Мъжът ми е в чужбина...

  • 39 687
  • 645
  •   1
Отговори
# 450
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 811
За мен мъж дето се съобразява изцяло с капризите на жена си... мерси  Naughty
Ако за теб е О.К. мъжът ти да не те зачита, да не се съобразява с теб и да си прави каквото на него му е кеф, защо очакваш всички да са като теб?
Хората са различни.На мен пък ми е добре, когато ме възприема като равностойна личност, когато се вслушва в моето мнение и взимаме решенията заедно.
Тиранин над душата и живота си не бих търпяла.


Такава съм си аз - мазохист  Joy
Сега сериозно -не мисля че нещата са равнозначни.И не съм казала тиранин  Peace Визирам безхарактерни мъже,има много които отстъпват пред сълзи,сополи и припадъци.Моят отстъпва пред аргументи.А каприз наричам когато човек държи на нещо напук на здравия разум . p_paneva,дали твоето е каприз или не - не съм аз човекът,който ще ти каже - момичетата дадоха достъчно мнения и от личен опит включително и на никого не му е било лесно,всички сме минали през това,което чувстваш и ти.

Постът ми беше провокиран от това мнение:
Цитат
Цитат
Цитат
Все се чудя, къде ги намирате тези мъже, толкова търпеливи, без лоша мисъл. ММ ще ми каже директно да не говоря глупости, ако седна да му говоря за гладни стачки или да го заплашвам или ще ми тегли една ...  Mr. Green
Ами, обичат си жените и искат да са щастливи.
Другите, дето теглят по една ....цветуща, се женят, за да са "като другите".Иван/Драган/Петкан се ожениха, мама намила вече всеки ден, че й омръзнало да чака снаха и внуци и Воала, маминия се "обзавежда" с жена и деца.

# 451
  • Мнения: 47 352
Мъж, жена, тръгне ли да си взима самостоятелни решения, нещата вече хич не ми се вписва в разбиранията са двойка.
p_paneva дори я намирам за кротък и разбран човек, който ще го последва, каквото и да направи. Така че не виждам защо я нападате.

Явно живеем във времена, в които е за гордост мъжът да не зачита мнението на жена си за семейните неща, а животът под един покрив е в графа капризи, достоен за подигравки и оплюване, ако случайно си дръзнала да го пожелаеш  Tired

p_paneva, 2 месеца вече са минали, скоро ще имаш яснота, не се отказвай от идеята да живеете заедно, всичко друго ще се нареди. Дали след месец, два или година, няма значение. Важното е да не приемате ситуацията за нормална, а временна.
Разбира се за хората, които смятат, че е ок да живеят отделно - нищо лошо, но както ти не им се месиш, така и тях не ги слушай, щом моделът им не ти допада  Peace

# 452
  • Мнения: 146
Скрит текст:
p_paneva, не ти е от вчера регистрацията, това е бегемама, какво се връзваш на всичко Wink
Sarania, и твоята регистрация в бг-мама не е от вчера. Love! май е новият ник на Краси*, дискусията е излишна  Wink

# 453
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Не съм съгласна, че с възрастта на детето намалява влиянието и ролята на родителя в живота му. Сега виждам, по моята дъщеря, че с времето не само, че не намалява нуждата й от моето присъствие, ами като че ли, от един момент взе наново да се увеличава(на почти 15 е). Търси ме, допитва се за все повече женски неща, приятно й е да сме заедно, чувства се по-спокойна.
А иначе съм се нагледала на пубери, оставени на "самостоятелност" ooooh!. Не им се получават добре нещата Confused. Та, малки деца - малки грижи.

# 454
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
Абе аз не видях никъде какво е било мнението на мъжа й, ама да го е казал ясно и да се е разбрало, че той еднолично си е хванал шапката и е заминал.
Моя мъж се прибра и каза - имаме предложение, да отида да уча и трябва да реша в рамките на 24 часа. И аз казах заминавай. Това все едно аз да му кажа - искам да специализирам и той да ми се тръшне и да ми прави гладна стачка, за да ме спре да се развивам.
Да, компромиси трябва да има, но не и когато са за сметка на единия или другия. И след като сте решили нещо, да не му го изкарваш през носа.
Не сме те изкарали най-черната, ти сама се представи в такава светлина.
Било ми е трудно, тежко, нямало е кой да стои при детето за 2 минути, не за час и въпреки това нито за една минута, нито за една секунда не съм си помислила да му кажа - ти си виновен, ти ме прескочи, ти взе решение без мен. Човека не го е направил от хубаво.
И стига с това разваляне на семейства, разваля се, ако някой иска да го развали, ако има желание и чувства, то семейството ще се запази. Имам прекрасен пример около себе си, движа се в среда с много българи, ми никой не си е зарязал семейството. Всички са заедно от дълги години. Аз съм женена от 15 години, мъжа ми замина на втория месец...

# 455
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229

И стига с това разваляне на семейства, разваля се, ако някой иска да го развали, ако има желание и чувства, то семейството ще се запази.
Именно.
Чудно, какво ли е съотношението на развалените семейства заради заминаване, към тези заради друго.

# 456
  • Мнения: X
И аз сьм в сьщата ситуация, но от страната на мьжа ти. От години исках да заминем, моя пьк не, и накрая сама се вдигнах. От година и половина сьм тук, миналото лято взех едното дете, другото е още с мьжа ми в Бьлгария.
Е, те това е за мен абсолютно антисемейство и никога не бих го причинила на децата си.
Не разбрах какво е антисемейство. И какво съм причинила на децата си... Виждаме се през 3-4 месеца и поддържаме връзка ежедневно. Ако това това е антисемейство, то голям процент от хората в България имат такова (и без да става въпрос за емиграция).
Съжалявам само за едно- че не предприех тази крачка по-рано.

Да, много съвети , много нещо, аз също и казах да не се тръшка на жената , а да изчака;
Разбирам , че в бг мама всички са с прекрасни семейства обаче!
И искам да попитам решенията в семействата ви от единия ли се взимат само? Защото, ако си живееш що -годе добре със съпруга и изведнъж той реши , че ще заминава и естествено, каже че е "заради семейството"- клише като "заради детето", жената каже "не съм съгласна" и сега се справяме. Е , очевидно имаме проблем , нали? Така , че не нападайте много , много,  жената, че е ревла. Аз съм свидетелка на много разпаднали се брака имено заради такива едностранни заминавания, просто както казах по- напред- "Чужбина разделя или събира", това е положението, не може да се  направи нищо уви- изпитание си е и за 2те страни, но авторката е в по- неизгодна позиция, поне според мен  Peace може да чака само...
Сяда се и се обсъжда кое е най-доброто решение, претегляйки всички плюсове и минуси. Изпитания за брака има много, зависи колко е силна връзката. За мен изпитание е бездействието в името на присъствието.
Децата имат едни нужди на 2 и други на 12 г. С възрастта ролята на родителите в изграждането на личността е все по-малка и все по-силно е влиянието на средата навън. Това ми беше един от основните мотиви да се преместим.
За мен също. Като майка не бих си оставила децата ,а бих направила всичко за да тръгнем заедно .Другото са оправдания .
Съжалявам , но в това си мнение съм много крайна ..

# 457
  • Мнения: 7 664
Ама вие пак описвате вашите представи и вашата зона на търпимост!

Ако на една жена й е посилно и е склонна да търпи да прекара брака си, разделена от мъжа си и за нея не е трагедия, и е способна да се чувства ок с това, това значи ли, че за всички трябва да е така? Ако на авторката наистина й е тежко и така се чувства, с какво право я обиждате на лигла само, защото на вас същата ситуация не ви носи същите емоции?

Може би тя прави други компромиси, които вие не бихте. Хората имат различни граници.

# 458
  • Мнения: 7 005
Ама вие пак описвате вашите представи и вашата зона на търпимост!

Ако на една жена й е посилно и е склонна да търпи да прекара брака си, разделена от мъжа си и за нея не е трагедия, и е способна да се чувства ок с това, това значи ли, че за всички трябва да е така?
Може би тя прави други компромиси, които вие не бихте. Хората имат различни граници.

Говорим за два месеца раздяла и авторката сама казва,че човекът прави необходимото да ги изтегли при първа възможност..

# 459
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Два месеца - цял брак, за някои  hahaha

# 460
  • Мнения: 7 664
Много от списващите в темата дават за пример точно дългогодишни раздели. Авторката не е пропищяла от 2та месеца, а от това, че не знае дали ще са 2 или 10, или години, а той си трае по въпроса.

# 461
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 811
Добре,щом не ви допада идеята да търпи докато човека стъпи на крака и се устрои предплагам друго - да подпишем дружна петиция за завръщането му и да прекратяваме дебатите по темата  Mr. Green
 На мен все пак ще ми е интересно да сподели авторката след толкова мнения изписани тук дали са провели по-откровен разговор с половинката,спокойно да си кажат страхове/притеснения/планове и да се разберат като големи хора какво да очакват занапред? Защото това какво ние си говорим тук честно казано е без значение,важното е вие да намерите компромисния за вас вариант  Peace Защото и аз съм с впечатлението,че проблемът по-скоро е в неизвестността,когато си е бил в Бг с работата на строител за какви интервали сте се разделяли?

Последна редакция: пн, 20 апр 2015, 19:57 от morgana07

# 462
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
Смешно става вече, за какви години говорим? Човекът е заминал на 21ви февруари, така пише авторката. Дошъл си е за великден, който беше на 12ти април. Няма и два месеца раздяла Shocked Недейте я навива допълнително, това изобщо не е раздяла. Да не говорим, че явно те и преди са живели разделени за определени периоди от време, когато той е работел.

# 463
  • Мнения: 163
Когато беше тук сме се разделяли най много за три седмици.
Не, не сме говорили от тогава ине само за ситуацията, а изобщо . Наистина аз също  предлагам да прекратим темата вече, всички се повтаряме.
Мерси още веднъж най-искрено за всички  мнения, но така или иначе ние двамата ще си решим проблемите. Дали ще го чакам или ще заминем, или ще се случи друго, само времето ще покаже. Не искам да съм крайна и ще направя каквото трябва за да сме щастливи всички, пък каквото сабя покаже.

# 464
  • Мнения: 7 005
Много от списващите в темата дават за пример точно дългогодишни раздели. Авторката не е пропищяла от 2та месеца, а от това, че не знае дали ще са 2 или 10, или години, а той си трае по въпроса.
Е ся...Тук проблема си е на авторката..
Сори,ма за 2 месеца емигрантство,никой не може да каже твърд срок!Това е тъпо и нелепо,дори да стои като фантазия Crazy
Освен това,човекът е обяснил,че май месец(ето някаква примерна дата е спомената) чака да подпише договор,т.е.чака някаква евентуална сигурност за да ги изтегли.Щото то мноо лесно нали да се местиш с жена,бебе и покъщнина..
Предполагам,че ако стисне зъби и не реве,и с повечко късмет,до Нова Година може и да им се наредят нещата..А защо не и до лятото..Един Бог знае..Пожелавам им го.
Ама то не бива драми,не бива пищАне.. Време е здрав разум,а емоциите пречат

ще направя каквото трябва за да сме щастливи всички, пък каквото сабя покаже.

А,е тва е приказка..

Общи условия

Активация на акаунт