Да не казвам голяма дума, нали не се знае как ще се завърти колелото , та аз не бих работила като лекар. Съвестен човек съм и мисълта, че ще уча известен брой години и ще дойде някой, който няма вяра в системата и ще ме нарича търговец- би ме съкрушило. Не бих бачкала и на гробищата. Имам приятел, който има погребална агенция и кат го видя с колата по светофарите и му бипна и питам "Кво стаа", отговорът е "Мани, Радостче, много работа".: Ами, не ми се вижда приятно, ама явно си има хора за всичко. Последната ми работа (сега съм в болнични, заради бременност) е в офис. Ами на пръв поглед чудно. Бачкаш по 8 часа на ден с час и половина обедна почивка, събота и неделя, празници почивам, ама ми е депресиращо. Срещаш се с едни и същи хора, не виждаш нови и си заринат до уши в бумаги, понякога толкова ми втръсва, че ми иде да излезна пред офиса и да се разтанцувам. Ей така, за да се случва нещо.
Работила съм като сервитьор, барман, управител по морета, в чужбина, по кораби и от тая гледна точка на динамика офиса мие скучен. И все пак не бих се върнала пак в тоя сектор, защото трябва да продължаваме напред.
Не бих работила като кондуктор, просто щото е много жега в градския транспорт и много пот. Не бих се занимавала със строителство и по-специално с топло-изолации и да вися на въжета. Страх ме е.
Не бих станала и машинист. И въобще не бих работила никаква работа, свързана с БДЖ.
Това, което съм 50/50 е да ставам учител. Чудя се дали да запиша да уча една английска филология, но самата мисъл, че езика може да ми даде мноооого повече направо ме отказва.