хареса. Беше много доволен. И досега е от този си избор.
А твоето решение за твоето си дете си остава просто твое решение и не е задължително да е добро за моето дете, за това, на авторката и за което и да било друго дете.
Затова и законът позволява такъв избор, затова и се правят въпросните оценки.
Защото изкуственото забавяне води също до негативи за детето тъй, както и изпреварването.

Дъщеря ми също е от най-високите в класа.
За съня - тя го мразеше и не искаше да спи в ДГ, но в първи клас се прибираше много изморена. Съжалявам, че я записах на занималня по настояване на класната, която искаше децата да си изградят училищни навици.
Имаше кой да я гледа и занимава вкъщи, майка ми е начален учител.
Да не говорим, че от преумора или от липсата на този уж така мразен следобеден сън, за една година увеличи диоптрите с цели 3!

И понеже споменах, че майка ми е начален учител, да кажа също, че тя НИКОГА не дава съвет на родители да дават децата си по-рано на училище.

Затова е добре да се излезе от личния пример и конкретиката да се насочи към детето, на чиито родители предстои решението.
При нас преумора не е имало в цялата начална степен. Детето ми нямаше ден отсъствия за четири години по болест. Очила не носим. 
Занималнята я препоръчвам само като много краен вариант по принцип, за всички деца, когато съвсем няма накъде, не могат да се справят сами, нямат вариант за човек вкъщи, който да помага или просто да наглежда детето или нямат такъв за обучение в малък колектив.  Учителите я "препоръчват" по други съображения основно, не от мисъл за децата- да има работа за колегите.
Препоръки на човек, вкл. учител, който дава обобщено мнение по такъв въпрос, без да отчита конкретики и специфики, не бих взела като база за лично решение.
 

Сега обаче мисля, че е задължителна занималнята.

И това не е вярно.  И слава Богу!
Малкият ми син е ІІ клас и още от миналата година, І клас, е въпрос на избор. Подават се заявления, въз основа на които се определят броя групи.
Ако някъде е въведено целодневно обучение е друг въпрос, но това е много рядко у нас. Аз не бих избрала такова.

Не споря.
Моето дете е в 9 клас вече.

Хубаво е, че се повдигна и този въпрос. Аз го намирам за доста съществен.
Много деца се изморяват именно благодарение на целодневния си престой в институцията. Не толкова поради сложността на задължителния материал.
Но това важи за всички, независимо от възрастта, на която тръгват на училище или са в градината.  Много деца на камара по цял ден си е уморително и за самите тях.

В интерес на истината, аз като учител имам и много близки учителки- в началните класове, в прогимназията, всички са категорично против ранното тръгване на училище. На мнение са, че има разлика, въпреки, че много родители отричат да е така.
Но за мен родителя няма реална представа, учителя е в час, той вижда как работи едно дете на фона на останалите, той вижда как се вписва в групата.
Макар, че има и много неща, които остават скрити и от учителя и от родителя.

И аз съм на мнението  на Джуди, че обобщеното  НИКОГА, без да са обсъдени конкретните параметри от развитието на детето във физически, интелектуален и емоционален план, звучи несериозно. Пак ще кажа, един и същи начален педагог (и голямата ми дъщеря, и малките бяха в предучилищната при един и същи учител) изрази различни мнения в двата случая. В единия случай безусловно ни подкрепи в идеята да пуснем детето на 6 години на училище ( даже не на 6 и половина). В другия тактично ни намекна да не предприемаме същата стъпка, а и ние като родители нямахме това намерение.

И хич не разбирам тези клишета със загубеното детство. Детето ми си изживя страхотно детството, въпреки че тръгна на 6. Училището му носеше удовлетворение, не го уморяваше по никакъв начин, даже напротив: имаше достатъчно енергия в 1 клас да ходи и на плуване, и на пеене извън училище, както и предостатъчно време просто за игра.

Така е.
Затова ние се доверихме на мнението на учителките и директорката в градината.
След това и на учителката му в училище, според която детето си беше точно на място. А и то, самото, смяташе така. Щом детето се чувства добре, има чудесен успех и приятели, ходи с удоволствие на училище и по състезания, има енергия за игра и други мероприятия, аз не виждам причина, поради която да не му бъде даден шанс да се движи съобразно самото себе си.
....
А за скритите неща- такива си има за всеки човек, независимо от възрастта му. Винаги едно дете може да го смързи, да прояви в последствие дезинтересираност към училището, да му стане неприятно. Това далеч не е до възраст, като гледам. Върху този процес оказват влияние добрите ни учебни програми, учебниците, самите учители, обстановката в клас и в училище, порастването на самото дете, хормоналните и други промени и т.н.

Моето дете не виждам какъв по-чудесен успех щеше да има от сегашния. 
Нищо не е изпуснало, че е тръгнало с връстниците си.
Но съседката ми си даде детето на 6, уж много подготвено, 2 години карало подготвителна група, сега съжалява ама няма връщане назад.
Сума ти пари даде за частни учители, едвам за ФЕГ се класира, а от там искаше да напуска още първата година...

ДеВа, веднага мога да те контрирам с друг пример. Тръгнала на 6  на училище, дъщеря ми завършва тази година 91 НЕГ с  изгледи за  максимална  диплома за средно  до момента (преди матурите). Нито й е било трудно, нито е искала да напуска..Но нито тя е е общовалиден пример, нито детето, което ти си описала.  Всичко е индивидуално.