Отговори
  • Мнения: X
Реших да пусна тази тема, защото детето ми скоро ще започне да посещава градина. Имам лош опит с яслата, която той посещаваше около 3-4 месеца, но тъй като изобщо не можа да свикне и боледуваше постоянно (а уж беше пролет-лято) го отписахме. Синът ми е вързан за мен от малък и щом чужд човек го заговори, започва да тича към мен и да се дърпа. От градината ме съветват да го пусна веднага за цял ден, че да не свикнел, че няма да спи там. В яслата първия ден стоя 50 минути и после беше болен от стрес, та не си представям как сега ще го оставя да реве цял ден. Отскоро започнах да го водя в един детски клуб, за да свиква с повече деца и различна обстановка, с идеята след месец да пробвам да го оставя сам за малко. Отделно го водя на игри и занимания с деца на неговата възраст. Много му харесва, но не ме изпуска от поглед и постоянно си ме дърпа да се занимаваме двамата, а ако от персонала някой го заговори или закачи, веднага тича при мен.
Ще съм благодарна на всеки, който е минал по този път, ако сподели съвет или опит.

# 1
  • Мнения: 2 352
Дано майката на привързаното детенце успее да устои на предизвикателствата. От теб зависи какво ще усеща детенцето ти.
Четете приказки за тръгването  на градина, говорете си, ако има въпроси, но не и твърде много.
Ако може да види как дечицата си играят на двора, също би било добре.
Като цяло обаче повечето неща ще зависят от персонала на групата им. Има такива дечица и въобще не са малко. В днешно време страшно много са мамешките човечета. Пожелавам ви да му хареса нещо там и да свикне сега, когато е по-големичко момченце.   bouquet

# 2
  • Мнения: X
Благодаря, Ами сега, той видя двора и градината и много му харесаха Simple Smile. Това с приказките е идея, ще го пробвам. А иначе знам, че от мен зависи донякъде и ще дам всичко от себе си да излъчвам оптимизъм.  bouquet

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 230
Здравей,
при нас нещата бяха подобни, макар и не в такава степен. Моята дъщеря прави някакъв свой подбор с кого да общува и като не хареса някого не се занимва с него - просто се отдръпва. В градината свикна бързо и плака вторите три дни, предполагам тогава разбра, че това е постоянен ангажимент за нея, а не епизод просто. Преди да тръгне доста разказвах какво ще се случва, как всички деца ходят и майки и татковци там не пускат защото всичко е с малък размер. Simple Smile  Заедно с нея занесохме документите и помолих да ни пуснат да разгледаме. Тя влезе като инспектор, огледа всичко с много сериозна физиономия, сяда на столчетата, провери тоалетните, леглата и каза, че й харесва.
Аз гледах да не казвам колко ще е хубаво в градината, за да не я зареждам с очаквания и да се разочарова. Наблягах по-скоро на липсата на избор - мама и тати са на работа и няма кой да я гледа, а тя трябва да научава полезни неща. И много натъртвах как всички си отиват у дома вечер, за да е спокойна и да не се чувства предадена.
Това е моят опит, надявам се да съм полезна. Успех!

# 4
  • Мнения: X
Благодаря ти. Би ли споделила на колко голяма е била дъщеричката ти, когато е започнала градина?

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 230
На 3 години и 6 месеца.

# 6
  • София
  • Мнения: 1 433
нас също ни съветваха да оставяме децата по цял ден, за да свикнели бързо
обаче....сме ходили на ясла и въпреки това малкия трудно преживя раздялата със сестрите от яслата, все дърпаше да си ходи към старата група, никак не му се ходеше при Поскожите/госпожите/ както ги наричаше
много зависи от персонала, но...въпреки това е ужасно травмиращо за едно дете да бъде метнато цял ден в непозната обстановка със чужди за него хора и деца, когато не се делило от мама
може би идеята за клубчетата е добра, но ако можете да избирате такива, където той да не ви вижда, а вие да го виждате-видеостена, или др.
така за по час да свиква да се разделя с вас и да не ви търси, тъй като докато ви вижда, трудно ще се отдели от мама

# 7
  • Мнения: X
Наистина е ужасно да си метнеш така детето, затова реших и да поотложа с няколко месеца градината, уж да е малко по-голям. А дотогава ще пробвам с една адаптационна занималня, където мога в началото да съм с него, за да може да свикне без мен постепенно - нещо което за съжаление не се практикува почти никъде.   bouquet ти за отговора.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 626
Здравей
Моят син тръгна късно на детска градина - на 4 навършени даже и 4 месеца, преди това имахме един мнооого горчив опит за частна ясла, който завърши по вашия начин - ходи 4 дена на ясла и после се разболя трайно. Плачеше - тръшкаше се и аз бях тревожна. Не ми личеше, но се притеснявах ужасно още повече, че въпросната детска не се заключваше добре и може би беше само моя психария, но с мислех, че това дете ще избяга... както и да е спряхме го и чакахме държавна.
Влязохме - съвета беше същия, като този, който са ти дали на теб - първия ден, обаче, не за цял ден а докъм 15:30ч.-16:00ч.
Трябва да ти кажа, че първия ден беше добре, но следващите не бяха никак приятни. До ден днешен  след събота и неделя, първите дни от седмицата плаче, а след боледуване е сърцераздирателно просто.
За мен прехода трябва да е плавен при такива деца, дори да има 1-2 часа присъствие на родител първите дни (нещо което в държавна детска градина е трудно да се направи, но е хубаво да поговориш с директорката, че вашия случай е такъв).
Нашата група бе вече оформена и дечицата се познаваха и малкия все още не се чувства според мен достатъчно конфортно, още повече, че в началото боледуваше и той много и често отсъстваше и това доусложни нещата допълнително. Аз съм единствената родителка, чието дете се вкопчва в крака ми и плаче на входа. Важното е да посрещаш всичко с усмивка и да не показваш своето притеснение.

# 9
  • Мнения: 3 535
И моето дете е така. Няма и няма адаптация. А тя ходи около 4 месеца на ясла, първа група беше на градина, сега е втора. Не боледува често, по-скоро е здрава. И плаче не само на входа, от в къщи се започва, вкопчва се в мен и се дърпа. Хваща се за вратата на двора на градината и се налага чак да я замъквам със сила навътре. Много ми е унизително. Все едно това дете там го колят и бесят. Госпожите ми се сърдят, кога ще порасне.
Пожелавам на детето на авторката да не стига до нашия случай

# 10
  • Мнения: 2 352
Наистина е ужасно да си метнеш така детето, затова реших и да поотложа с няколко месеца градината, уж да е малко по-голям. А дотогава ще пробвам с една адаптационна занималня, където мога в началото да съм с него, за да може да свикне без мен постепенно - нещо което за съжаление не се практикува почти никъде.   bouquet ти за отговора.
Не знам дали разбрах правилно. Ще откажеш кандидатстването сега за първа група и ще се пробваш след започване на учебната година. Ако е така, може би е добре да направиш консултация с някой, който разбира дали това ще е добро за детето (т.е. то е добро, защото градините не са най-доброто нещо, което е измислено, но са алтернатива за възрастните, които нямат избор). От една страна ще бъде много сложен приемът по нормалния ред, а от друга - в групата вече ще има формирани колективчета и детето може да се окаже в изолация и без другарчета.  Peace 

# 11
  • Мнения: X
Не, мислех да започне юни (частна градина), да е лято и да не боледува уж много. Но реших да отложа до септември, а дотогава да посещаваме адаптационна занималня заедно. Уви нито една градина не поощрява присъствието на майката в периода на адаптация, като ви чета и ми се свива сърцето.

# 12
  • Мнения: 2 352
Щом ще е частна, виждала ли си Монтесори градините? Преди години адаптацията там (имаше една в Изток, но после я преместиха някъде) ставаше в присъствието на родител.  Peace

# 13
  • Мнения: X
Не съм се интересувала, защото бях останала с впечатление, че таксите са много високи. Доколкото виждам на сайта им, цените не са толкова ненормални.Ще се поинтересувам, благодаря   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт