Мъжът ми е в чужбина...

  • 39 644
  • 645
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 22
Вие сте истински герои с такива бракове. Аз не бих издържала. С първия ми сериозен приятел до някаква степен преживях чувството, защото той постоянно пътуваше по работа, но по негов избор, т.е. можеше и да не пътува, ако не иска. По стечение на обстоятелствата сега аз пътувам - за 5 месеца съм в чужбина и сегашния ми приятел ме.. чака  Rolling Eyes Трудно го изживявам. Взех решението да замина преди да се запознаем с него и когато дойде времето не ми се заминаваше, но не исках да се отмятам от своето решение, от моя път. Сега с нетърпение чакам да се прибера и вече да пътувам само на екскурзии с него!  Laughing

Според мен това е доста фундаментален въпрос пред двама души, когато започват връзка - как си представят бъдещето. Радвам се, че и двамата със сегашния ми приятел сме на мнение, че искаме да живеем и да се развиваме в България. Много ми е трудно да бъда далеч от него, а и като цяло от близките ми, от дома ми.

# 481
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
Според мен нищо героично няма - въпрос на приоритети, подредба и степенуване на важните неща и съобразяване с партньора.

# 482
  • Мнения: 24
Здравейте, не знам дали тук е уместно да споделя своите тревоги, но засега не видях по-близка до моето *дередже* тема.
Мъжът ми заминава командировка другата седмица за около месец, а терминът ми е за 7.10. Изключително потисната се чувствам. Не оставам съвсем сама, имам уговорка с баба ми да дойде да ми помага малко преди раждането и след това (тъй като имаме детенце на 3 години и ходи на градина), свекърите ми живеят съвсем близо.. родителите ми ще дойдат за изписването (те живеят в друг град и работят и двамата, затова не могат за повече време).
Напълно наясно съм, че няма за какво да се тревожа, знам, че ММ не ме изоставя, просто обстоятелствата налагат отсъствието му, но пак не мога да спра да рева. Подозирам, че и хормонално не съм много стабилна, но ми е адски мъчно. Знам с първото дете колко много се радваше той и как ми идваше на свиждане всеки ден и ми носеше някакви неща за ядене, за да не ям болничната храна.. и после на изписването колко беше развълнуван.. и сега купихме тоалети за малката и за бебето за изписването и все това си мисля, как няма да ги види колко са хубави (което е тъпо, знам, но от това ми става най-тъжно) и как бебето сякаш ще получи по-малко внимание, отколкото каката, а от това много ме е страх. Да деля децата и едното да получава повече от другото и да ревнува. Моля да сподели някой, ако е преживявал нещо подобно, адски ми е потиснато.  Embarassed

# 483
  • Мнения: 4 525
Мъжа ти заминава за около месец, а терминът ти е на седми октомври? Т.е. бебето ще получи около 10 дена по-малко внимание от него отколкото голямото ви дете.

Мога да те уверя, че като порасне, бебето изобщо няма да има спомен за липсата на баща му в първите десет дни след раждането и това по никакъв начин няма да се отрази на психическото или физическото му развитие.

Да говориш за твоето "дередже", когато мъжа ти просто заминава в командировка вероятно не защото иска, а защото работата му го налага е смешно и детинско. Като искаш да види тоалетите на малката при изписването точно, направете снимки и му ги прати. Чувайте се по телефона, все пак той не отива на друга планета.

Не мога да повярвам, че такава драма може да се направи от една проста житейска ситуация.

# 484
  • Мнения: 373
индивидуално е решението и хич не е лесно.Точно 4 пъти съм отказвал договори -шестмесечни заради децата си.Лично аз не бих заминал в такъв момент.Но спокойно-месец е-ще мине.

# 485
  • Сф
  • Мнения: 11 857
Зависи..ако не сте се делили е гадно.Иначе моите родители пътуваха много и си бяха ок.Аз лично съм против отсъствия във важни моменти.Очевидно и ти имаш проблем с това,щом пускаш тема.На бебето едва ли ще липсва,а на теб.Чесно казано яд ме е на такива мъже..

# 486
  • Мнения: 7 325
И за какво те е яд, че мъжа е предпочел да запази работата си и да изпусне такъв момент ли? да не мислиш че му е много весело на него. За да вземе такова решение явно е преценил че е по важно да осигури на семейството си нужните средства лишавайки себе си от емоцията. Авторката що не му каза да откаже командировката, нищо че ще си изгуби работата.

# 487
  • Мнения: 373
такива моменти са веднъж-дваж в живота,а тъпите пари се изкарват.Затова.

# 488
  • Сф
  • Мнения: 11 857
И за какво те е яд, че мъжа е предпочел да запази работата си и да изпусне такъв момент ли? да не мислиш че му е много весело на него. За да вземе такова решение явно е преценил че е по важно да осигури на семейството си нужните средства лишавайки себе си от емоцията. Авторката що не му каза да откаже командировката, нищо че ще си изгуби работата.

Никой никъде не е казал, че ще си загуби работата, не прави волни съчинения. Но дори и така да е и да трябва да замине, да не би някой пък да му гарантира , че ще работи във въпросната фирма до 100 години?
Живота винаги е избор! Учудвам се I.Hr как може жена да омаловажава момента на раждането и съпричастността на таткото.Командировки, оферти и повече  пари ще има винаги, семейството е по- важно!

# 489
  • Мнения: 7 325
За да избере един мъж който се вълнува от тези моменти  да не присъства явно е за нещо. Никой нищо не гарантира, но той не предизвиква евентуалните кофти последствия съгласявайки се да замине. И.Хр не омаловажава нищо, защото тя самата е раждала не толкова отдавана и вероятността да отиде сама ( без баби, лели, и изобщо каквито и да е роднини беше огромна ) т.е. беше въпрос на малко по ранно раждане от предвиденото. И не само че намах роднини наблизо, нямах и познат който да вземе по голямото ми дете за няколко дни докато съм в болницата. С мъжът ми обаче преценихме, че ако остане без работа щеше да е доста по страшно от ако не присъства на раждането. Всеки си знае положението, ама мъжете не са единствените виновници за всичките драми на жените си.
Колега на мъжът ми не отиде на бала на синът си. Беше огромна драма за него, обаче предпочете да има възможност да му плати образованието. И го плати.
Ясно ми е че парите на са всичко, ама като ги няма ... знаете какво се случва. И си спестете приказките за 2 и 200, те са само на теория, практиката показва друго.

# 490
  • Кърджали
  • Мнения: 11 109
Чакам второ дете. Вероятността таткото да го няма тук по това време е .... ами много, много голяма. Особено ако нещо стане и тръгне да се ражда по - рано. Притеснява ме само кой ще поеме грижите по щерката, докато съм в болница, но ако се наложи - набързо ще импровизираме. Нали казват - приятел в нужда се познава.
И не само че таткото може да го няма когато се роди, но и след това няма да присъства много много... Говорили сме си, обсъждали сме, решението работата му да е свързана с пътувания в чужбина е общо. Защото баба може да знае 2 и 200, ама като останеш само с 2-то, започват проблемите... Да работи само "за чест и слава" - мерси, пробвахме го. И въпреки че винаги съм казвала, че в моя дом няма да допусна проблеми и спорове  заради пари /по - точно липсата им/, те проблемите сами и неканени си идват...
Драма не виждам /въпреки че имам познати, които още от сега ме оплакват как щяло да ми бъде невъзможно трудно/. И на него не му е весело че отсъства. Но да му кажа, че го прави защото не му пука за нас - няма да е в тоз живот...

# 491
  • София
  • Мнения: 24 839

Никой никъде не е казал, че ще си загуби работата, не прави волни съчинения. Но дори и така да е и да трябва да замине, да не би някой пък да му гарантира , че ще работи във въпросната фирма до 100 години?
Живота винаги е избор! Учудвам се I.Hr как може жена да омаловажава момента на раждането и съпричастността на таткото.Командировки, оферти и повече  пари ще има винаги, семейството е по- важно!

Две деца имам, първото родих без таткото да знае- беше заминал сутринта, върна се вечерта и всичко вече беше приключило.
Тогава нямаше мобилни телефони.
Е, нито бебето, нито аз се сдобихме с психична травма.
Не виждам причина да правим трагедия от невъзможността на таткото да снове " съпричастно" в коридора.
По- важно е после, при отглеждането, да е на мястото си.

# 492
  • Мнения: 61 553
И аз не разбирам драмата с таткото, че нямало да е на изписването.
Голяма работа.
Важното е да е наличен по-нататък и да се грижи подобаващо.

# 493
  • Мнения: 6 217
Внимание и липсва на авторката от мъжа и. По мои наблюдения има много жени с постоянно пътуващи мъже, но при наличие на необходимото внимание, драми няма. Не знам как го постигат, но го постигат. Отделно има хора, които не понасят никакви раздели и това трябва да се уточнява с партньора още в началото на връзката.

# 494
  • Мнения: 9 986
дори не е въпрос на внимание, а на хормони. И аз като бременна си навивах какви ли не драми и грижи в главата, и яростно се съпротивлявах, като намекнеше някой, че съм чувствителна от бременността. Ама си е баш така. На авторката вече й тежи, а и едва ли баба й е най-достойният заместител на мъжа й, така че е ясна като бял ден.

Общи условия

Активация на акаунт