След 9 месеца растеж, не спира АПРИЛският бебевалеж :) - Тема 21

Както в четвъртък всичко беше перфектно на тоновете и прегледа. В пвтък се събудих с болки и леко кървене. И тръгнахме за болницата. Още на прегледа ми изтекоха водите, а като ме преглежда лекарят, каза че плацентата е лоша и как така никой лекар до сега не и е обърнал внимание. Та ме приеха с 2см разкритие и ме включиха на система. Контракциите бяха болезнени през 2мин, едва дочаках заветните 4-5см да ми сложат упойка. Та приеха ме към обяд и малко след 18:00 ме вкараха в родилна зала. Но от епидуралната бях толкова надрусана, че не усещах нищо и дори напъните не бяха както трябва. Бебето започна да се връща, да и се губят тонове и доктора реше да ме натиска, за да излезе защото положението беше много зле. Ей това натискане беше най-големия ми ужас. Веднага я повиха, само ми я показаха и я взеха. Аз имам много разкъсвания. Бебка имаше зелени нокти и някакви петна в резултат на преносването и лошата плацента. Вече е по-добре, но си е на антибиотик и ще постой повече дни тук. Аз се надявам утре да ме изпишат, че ми е много тягосно тук сама. Като цяло раждането ми беше кошмар, но малката мишка ми помага да забравя всичко. Нищо че почти не съм я виждала. Днес се надявам да ми я оставят малко повече.

На 14 имах някакви болежки и ходихме до болницата. Леки контракции, но нищо повече. Доктора ми направи преглед за разкритие, с което по-къснонпрез деня съвсем ми се откърти тапата. И така до 15, когато следобеда почнах да получавам по-силни болки, но все оше нищо особено. Вечерта обаче имаше случка, след която бая се притесних и почна много особено да ме боли. Викам си - ще засичам. Само че отидох до 00 и цялата ежедневна превръзка беше мокра.
Хайде пак към болницата. Пак никакво почти разкритие - 1.5см, леки контракции, но ме приеха заради съмнение за изтичащи води. На деугия ден ме прегледа дежурната - всичко в норма на ехографа. Eдна превръзка молра и то ежедневна нищо не било. Решиха обаче фа ме оставят и да дойде моята док. Дойде моята лекарка нощна смяна и ми направи една хуабва проверка отдолу - мехурът ми за нея бил спукан някъде горе и долу "почти няма нищо" - някаква преграда ли и аз не запомних какво. Вика ми - аз сега ще те подпомогна, но ако не започне раждане, утре ти пускам системи. за което съм много благодарна - можеше да ми го предизвика вечерта и да си ходинпосле по живо по здраво. Тя обаче, без да зная, ми боцнала малко успокоително и като се събудих в 6 бях супер заредена и свежа.
Клизма, подготовки и в 8 кака ви на система:)
Док отнвреме на време ме ръчкаше отдолу, аз врещях от болка.... Контракциите бързо зачестиха и ми сложиха катетъра още на 3.5 см. На 4 и нещо пробна доза и вече на 5-я ме упоиха, уж, но това не ми попречи да врещя така, че чак в Пловдив да ме чуят:)
Док и акушерката през цалото време бяха до мен, забавляваха ме, говореха ми разнинработи, разхождаха ме по коридора... Въртяха ме - я на ляво,на дясно, кляках, кво ли не правих. Към 13:00 вече бях на 9см и почна да ме напъва, леле, егати ужаса:) после на 10те вече ме карахада почна да напъвам и аз напъвам кво да правя, лекичко. Почна се екшъна, напъвах няколко пъти и ме вкараха в родилна зала, където вече бях останала без сили, стиснах магарето и айде оше няколко пъти, беба беше на ръба просто, усещах я. Наложи се епизотомия, която не усетих (беше по време на контракция) и с още две напъвания беба проплака в 14:03:) дадоха ми я да я гушна и после се почна голямото шиене.
На следващия ден се чувствах като майска роза отдолу, хахха, ама днес вече сядам, ходя до 00 (доколкото е възможно) и така. Май имам все пак един външен хемороид, ама здраве да е.
Най-странното е, че за мен беше пълен кошмар, за докторите - даже бързо за предизвикано на първескиня. Няма и половин банка окситоцин, 6 часа раждане. Докато бяха контракциите не исках и да си помислям за второ дете, като ми я дадоха да я гушна забравих всичко просто... Всичко.