Данче, къде се загуби?

Хммм, вече сме тук официално! Пътя мина не много добре с бебето, защото се разцепи да реве във влака и метрото после, но стигнахме живи-здрави. На следващия ден дойде и ММ с Еми. Тя беше супер щастлива и много впечатлена от уиуи (самолета). Обрижвали са я стюардесите като принцеска и въобще всичко е минало добре - а беше с прекачване и ставане в 4 ч през нощта.
Но децата са си деца навсякъде!
Обаче всеки ден пита за баба си и дядо си. И понеже майка ми ще дойде скоро тя е доволна, но дядо й определено й липсва. Вчера откъсна едно цвете и реши, че иска да го подари на дядо си - само казваше - това деди, деди! Миличката душичка и тя го преживява, но се адаптира доста добре


Пина, спокойно, случва се. ММ веднъж ми забрави сандвича за обяд в една клетка в Пикадили, та се връщаше да го взима. 
Аз съм особено доволна от последното, още повече че малкия фъстък се е появил на бял свят на един специален за мен ден по същата причина. Да им е жива и здрава, много да ги радва, да се разбират с кака и да бъдат неразделни за цял живот!!
