Невъзможност за установяване на диагноза вече 4 месеца

Жлъчка!

Прегънатата жлъчка е доста често срещано явление.
Моята също е така, но нямам никакви оплаквания.
По-скоро ако има камъни, а тя няма, или нещо с черния дроб.

Една кръвна картина ще покаже дали има физическо заболяване. Ако има възпалителен процес, където и да е в тялото - стомах, жлъчка, черва или каквото и да е друго, ще се вдигнат левкоцитите. Ако тук нямате отклонения, наистина колкото и да не ви се вярва, трябва да се консултирате с психиатър. На моя позната майка й, започна да я боли корема, да повръща, отслабна драстично, болки в краката...обиколиха всякакви лекари, скопия й направиха и накрая я пренасочиха към психиатър. Сега знам, че нещата са се подобрили много.

Съгласна съм с горното мнение. На мой познат майка му се разболя, нямаше енергия жената, всичко я болеше, само лежеше и т.н. След много изследвания я приеха за седмица в психиатрията и сега се радва на енергия и отлично здраве.

Последни новини от нас.

За пореден път прегледаха майка ми с ехограф. Този път един професор и най-подробно до момента. И за пореден път казаха, че всичко е нормално. Но пък нямаше контакт с пациента. Не я питаха какви са й оплакванията и т.н

Снощи пък тя спомена за някаква остра болка в главата, която усетила преди време - отгоре-надолу, като пробождане с игла. И оттогава насам усеща леки бодежи в задната част на главата. Има и леко главозамайване. Притеснихме се да не е нещо инсулт и беж при невролог днес. Ходихме с Сити Клиник. Там я караха да върви напред назад, да си намери носа, да си вдига ръце/крака, измериха кръвното и заключиха, че било депресивно състояние. Очаквах поне едно ЕЕГ да й направят, но не. И за пореден път си тръгна с поредната рецепта антидепресанти.

Преди малко пък ходихме на гинеколог, заради ПАП IIc резултат от цитонамазка, да повторим цитонамазката и да се направи колпоскопия. Гинеколожката каза, че всичко изглежда добре и ние споделихме за паренето в гърба, отслабването, изпитите сили и тя ни пита дали са прегледали белия дроб и дали е правен биохимичен анализ на дроба. И сега търся повече информация за тази биохимия и ... излизат само резултати за рак на белия дроб. И чета в дир.бг-то за други хора, които подобно на майка ми имат оплаквания, но лекарите не намират нищо необичайно и накрая след няколко месеца всичко излиза наяве - РАК! Ще се побъркам, убедена съм, че има нещо, което не могат да хванат и се опасявам, че като го хванат, ще бъде прекалено късно! Утре мисля да ида при моята лична лекарка и да й изсипя тези симптоми!  

Майка ви е клинично здрава.
Потърсете психолог или психиатър. Съвместно. Вие също имате всички признаци на тревожност. Но не здравословната и разбираема, а тази, която ще се превърне в мотив още дълго да обикаляте здравни заведения, различни специалисти и да тровите живота си. При все, че здравословен проблем няма.
Всички тревожни хора/хипохондрици се гневят ужасно, когато вместо на някое изследване/скенер/лаборатория, ги препращат на психотерапия. А там е истината. Отидете с майка си на обща сесия при добър специалист, послушайте съветите да започне антидепресанти и пишете отново след месец-два. Сигурна съм, че 95% от симптоматиката няма да я има.

"Стрес" е най-модерната диагноза, особено когато докторите не знаят какво да кажат. Последвана от изпращане на психолог или психиатър. И мен така ме пускаха по пързалката преди време, но не им се вързах

Ще се успокоя, че майка ми е здрава, когато й направят поне едно ЕЕГ, пуснат я на скенер или преди това са й назначили разните там изследвания. Според мен, депресията и тревожността трябва да са последната диагноза, която трябва да се поставя. Ако майка ми е клинично здрава, какво да кажем за всички онези хора, които имат симптоми, но УЖ са добре според лекарите, а след няколко месеца ги диагностицират с някой рай?

А н антидепресантите никак не гледам с добро око. Тука е пълно с хора, които след 2 месеца лечение, не могат да продължат живота си без тези лекарства.

Не разбрах кръвната картина добре ли е на майка ти?

Ти прочете ли за рефлукса, бях ти постнала по-назад? Тя има всички симптоми за рефлукс, на английски наричат тази болст "горене на сърцето" - доста е неприятна. И започна ли със здравословната диета?

http://www.blitz.bg/article/22226

http://en.wikipedia.org/wiki/Heartburn

Огледалце, не ме разбирай погрешно, уважавам хората, които са отговорни към здравето си и които обръщат внимание своевременно на симптомите си. Профилактиката и своевременните консултации с лекар при неразположение са изключително важни, за да бъде проследено състоянието, да бъде открито евентуално заболяване още в начален стадии, когато е възможно лечението му почти на 100 %.
Аз самата обръщам голямо внимание на здравето си, мога да твърдя, че имам богата здравна култура и не пренебрегвам никой симптом.
От друга страна, съм психолог и дейността ми е свързана с всекидневно сблъскване с хора, страдащи от обсесивни разстройства, хипохондрия, ПА. Самата аз преди време съм преживявала подобни състояния. Научаваш се след един кратък разказ да разбираш доколко меродавно е себеусещането на човека за здравословното му състояние и доколко е плод на неговата тревожност. Ако обърнеш вимание на първия ми пост по темата, самата аз изразих мнението, че консултацията с психотерапевт е наложителна, но едва след като са отхвърлени потенциални други диагнози. Продължавайки обаче да следя темата ти все повече ми се струва, че ЗА ЩАСТИЕ, майка ти е напълно здрава и тези симптоми се дължат на нейно психично състояние.
Разнообразните симптоми, които описваш, от горчив вкус в устата,през болки в корема и гърба, гинекологични тревоги, а сега и болки в главата всъщност не са индикация за нито едно заболяване (упс, освен за хипохондрия).  И за да се справите с това  състояние, няма да ви помогнат десетки изследвания по медицински заведения, дори да се пренесете да живеете там, със закачени по вас апарати за кардиограма, холтер, енцефелограма или функционален ядрено магнитен резонанс. И всичките медицински светила няма да ви помогнат да се успокоите, че нищо ви няма, защото просто обсесивната мисъл ви кара да не им вярвате, убедени, че те не могат да открият тежкото, необикновено, дегенеративно, почти мистично заболяване, от което страдате. Ще търсете нов специалист, 1001 -во мнение, нова клиника. И току виж щом ви кажат, че гастроентерологично сте добре, то вие ще се затревожите за цитонамазката, а щом гинекологът потвърди, че няма нищо, ще ви заболи глава и ще сте убедени, че получавате инсулт, а щом на следващата сутрин инсултът отпадне като диагноза след изледванията,а и защото още мърдате, говорите и помните, изведнъж ще се досетите, че може би белият дроб е на отказване и има карцином..дори ще стартират дихателни проблеми, още болки в гърба, прорязвания, изтръпвания и т.н. И така до безкрай,...защото има много органи, много изследвания, ох какъв мегдан за симптоматика.. И необятен интернет,пълен с диагнози.
Някой от съфорумците каза с ирония, че стресът бил най-модерната диагноза. Истината е, че това не е за измиване на ръцете, поради безхаберност, некомпетентност и липса на свръхмодерна техника, която да открие органичния проблем. Тревожните разстройства са с размер на пандемия. И докато нормалният човек умира само веднъж, то тревожният умира всеки ден - от измислен инсулт, инфаркт, задушаване, последен стадии на рак. Това е истинско мъчение и трови живота както на "болния", така и на неговите "поддръжници" по темперамент - в случая вие.
Не съветвам никого да не обръща внимание на здравето си. Напротив, консултирайте се с лекари, направете нужните изследвания и дай Боже те да бъдат в норма. Моят съвет е само да обръщате внимание и на психичното си здраве, защото то не е по-маловажно от крак, ръка, ухо или очи. То е вашето съзнание и е основата на това как всъщност ще живеете. Тъжно е здрав човек да живее като болен. Така изживявате всекидневно всъщност най-големия си страх - този от болестта и смъртта.
Колкото до антидепресантите - разбира се, по -добре без тях. Но както бихте пили антибиотик при инфекция или друг тип медикамент за физическо заболяване, така понякога се налага човек да пие и антидепресанти. Още повече, че антидепресантите не водят до зависимост. Нито пък подбрани правилно имат някакъв зловещ ефект врърху здравето. Така че не се страхувайте от тях.
Желая ви успех!

И още едно мнение в подкрепа на прехледа при психиатър.Като човек минал през целия кошмар,който описваш....когато стигнах до лекара на когото повярвах,не бях яла и спала 96 часа...не можех да стоя седнала,защото се изморявах и всичко ме болеше...
Да той ми направи и скенер и много други изследвания...за мое успокоение....
Сега,1 година по-късно,съм си същия енергичен човек какъвто бях преди...и приключвам с антидепресантите.
Към тези лекарства не се пристрастяваш,просто се спират бавно и по схема.
Разликата между ситуацията при мен и при вас е че,моите близки вярваха,че съм здрава и всичко е от психиката.
Така че,повярвай първо ти....помогни на майка си.
Успех и позитивни мисли!

Кръвната картина на майка ми е добре, резултатите са пресни от вторник.

За рефлукса прегледах, но не помня кои симптоми липсваха при майка ми и го отписах леко.Сега пак сме пред кабинета на гастроентеролог и ще видим какво ще кажат 

Деси, много ти благодаря за отговора. Ще го покажа на майка ми. Аз в никакъв случай не подценявам психическото здраве. Дори смятам, че важно също толкова, колкото и физическото здраве. Ако ставаше въпрос за мен самата, много лесно щях да се справя с проблема. Напипах бучки около едната гърда, ходих на преглед, казаха ми, че нищо ми няма и при все че не останах много доволна от прегледа, продължих напред и се отърсих от тези бучки. Нито ги проверявам всеки ден, нито ходя от кабинет на кабинет Просто след 6 месеца ще ида на контролен преглед, както ми казаха и това е.

За състоянието на майка ми обаче си мисля, че не се прави необходимото и че има изследвания, които би трябвало да назначат, но не го правят. Ходенето от кабинет на кабинет при над се дължи на това, че има разнородни симптоми, които попадат в различни области. Гинекологичният преглед беше профилактичен и препоръчан от лекар, който разбра, че отдавна майк ми не е ходила на такъв. Резулататът Pap II c ме притесни дотолкова, че не е направена колпоскопоя. След вчерашния преглед ни казаха, че всичко е нормално и притесненията при мен лично отпаднаха.

Ако и този гастроентеролог каже, че всичко е нормално, почваме с антидепресантите, които изписа невролога вчера. Деси, запозната ли си с Есобел и Атаракс? Мисля да ги почваме и ще видим дали ще има резултат.

ПАП 2 за нейната възраст е повече от ОК.
Майка ти е здрава, само психиатър ще ѝ помогне.
И най-вече вие, близките, да я успокоите, че няма никаква физическа болест.

Гастроентерологът каза, че всичко е нормално покрай язвата и стомахът й. Прати ни при психиатър. Аз лично не харесвам психиатри. Предпочитам психолози, ама ей на... Чакаме... 

А повече ли ти харесва да има някаква реална болест?