Юлски бебета - тема 32

Изобщо не познавам Жалина, но не мога да приема, че иска да каже това, което е написала. По-скоро си представям, че докато  дочита нещо в нета и малкото се примрънка, тя не се втурва веднагически, ами дочита и тогава. Или пък оставя плачещото дете в яслата със съзнанието, че то ще се успокои и ще се забавлява.
Честно казано, не знам. Мисълта ми е, че понякога думите се вадят от контекста. Често пъти не се изразяваме правилно или пишем/приказваме на посоки.
Вчера мм и Бранка тръгнаха за Плевен, тя ще остане там до четвъртък. Беше много ентусиазирана. Сутринта, тръгвайки за работа, отидох да я целуна докато спи. Събуди се и започна да ме гушка. Знаете, тя е голяма, просто я усещах, че в този момент и е мъчно за мама. До обяд щеше да ми се скъса сърцето, акъла ми беше само в нея. Успокоих се, чак като чух, че са пристигнали и е отишла да играе с кучето.
Но тя не ми къса сърцето всеки път, когато се разплаче. Честно казано когато и откажа да купя макдоналдс и и се насълзят очите, по-скоро изпитвам гняв. Защото милиони пъти съм обяснявала защо не се купува тази храна.
Абсолютно.

На това не вярвам!
И ще обясня защо. Ако беше така, Жалина нямаше да пита и разпитва няколко пъти във фейсбук, как са другите деца в яслите. Нямаше да я интересува. Нямаше да викне майка си в Германия (правим разликата България-Германия и Плевен-Ловеч) за да гледа малката, докато тя ходи с Еми в яслата за да се адаптира. Просто щеше да си я пуска там и да си реве колкото си иска. Нямаше да се притеснява реването на Еми в яслата, дали ще й се отрази на психиката. Ще си позволя без разрешение да я цитирам от фейсбук "Обаче мен ме мъчи, че тя плаче сутрин". Е, кое не ви е ясно? Почти всички четете и там какво пише тя.
Еми когато беше бебе на няколко месеца, не си ли спомняте ненужните страхове на Жалина? Ама дали чува, дали разбира? Помните ли? Е, сега да не си мислите, е с това бебе тя не е майка? Разбира се, че и за него се притеснява и грижи.
От написаното от Жалина, аз оставам с впечатление, че тя се опитва себе си да заблуди. И може би в нейното положение да се получава и да й помага.

Лесно е от страни да сочим с пръст. Аз лично на нейно място, не знам дали бих се справила. Сега Лазар на моменти ме оставя без дъх от нерви, не знам как бих била ако имах и бебе на няколко месеца. Пък и мъж, знаем го нейният да не описвам.

Аз май ще се окаже ,че съм като Жалина ,защото понякога ,когато и двете ми деца реват (скарали са се за играчка ,сбили са се за н-ти път днес,искат да гледат различни филми ....),точно в тази напрегната ситуация сядам на компютъра и абдикирам напълно.Идват при мен ,плачат ,тръшкат се ,жалват се един от друг.Да беше веднъж на ден ,да беше два пъти ,пет пъти ....ами това е поне 110 пъти на ден ,няма как да реагираш адекватно и с усмивка на уста.Нека да съм лоша ! И аз имам нерви ,и аз имам търпение.И точно в такива мигове си вземам своите 5 минути самота ,на фона на плач и писъци.Звучи много хард ,но уверявам ви ,не е )))

Данче, едно е да игнорираш деца на почти 2 и повече години (извинявай, не знам на колко е Петьо), друго е малко бебе, което не може да направи нищо - не може да се обърне дори, не може да стане, не може да направи НИЩО - само да гледа тавана и да плаче. И то при положение, че това ще се отрази на психиката му, на светоусещането му и на себеусещането му.

Весе, аз не коментирам Джалина като майка, че да се връщам в историята три години назад или да търся странични източници и да ходя да чета какво е писала във ФБ. Аз коментирам тази и конкретно реплика и факта, че независимо дали го прави в действителност или само твърди, че го прави, тя го препоръчва на Дарчето. Дадох пример защо за мен това не е ок и как едно подобно поведение (независимо дали е реално или не), ще се отрази на психиката на детето. Вие всички скочихте да обяснявате как не била разбрана и не искала да каже, това което е казала. Мисля, че е достатъчно голяма, за да стои сама зад думите си, без нужда от адвокати и преводачи, особено когато дава препоръки на други как да се отнасят с децата си.

За това си права.

За психиката, не вярвам аз на такива статии. Не чета и не ме интересуват. Калин съм го оставяла да плаче. Тогава така ме учеше майка ми. Не го гушкай, че ще го научиш на ръце. Така беше и с всички деца около мен. Храниш, преобуваш и в кревата. Лазар не съм го оставяла сам изобщо, дори и като малък спеше в хола в шезлонга. Не съм спряла да го гушкам и целувам. И аз като Дарчето за последно да си нагушкам бебе. И двете ми деца не са лигави, не се тръшкат и Калин си е съвсем наред (изключвам пубертета).

И последно да напиша, че излизаме на разходка. Смятам, че думите на Жалина са силно преувеличени.

Данче, и на мен често ми се случва да реват едновременно. Понякога се чудя кой да успокоявам и за кого ми е жал повече.
Кирил се приближава и прегръща кака си, след което тя се навежда да я целуне, а той я захапва здраво. Тя ревва и му отвъртява як шамар. Той също ревва. И това се случва точно пред очите ми. Оставям ги да реват на воля.

Ох, прочетох, че имало някакъв актуален вирус с 24-часова лаеща кашлица. Моите и двамата го изкараха явно и то по средата на друго боледуване със сополи и кашлица  Поне да го бях прочела по-рано, защото Кирил ми изкара акъла. Кашля един ден и почти цялата нощ без да спре и без да може да си поеме въздух. Заспа чак в 4 сутринта и в 6 като се събуди, кашлицата вече беше различна. Добре че каката беше първа, няколко дни преди него, въпреки че при нея беше по-леко. Пак не спря да кашля, но поне спа от 12 до 6, а той не можа да мигне. Досега не бях чувала такова нещо, суха кашлица на всеки 4-5 секунди, много страшно.

Хехе, най-важното - темата се съживи 
Както и да е - естествено, че преувеличавам. Под оставяне да плаче - разбирайте онова положение, когато примрънква и има два варианта - или да се разплаче или да заспи. Е, изчаквам да видя дали ще заспи. Просто не скачам веднага, на всяко помрънкване! А Еми я оставям ревяща, но съм спокойна,защото знам, че 5 минути по-късно тя вече си играе с децата. Това не ми пречи да се навъртам около яслата следващият половин час и да си поглеждам дали няма да ми се обадят да си я взема, защото е изпаднала в истерия
Бебка е супер гушкано бебе, просто защото това е единственият начин да се успокоява. Нося я по цял ден, непрекъснато е на ръце и почти нищо не мога да свърша от нея. Пишете я от онези ужасно изискващи бебета, които доста често не знаят за какво точно плачат.....кърмя я следобедите почти непрекъснато. Просто не скачам веднага когато каже - мрън! Ок, понякога наистина не мога да я обслужа чисто физически и тогава плаче, но нямам възможност и трябва да направя избора - или Еми изяло кофата за боклук, порязало се, бръкнало някъде и тн...или плачещо бебе....
Мда, малко преувеличих, но го направих за да успокоя малко Дарчето. Тя наистина е изперкала и то сериозно и след като не се впечатляваше от думи - споко, минава, реших да мина на тежките думи!
Истината е, че просто вече не се вглеждам толкова много в нещата, в онези дребните малки неща, които преди ме побъркваха....и го правя защото нямам време и защото си давам сметка, че ако нямам моите си 10 минути на ден няма как да оцелея! А, ако аз не се чувствам добре, никой няма да се чувства добре!

Аз да кажа,че не се оплаквам от бебето,домакинската работа или ситуацията като цяло.Оплаквам се само и единствено от каката.То имайки нея,не ми трябва нищо друго за вършене за да съм грохнала от умора и със скърцащи зъби от нерви.Аз дори смятам да потърся помощ от специалист,но силно се съмнявам,че тук на село ще успея да намеря.Очевидно не владея нещата и това никак не ми харесва.Разбирам,че искате да ме успокоите,но съвети от сорта на "спокойно" или "опитай да..",както и "и при нас е така",никак не ме успокояват,а само се дразня още повече.Няма как да разберете за какво точно точно говоря.Както и да е.Ще спра да се оплаквам от нея,че вече станах досадна.

Ти се оплаквай, но лошото е че ние няма как да помогнем от разстояние. Можем само да съчувстваме и да се опитаме да помогнем с идеи или съвети, които ти самата да отсееш като полезни или никак даже. Знам само, че за всичко е нужно време и много търпение.

Дарче - оплаквай си се! Поне знаеш, че има кой да те чуе(прочете). Наистина не можем да помогнем с кой знае какво. Всъщност ти знаеш ли точно каква нужда от помощ имаш и можеш ли от някъде да си я набавиш? Примерно - някой да взима каката от ясла, да я води на площадката или нещо друго, което би ти помогнало.
На мен примерно би ми помогнало да има кой да гледа децата за няколко часа вечер за да можем да излезем с ММ. Ето това ми липсва най-много. Той може да ги гледа и аз да излизам, да спортувам и тн...но на мен ми се иска да правим тези неща заедно. Сега търсим жена за тази работа, но да видим колко ще струва.

Дарче, доста грубо изказване. Преди се беше разсърдила, че никой не ти бе обърнал внимание на някакъв въпрос, сега пък те дразнят еди какви си съвети. Сигурно ако не си бяха отправили съветите, пак щеше да кажеш нещо от сорта, че когато става въпрос за изцепките на свекърва ти, аудиторията е многобройна, а когато става дума за детето ти- няма никой. Зайо що си със шапка= Зайо що си без шапка.

Нямам от къде да си набавя такъв тип помощ,Жалина.А и аз не мисля,че решение на проблема е като просто се отърва от детето и огранича контактите си с него.Аз искам да общуваме,да сме заедно,да играем,но това да става по един по-спокоен и безопасен начин.Тя,обаче е постоянно превъзбудена,като включена в контакта е и почти невъзможно да се заиграе с нещо за повече от 3-5мин.,а да се заиграе сама пък-напълно невъзможно.
При един чужд/страничен човек тя просто би оцелявала,не би получавала нужното възпитание и развитие,което всъщност е моята цел.Забелязвам големи пукнатини точно там.Поведението й е отблъскващо и често нетърпимо.Никой няма да седне да проява търпение и разбиране.Тя и без друго прекарва достатъчно време без мен/в яслата/.Мога да пратя баща ми да я вземе,но освен,че е трудно да го хвана трезвен,при него се случва точно това,от което бягам.Тъпче я с боклуци,оставя я да се рови в калта,но после не й мие ръцете,говори й глупости,псува пред нея и намира за забавно ако успее да научи и нея.Веднъж му казах да седне с нея на пода да си играят с конструктора и отидох да готвя в кухнята.По едно време чувам А. да плаче.Отивам да видя какво става-той да вземе да й събере конструктора,защото го била разхвърляла. Ама разбира се,че ще разхвърля,нали е дете!Освен това не е разхвърляла бельото ми(макар и това да прави понякога),а играчките си.После тя понечи да си изтърси коша с играчките и той веднага скочи:"НЕ!".Офф,абе даже не ми се говори за него и за представите му за живота.Той е тоолкова деградирала личност,че аз гледам да огранича и собствените си контакти с него.
Може би,рано или късно все пак ще се кротне.Може би цаката наистина е търпение.НЕ знам.Ще продължавам да опитвам.

Аз май ще съжаля,че побутнах темата.Джина,не виждам кое му  е грубото на изказването ми.Ако е прозвучало така,искам да се извиня.В никакъв случай не е било нарочно.И да,тогава се разсърдих,защото детето ми беше с цепната устна,случаят спешен и ТЪРСЕХ съвет.Сега просто споделям.

Е, споко де, всяка майка си намира начина да се справи с детето си. Дали ще го игнорира, дали ще го гушка непрекъснато, дали ще му обяснява или просто ще каже - това е така, защото аз казах така....това си е въпрос донякъде и на възгледите за живота. Колкото и да се стараем да бъдем еди какви си родители ние сме белязани от много неща и не можем да живеем както изискват книгите от нас
Установих само едно нещо - те са огледала на нас самите! Честно казано единственият съвет, които бих дала е - думи, думи и пак думи. Търпение и изчакване! Когато викам по Еми се въртим в порочен кръг - аз викам, тя се тръшка още повече, аз още повече се ядосвам, тя още повече губи интерес да ме слуша и така до крайната точка, когато кипват нещата и всичко свършва с истерия.
Когато съм споко, когато й говоря, когато спирам и не бързам за да й обясня защо не трябва така - тогава всичко минава много по-леко.... на това ме научиха майките тук, просто ги наблюдавам вече към два месеца и наистина е поразително как те се справят с тези неща. Естествено изпускат нещата извън контрол, но тогава броят до 100000000 и пак отиват да поговорят с децата. Като цяло ние българите сме възпитавани с тежка ръка, така са ни учили и ние да възпитаваме децата си. Това е наша черта, която аз не мога да избегна колкото и да се старая. За мен е много трудно да се променя като нагласа към детето си, но се старая, защото живеем сега тук и се движим по тяхното общество и растем в тяхното общество(да и ние продължаваме да растем и да се надграждаме).
А за бебето отново - хора аз ще полудея съвсем скоро с нея! Тя не е просто изискващо бебе, тя е кошмарно бебе! Има два режима - сън или плач! Има и един 5-10 минути между двете, в които се смее и това е. Всичко останало, през цялото останало време мрънка за нещо, плаче и недоволства. На всичкото отгоре в момента ми прави и кърмачески стачки и е готова да реве по 40 минути срещу гърдата ми...Добре, че се научи на биберон, та малко кротува. Иска да е винаги на ръце, да гледа, да вижда...ок, но не е само тя на света. Мен ме чака къща, кака, мъж....знаете ММ е чистофайник и ако не е подредено и изчистено като се прибере се започва с драмите. Както повечето съветвате - остави къщата на заден план аз не мога да го направя.
Джина - това, че ти гледат децата е съвсем ок. В крайна сметка това, че си родител не те прави не-човек. Това сами да си гледаме децата без помощ не е ок. Децата имат нужда от общуване с други хора, не само с мама и тати. Така, че като имаш кой възползвай се на макс, пък които каквото иска да си мисли. Излишни геройства от рода на - имам баба, но предпочитам сама на мен са ми излишни!
Гема - като се появи номер две, като останеш сама с тях за известно време си припомни думите от сега! Не те плаша, но честичко просто ще ти идва в повече и тогава ще видиш много неща, които и на мен ми се струваха шокиращи преди да имам две деца с малка разлика! Сега напълно разбирам думите на майките с две дечица независимо с каква разлика
Дейзи, Данче - сега ви разбирам напълно! И аз се виждам как ги оставям да се карат за играчки и после да се оправят сами....нас с брат ми много ни се месиха и резултата е, че аз като по-малка станах галеничето, което винаги се глези и не съм свикнала да се справям сама във всяка ситуация, винаги гледам да търся помощ от някъде. Това не е ок и го отчитам като супер недостатък. Ето чак сега, когато наистина няма накъде се уча като малко дете да се оправям съвсем сама с всичко. А брат ми-той пък тегли цял живот и не чака помощ от никъде...затова сега съм на мнение, че ще оставям децата сами да се справят с конфликтите помежду си. Но това го казвам сега, не знам дали след 1 година ще е така
Дарче - като не е помощ просто не му я давай да си играе с него! Виж наистина не знам как е А., но Еми имаше един страхотен период на тръшкане, на хвърляне, на тотална лиготия и неубозданост- кошмар за себе си и околните. Седнах, спрях и започнах да размишлявам, ходих и на психолог. Накрая стигнах до извода, че това е 1. скрита ревност, тоест тя така се опитва да печели внимание. Прави го още преди да се е появило бебето, защото те знаят много добре, не мисли, че не осъзнават. Решението при нас беше - малко повечко внимание към А. и по-малко към бебка. Като цяло ясно е, че сега супер много те кефи бебето - едно миличко същество, което нищо не може да направи само, но А. усеща това. Еми примерно в момента казва - Еми бебе и започва да се държи като бебе за да привлече внимание. Това  също е проява на ревност.
2. отново казвам - порочен кръг на изнервяне. С Еми( която със сигурност е много по-различна) се справих като й говорех много, ама наистина много. Просто имаше и продължава да има периоди, когато не ми млъква устата. Ужасно е изморително, но помага. Гледам да не повишавам тон, да се държа винаги добре с нея и тн....намери какво й харесва и го правете, тя има нужда наистина от теб сега. Напиши си какво точно те притеснява, кое не ти харесва и помисли ти ако си на нейно място защо би го правила - защото е интересно или защото искаш някои да те забележи? Това ми го даде като съвет онзи психолог. Ако много вече нещата те притесняват просто намери някъде един детски психолог и отиди да поговориш с него. Мисля, че ще ти бъде много полезен. Имай предвид, че колкото и да е едно раждане си е раждане с всичките му хормонални стресове и тн...тоест ти в момента освен с две бебета се намираш и в следродов период и хормоните се наместват, което те изнервя допълнително. При мен примерно отне около 3 месеца за да се почувствам отново нормално човешко същество, преди това просто не бях на себе си от лудост - лашках се във всякакви крайности и дори аз самата понякога се търпях

Аз преставам да пиша по темата, защото явно имам най-примерните деца, и няма смисъл да повтарям вече казвани неща.
Днес я записахме официално на ясла, казаха една седмица преди 1 септември да идем да ни дадат списък с изследванията, които се правят и да се уточним точно от коя дата ще тръгне, защото приемът е от 1-ви, но ако всички идат на 1-ви ще е вкупом големият рев, та ще решим тогава.
Снощи я водихме да гледаме абитуриенти, последните ученици на които съм преподавала преди майчинството завършиха. Това диване отиде на червеният килим, почна да танцува и да си пляска, рева като идваше поредният клас, че сме я дръпнали оттам. Хукна да бяга по една поляна, на мен не ми правеше голямо впечатление, не съм и очаквала да стои мирно, но ММ откачи. Казах му да я остави на мира, той обаче не вика, гони я, кара я да стои мирно, не му се получи и след 3-тият клас я хвана под мишница и каза тръгваме си, детето реве, че му е забавно и не иска да си ходи, на мен също не ми се тръгваше, но този моят се държа като пенсионер. Хем му казах, че ще стои мирно като стане на неговите години, той не "Не мога повече да се излагам". То май само той се връзваше, останалите зяпаха абитуриенти  Друг път без него ще я водя на такива места 

Моите деца хем са с 4 г. разлика и на моменти (ежедневно) истински изпушвам. Баби в града нямаме. За капак оперираха ММ от пъпна херния преди 2 сед. и сега с абсолютно всичко се товаря аз; той дълго време ще трябва да се пази.
Официално приключих с кърмаческата си кариера преди 6 дни; без план, без рев, без драми. Той не търси, аз не предлагам и стана работата А беше супер пристрастен и се чудех кога и дали ще се откаже сам. Следваща крачка е да хвърля биберона за заспиване, но тук вече предвещавам голям проблем...
Скоро приключвам и шофьорския курс. Още се чувствам като теле в железница, но имам огромно желание да се науча. Още повече, че преди дни купихме кола за мен (ММ има служебна).
Мъчно ми е, че темата замря, макар, че след месец, когато се връщам на работа, едва ли ще ми остава време за форума...