Хиперактивните деца и техните родители

  • 24 806
  • 36
  •   1
Отговори
  • Мнения: 321
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=376991.0;topicrefid=19- СТАРАТА ТЕМА

Синът ми в 4 клас получи забележка ,че ни иска да пише в клас и,че ще последват следващи санкции.
Класната му не отчита,че е хиперактивен или по-скоро "не може да се справи с него" ,но не иска да признае,че нейните методи са неефективни и водят само до обратен или негативен ефект.Детето ми е чувствително/ както и всички други разбира се/, което също не се забелязва.Госпожата му се подиграва /както и децата /за  клепналите му уши, като му казва ,че те са му като антенки.Класната му не комуникира с мен/т.е избягва/Всички мои опити да говоря с нея водят до това ,че тя коментира каквото кажа пред всички в класа. Единственото успокоение е ,че с нея малко ни остава.Но в следствие на нейните методи ,детето ми е демотивирано ,не иска да учи ,да пише ,да чете и аз се чудя какво да правя.

Последна редакция: пн, 06 апр 2015, 09:51 от Редактор*

# 1
  • Мнения: 12 472
Извинете, но кой слага диагнозата "хиперактивност"?
И на базара на какво?

# 2
  • Мнения: 11
Често пъти хиперактивността е свързана с приемането на по-големи количества захар или кола, а понякога и енергийн напитки, за кото родителите или не знаят или не осъзнават, че вляят пряко върху нервната система на децата.

# 3
  • Мнения: 321
За съжаление хиперактивността  е неприятно нещо и нещо ,което винаги се подлага на съмнение и то   много често от педагозите ,които смятат, че родителите така оправдават поведението на децата си   и собственият начин на възпитание.Дори ,когато учителите виждат,че методите им  нямат ефект, те продължават с тях защото не знаят ,не могат ,не са квалифицирани да се справят с тези проблеми .Не искам да споря с никого.Само ,човек ,който се е сблъсквал с този проблем в къщи знае за какво става дума.Просто споделям проблем и търся така да се каже "потърпевши" т. е хора ,които биха ме разбрали.При нас хората в България липсва емпатията- да разбираш другият, да се поставиш на неговото място.Поставянето на "диагноза" е като лепването на етикет. Да ,хиперактивните деца се държат невъзпитано и така те правят лошо впечатление за себе си и за родителите си.За сега проблема на давещите се е само техен.Хиперактивността не приключва с училището.Тя ще продължава да "настъпва".Децата с хиперактивност ще се увеличават и проблемите ще стават все-повече и повече.Обществото би трябвало да противодейства, но по цивилизован начин.Ако можем да сме цивилозовани.............по човешки.........

# 4
  • Мнения: 12 472
Моля, не ме разбирайте грешно - нито за миг не съм поставила под съмнение проблемите ви, ккто и съм отлично запозната с модата "хиперактивност"..
Но не вярвам в нея.
Това за мен е "модерна" диагноза, измислена за добро оправдание нна нежелаещите да се справят с този нарастващ феномен.
Факт е, че има все повече "трудни" деца. Но това не ги прави по-лоши или по-малко умни.
Просто са доста по-чувствителни и трябва да имаш подход към тях.

Синът ми също беше диагностициран така - от 2 до 5 клас се скъсахме да ходим по психолози и психиатри. И медикаменти ни даваха и тн. Беше кошмар - и в къщи и в училище.
Докато накрая не проучих и из§етох вси§ко, вкл - и за себе си.
Правих и експерименти с храната му - определено има голяма връзка с всички химии и захари в храната. Когато ги изключих - определено стана по-спокоен.
Както и да е - махнах хапчетата и се концентрирах върху себе си.  Научих се да го наблюдавам и да наблюдавам себе си. Синът ми беше абсолютно реактивен на всяко едно мое вътрешно състояние - независимо дали го показвам или не. Отделно лепенето на етикети години наред го бяха направили свръхчувствителен към всяка една дори най-малка забележка. Веднага реагираше агресивно.
Та..напънах се и промених себе си и подхода си.
Бавно, ден след ден и с огромно търпение и доверие към него.
Промених и собственният си живот кардинално и синуъ ми буквално "израстна" след това.

Към днешна дата (7кл.) е един доста смислен и отлично справящ се с всичко младеж.
В училище го дават за пример, а в къщи - ако реагира остро, се вглеждам първо в себе си.

# 5
  • Мнения: 127
Напълно съм съгласна с последния пост.

И напълно съм НЕсъгласна, че постоянно го изтъкват, едва ли не, като "диагноза", отклонение от нормата, дефект. Самото название - хиперактивност, за мен е просто вид темперамент. Може ли да има нещо лошо в каквато и да е "активност"?! Дори намирам обратното, за не твърде нормално. Всеки бозайник е много по-активен и импулсивен, в "детска" възраст и за мен това е ок - по-любопитни са, по енергични, по чувствителни, преминават през всичко във физически и емоционален смисъл и когато порастнат, познават себе си по-добре и стават по-уравновесени, справедливи и широко скроени хора.

# 6
  • Мнения: 448
Моята дъщеря е на 7. В предучилищна е и е "отличника" на групата. От малка я учим на всичко. Смята до 20 а след това събира цели числа, чете, пише(печатно без да сме я учили) знае неща за природата и човека които се учат в 7ми клас, но е адски буйна. Не я свърта на едно място когато сме някъде. Онзи ден бяхме на лекар и обиколи кабинета и пипа навсякъде. Лекаря каза, че е живо дете, а друг лекар беше казал, че е хиперактивна. Много е чувствителна и лесно ранима. Някой дете каже ли нещо или не и обърне внимание става трагедия. Има фобия от кучета(страхлива е) но в игрите е като момче и момиче на куп. Но като я виждам колко е умна и игнорирам другото. Може би характер. Идея нямам.

# 7
  • Мнения: 237
Моля, не ме разбирайте грешно - нито за миг не съм поставила под съмнение проблемите ви, ккто и съм отлично запозната с модата "хиперактивност"..
Но не вярвам в нея.
Това за мен е "модерна" диагноза, измислена за добро оправдание нна нежелаещите да се справят с този нарастващ феномен.
Факт е, че има все повече "трудни" деца. Но това не ги прави по-лоши или по-малко умни.
Просто са доста по-чувствителни и трябва да имаш подход към тях.
Да, точно! Децата ги имаме за да им се радваме, за което трябва да ги възпитаваме, преди това трябва да си ги разбираме, преди това да ги познаваме и т.н.

# 8
  • Мнения: 11 405
синът ми е хиперактивен, според учителката, аз на психиатър не съм го водила, така че не знам, дали е просто мода или диагноза. Ама не бих казала, че е особено умен, нивото му е около средното за класа. С годините уляга по лека лека.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 275
Госпожата му се подиграва /както и децата /за  клепналите му уши, като му казва ,че те са му като антенки.Класната му не комуникира с мен/т.е избягва/Всички мои опити да говоря с нея водят до това ,че тя коментира каквото кажа пред всички в класа. Единственото успокоение е ,че с нея малко ни остава.Но в следствие на нейните методи ,детето ми е демотивирано ,не иска да учи ,да пише ,да чете и аз се чудя какво да правя.

При това отношение от учителката, аз бих се обърнала към директора на училището. Едно е дете да се подиграва, друго е възрастен. Peace

# 10
  • Мнения: 127
Госпожата му се подиграва /както и децата /за  клепналите му уши, като му казва ,че те са му като антенки.Класната му не комуникира с мен/т.е избягва/Всички мои опити да говоря с нея водят до това ,че тя коментира каквото кажа пред всички в класа. Единственото успокоение е ,че с нея малко ни остава.Но в следствие на нейните методи ,детето ми е демотивирано ,не иска да учи ,да пише ,да чете и аз се чудя какво да правя.

При това отношение от учителката, аз бих се обърнала към директора на училището. Едно е дете да се подиграва, друго е възрастен. Peace

При това положение, първо бих и начупила лаещата муцуна, второ - да я накарам да се види в празници на тема външен вид, защото едва ли изглежда, като мис свят. Без изобщо да я бавя. Веднага.

# 11
  • Мнения: 1 488
Моята дъщеря е на 7. В предучилищна е и е "отличника" на групата. От малка я учим на всичко. Смята до 20 а след това събира цели числа, чете, пише(печатно без да сме я учили) знае неща за природата и човека които се учат в 7ми клас, но е адски буйна. Не я свърта на едно място когато сме някъде. Онзи ден бяхме на лекар и обиколи кабинета и пипа навсякъде. Лекаря каза, че е живо дете, а друг лекар беше казал, че е хиперактивна. Много е чувствителна и лесно ранима. Някой дете каже ли нещо или не и обърне внимание става трагедия. Има фобия от кучета(страхлива е) но в игрите е като момче и момиче на куп. Но като я виждам колко е умна и игнорирам другото. Може би характер. Идея нямам.

И моята, на 6 е същата, отличничка, но буйна, крещи, сърди се лесно, отговаря, удря понякога, много чувствителна също. Много говоря, понякога наказвам. Още не сам сигурна обаче дали това е хиперактивност...

оо, да това за учителката и на мен ми направи впечатление. Недопустимо поведение. Бих се оплакала на директора и бих я разнесла навсякъде. И не бих си пуснала детето повече в класа и.

Последна редакция: пн, 06 апр 2015, 18:49 от Darcey

# 12
  • София
  • Мнения: 877
Госпожата му се подиграва /както и децата /за  клепналите му уши, като му казва ,че те са му като антенки.Класната му не комуникира с мен/т.е избягва/Всички мои опити да говоря с нея водят до това ,че тя коментира каквото кажа пред всички в класа. Единственото успокоение е ,че с нея малко ни остава.Но в следствие на нейните методи ,детето ми е демотивирано ,не иска да учи ,да пише ,да чете и аз се чудя какво да правя.

При това отношение от учителката, аз бих се обърнала към директора на училището. Едно е дете да се подиграва, друго е възрастен. Peace

И аз съм съгласна. Недей да търпиш такова отношение. Нека да коментира разговора ти с директора. Аз нямам още ученик, но предполагам на какво ниво са даскалките (повечето). Недей да търпиш и защити детето си.

# 13
  • Мнения: 11
Моля, не ме разбирайте грешно - нито за миг не съм поставила под съмнение проблемите ви, ккто и съм отлично запозната с модата "хиперактивност"..
Но не вярвам в нея.
Това за мен е "модерна" диагноза, измислена за добро оправдание нна нежелаещите да се справят с този нарастващ феномен.
Факт е, че има все повече "трудни" деца. Но това не ги прави по-лоши или по-малко умни.
Просто са доста по-чувствителни и трябва да имаш подход към тях.

Синът ми също беше диагностициран така - от 2 до 5 клас се скъсахме да ходим по психолози и психиатри. И медикаменти ни даваха и тн. Беше кошмар - и в къщи и в училище.
Докато накрая не проучих и из§етох вси§ко, вкл - и за себе си.
Правих и експерименти с храната му - определено има голяма връзка с всички химии и захари в храната. Когато ги изключих - определено стана по-спокоен.
Както и да е - махнах хапчетата и се концентрирах върху себе си.  Научих се да го наблюдавам и да наблюдавам себе си. Синът ми беше абсолютно реактивен на всяко едно мое вътрешно състояние - независимо дали го показвам или не. Отделно лепенето на етикети години наред го бяха направили свръхчувствителен към всяка една дори най-малка забележка. Веднага реагираше агресивно.
Та..напънах се и промених себе си и подхода си.
Бавно, ден след ден и с огромно търпение и доверие към него.
Промених и собственният си живот кардинално и синуъ ми буквално "израстна" след това.

Към днешна дата (7кл.) е един доста смислен и отлично справящ се с всичко младеж.
В училище го дават за пример, а в къщи - ако реагира остро, се вглеждам първо в себе си.

Нямам какво да добавя освен, че вие сте един истински родител и сте подходили по най-разумния начин, което е довело и до разумни резултати.
Успех на всички родители и знайте, че детската психика наистина ще еволюира още както и цялатата човешка раса.

# 14
  • Мнения: 237
Моля, не ме разбирайте грешно - нито за миг не съм поставила под съмнение проблемите ви, ккто и съм отлично запозната с модата "хиперактивност"..
Но не вярвам в нея.
Това за мен е "модерна" диагноза, измислена за добро оправдание нна нежелаещите да се справят с този нарастващ феномен.
Факт е, че има все повече "трудни" деца. Но това не ги прави по-лоши или по-малко умни.
Просто са доста по-чувствителни и трябва да имаш подход към тях.

Синът ми също беше диагностициран така - от 2 до 5 клас се скъсахме да ходим по психолози и психиатри. И медикаменти ни даваха и тн. Беше кошмар - и в къщи и в училище.
Докато накрая не проучих и из§етох вси§ко, вкл - и за себе си.
Правих и експерименти с храната му - определено има голяма връзка с всички химии и захари в храната. Когато ги изключих - определено стана по-спокоен.
Както и да е - махнах хапчетата и се концентрирах върху себе си.  Научих се да го наблюдавам и да наблюдавам себе си. Синът ми беше абсолютно реактивен на всяко едно мое вътрешно състояние - независимо дали го показвам или не. Отделно лепенето на етикети години наред го бяха направили свръхчувствителен към всяка една дори най-малка забележка. Веднага реагираше агресивно.
Та..напънах се и промених себе си и подхода си.
Бавно, ден след ден и с огромно търпение и доверие към него.
Промених и собственният си живот кардинално и синуъ ми буквално "израстна" след това.

Към днешна дата (7кл.) е един доста смислен и отлично справящ се с всичко младеж.
В училище го дават за пример, а в къщи - ако реагира остро, се вглеждам първо в себе си.

Нямам какво да добавя освен, че вие сте един истински родител и сте подходили по най-разумния начин, което е довело и до разумни резултати.
Успех на всички родители и знайте, че детската психика наистина ще еволюира още както и цялатата човешка раса.
Чудесно Peace Поздравления за вашата воля! Не сме се родили научени да бъдем родители, а се учим в хода. Много е важно като родители да бъдем активни- растежа- ок, материалното- ок, но психиката- да- тя е чувствителна и зависи от мама и тате!

Общи условия

Активация на акаунт