Лесно ли се гледат близнаци?

ТАМ СМЕ!!! ПИШИ КОГА И КЪДЕ.

Най-вероятно не е най-лесното нещо на света, особно, когато от първия път ти се паднат два броя - демек, когато все още нямаш особена подготовка.
Но не мога да се стърпя да не обърна внимание на едно голямо според мен предимство на близнаците в сравнение с породените деца - имат еднакви възрастови интереси  ( поне през първите години от живота им) . А именно - и двете са на една годинка, и двете са на две годинки и т.н. Това в повечето случаи прави преживяванията на родителя умножени по две като количество наистина, но сравнително еднородни като качество.
Така че, има и положителни страни от техническата гледна точка 

Хаха.  Поне на ХХ-хромозомите да бяхте заложили втория път 

Няма лесно Но е интересно
Когато се родиха точките майка ми си взе 20 дена отпуска и дойде да помага. За времето докато беше покрай мен успяхме да създадем някакъв режим и си го спазвах и за в бъдеще. Не съм се замисляла никога колко е трудно, защото не съм имала избор. Бяха недоносени - до 3-4 месец ги хранех на всеки 3 часа, нямам спомени кога точно съм спяла, през деня бяхме само по разходки, защото те спяха само когато количката се движи - от друга страна така свалих за нула време излишните килца  Периода с ваденето на зъбите не беше особено травмиращ. По-изнервящо беше, когато започнаха да си седят на краката, но не можеха още да ходят! Биеха се в количката - единия иска да спи, другия да седи прав, не можех да ги нося и двамата на ръце,че изведнъж рязко ми натежаха...сигурно съм била "забавна" гледка отстрани.Вярно е, че е доста уморително и изнервящо, но общо взето съм се старала винаги да не им позволявам да ми се качват на главата и да прекаляват и да се налагат. Прохождането беше може би най-уморителния период защото имаше около месец разлика между първите крачки на двамата - в един момент той вече тичаше, а тя се държеше за ръката ми и се препъваше... Най-ме дразнеха бабите по парковете, които се избиваха да ми дават акъл как е най-добре да си гледам децата, любопитстваха защо съм все сама и къде бил таткото  - доста бързичко и не особено учтиво ги приучих да не досаждат! Особено уморително беше това,че тя не спеше доста време спокойно нощем - плачеше на сън, стряскаше се от най-малкия шум...но и това го преодоляхме.
Децата си ги дадох на година и 8 месеца на ясла и от тогава са по детски заведения, върнах се на работа, взимам си ги вечер,гледаме си се. Оцеляла съм вече почти 4 години и те също са в добро здраве и здрав инат Не мисля,че има невъзможни неща. Щом съм успяла от две пържоли да отгледам сама две деца - значи не е толкова трудно!
Е да - у дома е доста разхвърляне, не прекарвам много време в кухнята и не гладя по 2 официални тоалета за преобличане ... По важно ми е да ги виждам жизнени и усмихнати - нищо, че са малко изцапани, че не са си подредили всичките играчки и че като са се нахранили са оставили половината салата по покривката. В крайна сметка не ги гледам в саксия, иска ми се да станат самостоятелни и разумни човечета. Успявам да крада и по малко време за себе си и искрено се надявам,че колкото повече растат толкова повече ще се облекчава списъка със задължения!Например  - преди танцувах, в един период успях пак да се организирам и да тръгна отново на салса, после се наложи да се откажа заради тях - сега ги чакам да пораснат още малко и смятам да ги водя с мен в залата Хем аз ще танцувам, хем те ще се научат на нещо хубаво 
Така че - Да, трудно се гледат близнаци, но не е невъзможно и е тоооооооооооооооолкова весело! Само се сетете колко много незабравими спомени вече сте натрупали и колко много хубави моменти по две предстоят! 

П.П.Извинявам се за дългия пост.

креми, много мило си поисала ситуацията.целувки на точките, които вече са си големи !!и  за теб от нас:митко, стефчо и мама миша

Благодаря ти, majik!
Аз имам усещането, че познавам твоите синове Случайно баба и дядо да ги водят в Борисовата? Ако е така сме ги виждали с моите точки из парка, едва ли е съвпадение на имената

хе хе, значи се познаваме . те са. баба им ми каза за вас, но аз как да се сетя.имена не са ми казали.целувки, може да се засечем там, въпреки че аз предпочитам докторската.там е много красиво. а има и един музикант....а за борисовата, докато стигнем дотам се нагълтаме с дим...

малее, евала!
как стана тая работа , аз си мислех за още едно бебе в перспектива, ама...

само аz ли си мечтая zа още едни блиzнаци 

Не, не си само ти!!! Аз отдавна съм си поръчала още две, ама този път момчета.... Само, че ще чакаме "каките" да станат на 6-7 годинки...

И аз така.

Не се замисляй над переспективата за още едно.Давай смело напред.Може и ти като мен да бъдеш благословенна от Господ и да родиш още две слънчица.

ей хора д ави се оплача!!!от няколко седмици жената която ми помагаше ни напусна и в момента си се гледаме сами, а в промеждутъците докато спим след обед и като си легнем вечер мама работи;при това си създадохме страхотен режим и макар понякога да съм доста изнервена не си давам децата на градина!!супер си ми е докато щъкат наоколо и се бият кой да изключи компютъра а аз говора по skype-a с другия край на света и решавам глобални  проблеми
и така - стигнахме и до оплакването - на мен си ми е супер но който ни види се хваща за главата - как се справяш не говоря за майка ми която жива ме оплака, но който се обади по телефона за обявата, че търсим детегледачка и разбере че е за помощ при гледане на близнаци ми затваря телефона!!днес на спирката жената която гледа съседчето като разбра че сме вече самички ме попита с ужас в гласа:ама как се справяш сама??!!
не само че се справям но и си работя даже!!!и ми омръзна да ме гледат като екземпляр от зоопарка!!!

 колко са големи твойте. на мен също не ми се дават на ясла, ама май на там вървят нещата. ако има свободни места, де..............наистина, докато си играят около мен, съм на седмото небе от щастие. стига да не стане някоя беля.

Мejik, благодаря за присъствието вчера на протеста  Бяхте добре отразени по БТВ