Мъжът ми е в чужбина...

  • 39 795
  • 645
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 9 987
Да, ние си учим децата да говорят така. Разбирам, че може да съм повлияла на неговото поведение и то да реве и заради мен, но никой нормален човек няма да научи детето си на подобни неща.
Тити, като ни направи по още едно дете, това няма да намали мъката по бащата и съпругът.Ако раждането на деца решаваше проблеми, тя България щше да се пръска по шевовете.

p_paneva, стига с тази мъка, изтръпвам, ще каже човек че се е случило непоправимото!

абсолютно Simple Smile

панева, просто в момента имаш много свободно време, като гледам. Не си за ожалване хич. И да знаеш, че в един момент ще ти е по-трудно, като е мъж ти при тебе - ще имаш да готвиш, да переш и да обръщаш внимание на още един човек.

# 226
  • Мнения: 2 222
Да, да, по-лесно е  мъжа ти да го няма  Sunglasses Sunglasses

# 227
  • Мнения: 11 131
Момичето страда, а мъжът и очевидно иска нещо по-добро за семейството. Трябва да опита, пък като не става, ще си се върне. Човек трябва да се бори, да опитва, а не да го е страх постоянно от всичко. Проблеми и опасности има както тук, така и в чужбина.
Да седиш, да не правиш нищо и да драматизираш е най-глупавото възможно решение.

# 228
  • Пловдив
  • Мнения: 1 404
  Много е добре, че е уредил законово пребиваването си.
  Признавам, че не прочетох цялата тема, първите 2-3 страници ми бяха достатъчни да разбера как ще се развие.Ще ти кажа съвсем на кратко своето мнение.Съпругът ти е резервиран, защото най-вероятно е осъзнал колко трудно е начинанието , с което се е заел. Осъзнал е, че ще трябва много повече време и средства, за да се съберете.От друга страна мислиш ли ,че е възможно , дълбоко в себе си да изпитваш страх от огромната промяна, която може да настъпи в живота ти при евентуално заминаване за Германия.
   Мисля, че много по-добре ще се чувстваш, ако четеш и пишеш в немската тема.Там всички знаят за какво става въпрос и биха откликнали по-адекватно.
    Разбрах, че е заминал в Германия с колата.Ако е адресно регистриран  е длъжен да я пререгистрира  в рамките на определен срок, различен за различните провинции.За да стане това, обаче трябва да мине преглед.Най-вероятно много сънародници ще му кажат , че може да си я кара и с БГ номера, аз обаче не бих рискувала да си общувам с немските власти.
   Желая ви успех и спокойствие.

# 229
  • Мнения: 5 435
Панева, стегни се, той че е заминал там, заминал е! Няма да го накараш да се върне, така че горе главата, радвай се на детенце и мисли и ти за заминаването ви след време.  Hug

Писах преди няколко страници, според мен по скоро те притеснява това, че си на село и се грижиш и за дядото. Ако си в града ще ти е по лесно, ще излезеш с приятелки с децата, ще идеш на разходка,ще отидеш да напазаруваш и той денят минал.  Peace Желая ти успех!

# 230
  • Мнения: 1 732
p_paneva , четох доста от темата. Разбирам те! Hug Вие сте младо семейство и още пресни-пресни с малко дете, се е наложило да се разделите.
Вярно, че е голямо предизвикателство, на което ако му се остави човек, може да се самопогуби.
Съвети отстрани да се дават е игра на налучкване. Някои могат да ти паснат идеално, а други да са напълно не релевантни за теб.
Най- важното е да се пазиш. Да мислиш само за хубавите страни за цялата тази ситуация. Тя така или иначе няма да е вечна, ще дойдат и други времена. Със сигурност.
Гледай обаче сега заради това да не си погубиш здравето.
Мислила ли си да заминеш при мъжа си? След като той има договор, респективно застраховки и легитимация, това не би трябвало да е проблем, все пак сме в ЕС. Германия е близо. Освен това, детето автоматично ще получава месечно към 190 €.  Задържа ли те нещо в БГ, сигурно дядото? Обсъждали ли сте тези въпроси с мъжа ти преди той да тръгне? Слагали ли сте си времеви ориентир и цели - за кратко заминаване, тип 'сезонна работа' или гастарбайт, т.е да посъбетете пари и да се върне. Или сте го планирали в дългосрочен план?
Имай предвид, че самотата в чужбина е в пъти по- голяма от тази, която сега имаш.
Да, ще си при мъжа ти, но ще имаш само него.
Само.
И когато той е постоянно на работа, пак ще си сама......при това  в чужда среда, хора и цялостна атмосфера.

# 231
  • Мнения: 217

Имай предвид, че самотата в чужбина е в пъти по- голяма от тази, която сега имаш.
Да, ще си при мъжа ти, но ще имаш само него.
Само.
И когато той е постоянно на работа, пак ще си сама......при това  в чужда среда, хора и цялостна атмосфера.

Панева, внимателно препрочети по-горното.  Най-смислените думи дотук.

Казвам ти го като някой преминал през твойта дилема (с две бройки дребосъци в подобна крехка възраст).

# 232
  • Мнения: 47 352
Тя не ще детето й да расте без баща, вие я съветвате да роди още едно, което да гледа сама  Mr. Green
Всички сте прави, просто вие имате различни приоритети, колкото повече ви чете, толкова повече се плаши, защото вижда, че страховете й са реалност.

Аз си мисля, че мъжът й ще се наиграе и ще се върне. Заминал е без никаква подготовка, подведен от чужди мечти и е видял, че там не е толкова розово, колкото си е мислел.

# 233
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Човече, някой ти говори и на теб Laughing. Как го реши?
Но пък ако булката му продължи с тръшканиците, не е трудно да се сетиш, че човекът ще предпочете да си седи надалеч и на спокойствие.

# 234
  • Мнения: 47 352
Кое как съм решила?

Иначе той така или иначе в момента това прави, няма да има голяма разлика  Laughing

# 235
  • Мнения: X
Скрит текст:
Да, ние си учим децата да говорят така. Разбирам, че може да съм повлияла на неговото поведение и то да реве и заради мен, но никой нормален човек няма да научи детето си на подобни неща.
Тити, като ни направи по още едно дете, това няма да намали мъката по бащата и съпругът.Ако раждането на деца решаваше проблеми, тя България щше да се пръска по шевовете.

p_paneva, стига с тази мъка, изтръпвам, ще каже човек че се е случило непоправимото!
Ама като почнете така .....започвам да се ядосвам вместо авторката.
На какъв език да ви се обясни, че хората са РАЗЛИЧНИ?
И ако на вас ви е по-добре мъжът да е далеч, за да не ви лази по нервите (или поне нямате никакъв проблем да сте разделени с години), има хора, които се разбират прекрасно, липсват си дори ако за ден са разделени, същността им е възпитана, че семейството трябва да е заедно.И те това искат.
И ако ще целият форум да се изреди да й обяснява, че няма лошо мъжът й да е на хиляди км от нея и детето, това пак няма да я "стопли".
Скрит текст:
Напълно я разбирам защо се измъчва, защото и ние сме така.При най-дългата ни раздяла (2 седмици), след 3-4-я ден вече толкова си липсвахме, че се чувахме поне по 10-на пъти на ден.И това след 17-18 години брак....тогава беше раздялата-принудителна.

# 236
  • Мнения: 408
и като имате време да ревете по мъжете си, да ви направят по още едно дете, барем си намерите по-смислено занимание.
Тити, прощавай, ама изби рибата. Викаш, ако си дойде човекът за ден-два да й направи още едно дете, да си гледа две деца сама на село. Това е страхотна идея! Тогава изобщо няма да й се реве.
Детето ми беше на 3 години, когато реагира много бурно при 4-дневна командировка на мъжа ми. 4 дни! Дори и такава липса може да усети детето. Да не говорим за месеци, да не говорим за години. Да не говорим, че на тази възраст опознава родителите си и в крайна сметка таткото остава чужд човек. Жената си споделя мъката, мъка, защото се чувства самотна, чувства се самотна, защото е сама, "реве", защото не се чувства добре, не се чувства добре, защото няма причина да се чувства добре.

# 237
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229

това:

подведен от чужди мечти и е видял, че там не е толкова розово, колкото си е мислел.

Краси, знаем за теб, чули сме. Само че, нищо конструктивно не предлагаш, освен да я галиш по главичката, колко е нещастна.

# 238
  • Мнения: 47 352
подведен от чужди мечти и е видял, че там не е толкова розово, колкото си е мислел.


Защото явно прекалено много хора с подвити опашки съм виждала Simple Smile

# 239
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Аз относно емигрантството на неквалифицирани кадри съм изцяло на твоето мнение. Повечето, които не се връщат е именно, за да не ги видят с подвити опашки. А реално там ядат кучешки консерви и мизерстват яко. Ако ли пък живеят що годе сносно, то това е с цената на тотална липса на почивка и личен живот. Това за бачкатори и миячки на чинии. Много бързо се сблъскват с нерозовата действителност.
Но тук в темата става дума за другата страна на ситуацията - страдащата госпожа. Да, права е. Но с мрънкане, тръшкане и гладни стачки постига обратния ефект. И какво от това като е права, в такъв случай?

Общи условия

Активация на акаунт