Мъжът ми е в чужбина...

  • 39 566
  • 645
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 892
Няма смисъл да обяснявам на такива като теб и моето момиче като ги чуя/ прочета и ме избива на смях. Излагаш се все повече и изглеждаш все по-жалка...  Peace

# 31
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Е как няма да пищи това дете, като майка му се е тръшнала гладна да стои, щото ММ не й е до гъза  ooooh!. За баща си пищи, да точно... Каквото му подаваш ти емоционално на тов дете, това му се отразява. Точно бебе на 1-2 години пищи за баща си, как не! Ние деца не сме гледали.
И аз не разбирам нуждата от 24 часа гъз до гъз.

# 32
  • Мнения: 163
Ентусиаст, не съм се изразила достатъчно подробно и не си ме разбрала.  Именнозащото познавам добре мъжа ми виждам, че има промяна в поведението му, но се надявам, че е от това, че работата му е в повече. Много добре знам и къде се е установил, какво работи и всички подробности около него. Чуваме се горе долу през ден. Казвам това че е споделил и със приятеля си че ще  отидем скоро, защото това ме обнадеждава повече, защото си мислех че ми го о казва само за да ме успокои, но....явно не е така, макар че още се притеснявам. А истерията беше в първата седмица, скандалите също. В момента от около месец  нито сме се карали нито нищо, просто е по сдържан, но както казах отдавам го на факта с многото работа, а и беше настинал наскоро, а и по празниците сега не беше с нас, а аз се прибрах при нашите и може би и затова му е станало гадно.
298, не че има нужда от обяснения, но само да ти  кажа, че изобщо не съм от тези жени, за които ме считаш.  С мъжа ми сме заедно от 7 години, но той е строителл по професия, аз живеех на 350км от него, той винаги е пътувал и рацотел из цяла България и винаги сме били разделени макар и за по седмица до две , никога не съм го държала до полата си, както се изразяваш и както виждаш и в момента не съм го вързала и той замина на своя глава. Да в началото не го подкрепях държах се истерично, но това не ти дава право да слагаш етикети на хора,ккоито не познаваш. На мен ми тежи факта, че има възможност да отгледам детето си сама, което не искам да се случва. Не искам детето ми, да вижда баща си веднъж в годината и да пита кой е този чичко. А и ако не си видяла бебето е на 1г. И 8 месеца, вече говори доста неща и знам кога търси баща си, защото ми го казва. А и смея да твърдя че за този период дори да не ми каже, не съм толкова глупава, че да не разпозная за какво реве.  Така че ако обичаш не ми казвай, че не мога да гледам детето си.

# 33
  • Мнения: 163
Разбира, че майка му стои гладна, пък не разбира че татко му го няма. Sunglasses Ясно  и вие колко деца сте отгледали. Не знам за вашите деца,ама моето доста неща си казва вече, пък дали ми вярвате си е ваш проблем.

# 34
  • Мнения: 3 031
Аз до колкото разбирам става дума за период от 3 месеца. Ако е така изобщо не разбирам къде е драмата. Преди време мъжът ми замина за 8 месеца да работи по един проект в чужбина. През това време се чувахме всеки ден, пишехме си, пращахме си разни неща по пощата и така се организирахме, че да се виждаме 1-2 пъти месечно. Липсваше ми, но се радвах, че работата му върви добре и постига резултати. След това замина за 4 месеца, но доста по-далече и успяхме да се видим само веднъж. Тогава също не сме правили трагедии, напротив.
С това си поведение само изнервяш човека. Защо изобщо се чудиш, че се бил отдалечил и станал резервиран. Това твоето се нарича тормоз Peace

# 35
  • Мнения: 6 640
Панева, не разбрах защо скачаш толкова на хората, които ти казаха какво мислят. получи и съвети, и укори, и с пръст ти посочиха къде може да грешиш. странно ми е, че се хвърляш да се защитаваш и обясняваш, вместо да се позамислиш, че погледнато от друг ъгъл нещата може и да не са такива, каквито са в твоята глава. може нещо ценно и полезно да има и в другата гледна точка, според мен не бива да отхвърляш всяко мнение, което не ти изнася.

# 36
  • Мнения: 163
Драмата беше в началото, защото не се знаеше изобщо да колко време заминава, макар че още не е сигурно.... Сега само аз си вредя.А и той работи в строителството доста трудно е да се организираме с виждането, поне за момента. Точно това ме убива, незнанието, поне да беше казал срок като замина, може би щях да си спестя доста нерви и на него и на мен.

# 37
  • Мнения: 3 031
Според мен и той не знае колко ще остане, затова и не ти казва срок. Нещата в чужбина се подреждат бавно, особено когато човек не знае езика и няма постоянна работа. Времето ще покаже, а през това време не се побърквай безпричинно. Нито на себе си помагаш така, нито на него, нито на детето.

# 38
  • Мнения: 677
Ентусиаст, не съм се изразила достатъчно подробно и не си ме разбрала.  Именнозащото познавам добре мъжа ми виждам, че има промяна в поведението му, но се надявам, че е от това, че работата му е в повече. Много добре знам и къде се е установил, какво работи и всички подробности около него. Чуваме се горе долу през ден. Казвам това че е споделил и със приятеля си че ще  отидем скоро, защото това ме обнадеждава повече, защото си мислех че ми го о казва само за да ме успокои, но....явно не е така, макар че още се притеснявам. А истерията беше в първата седмица, скандалите също. В момента от около месец  нито сме се карали нито нищо, просто е по сдържан, но както казах отдавам го на факта с многото работа, а и беше настинал наскоро, а и по празниците сега не беше с нас, а аз се прибрах при нашите и може би и затова му е станало гадно.
298, не че има нужда от обяснения, но само да ти  кажа, че изобщо не съм от тези жени, за които ме считаш.  С мъжа ми сме заедно от 7 години, но той е строителл по професия, аз живеех на 350км от него, той винаги е пътувал и рацотел из цяла България и винаги сме били разделени макар и за по седмица до две , никога не съм го държала до полата си, както се изразяваш и както виждаш и в момента не съм го вързала и той замина на своя глава. Да в началото не го подкрепях държах се истерично, но това не ти дава право да слагаш етикети на хора,ккоито не познаваш. На мен ми тежи факта, че има възможност да отгледам детето си сама, което не искам да се случва. Не искам детето ми, да вижда баща си веднъж в годината и да пита кой е този чичко. А и ако не си видяла бебето е на 1г. И 8 месеца, вече говори доста неща и знам кога търси баща си, защото ми го казва. А и смея да твърдя че за този период дори да не ми каже, не съм толкова глупава, че да не разпозная за какво реве.  Така че ако обичаш не ми казвай, че не мога да гледам детето си.

Ти пиши глупости и се излагай, пък после ама защо ми слагате етикети!
Е какво да кажа за една майка с бебе, която обявява гладна стачка, защото не намира аргументи и начин да поговори и се разбере с мъжа си.
Предполагам си чула, че само веднъж можеш да направиш първо впечатление, а ти такова направи, че ще ти се носи име с години във форума!
Още веднъж ти казвам, не е нужно да обясняваш на нас, обясни на мъжа си.
Вие трябва да се разберете. Какви са шансовете му за постоянна работа и доходи даващи възможност да издържат семейството.
Отишъл е да търси по-добра реализация или пък да избяга от теб - това ние няма как да го знаем, вие си знаете.
Ако е първото го подкрепяй, ако мислиш че е второто каквито и циркове да направиш няма да го върнеш.



# 39
  • Мнения: 163
Ок, мерси за мнението.

# 40
  • Мнения: 677
Драмата беше в началото, защото не се знаеше изобщо да колко време заминава, макар че още не е сигурно.... Сега само аз си вредя.А и той работи в строителството доста трудно е да се организираме с виждането, поне за момента. Точно това ме убива, незнанието, поне да беше казал срок като замина, може би щях да си спестя доста нерви и на него и на мен.

чети бавно, за да разбереш какво ти се пише .....
Той не е доктор, заминаващ с договор за 3 години, предоставено жилище и сигурна заплата.
Няма как да знае как ще му се наредят нещата.
Може да има работа 1 месец а после 3 да няма. Трябва да е малоумен при това положение да ви повлече и вас с бебето. "овекът мисли трезво и ти казва, че не знае кога ще може да ви вземе.
Или се примиряваш с това и чакаш или му даваш ултиматум да се прибира.
Все едно че е заминал на почивка без теб!

# 41
  • Мнения: 163
Разбрах, благодаря ти за пояснението. Не напирам да отида там, просто мнението ми по тази тема е доста крайно. Всеки човек си има приоритети.

# 42
  • Мнения: 7 325
Разбира, че майка му стои гладна, пък не разбира че татко му го няма.
Не, не разбира че майка му седи гладна, разбира че майка му е нервна. А да убеждаваш тук майките че бебе на година и половина реве истерично за баща си -  ooooh!. Много от нас, включително и аз гледаме деца далече от бащите им и сме наясно горе/долу кога започва периода на реване. Просто си признай че пресоли манджата, по малка излагация е.
С професията, която има мъжът ти и факта, че не говори език шанса за стабилност и постоянна работа клони към нула.

# 43
  • Мнения: 163
Не искам никого в нищо да убеждавам, просто казвам, че моето дете е на 1г. И почти 9 месеца вече и е свикнал с баща си, и да често се сеща за него, казва тати и започва да реве, иска при него. Приемам вашето мнение, но нищо не съм пресолила. Децата са различни явно.

# 44
  • Мнения: 47 352
С професията, която има мъжът ти и факта, че не говори език шанса за стабилност и постоянна работа клони към нула.

Като няма качества за там, да се прибира.

Не разбирам какво я убеждавате. Ок, разбрахме, че за вас не е проблем да живеете отделно. Е, за нея е. Не за 2-3 месеца, а за по-дълъг период. В крайна сметка всеки има различна представа за семейство и щом нейната не е такава, няма как да се получи.

Общи условия

Активация на акаунт