Публикувана: 19 апр. 2015, 18:56 ч.
Последно мнение: 19 май 2015, 16:53 ч.

Мислите ми не ми дават мира

8 692
36
1

# 15 21 апр. 2015, 00:45 ч.

Мнения: X

Цитат на: Pallechka в пн, 20 апр 2015, 13:40

Но определено изпитвам голям страх да не се разделим отново. Мисля си, че тези мисли че не трябва да сме заедно и че не го обичам са просто предпазен механизъм, за да мога аз да го оставя преди той пак да ме зареже, защото аз не бих могла да се разделя с него втори път, не знам как ще го преживея.

Мисля, че това е квинтесенцията на проблема ти.Особено болднатото....
Той те е зарязал, наранил те е и сега ти се опитваш да се защитиш, като се капсулираш, искаш да изградиш стена около себе си, за да не може той отново да те нарани.
Но според мен, това е много погрешно решение.В живота си ще имаш още много връзки, раздели, ще те нараняват и ти ще нараняваш други хора.Ако изградиш стена около себе си, рискуваш да изживееш живота си в самота.
Не се притеснявай от мислите си.Ако ти е възможно, пусни се по течението на събитията.Изживей това, което ти е писано.Може и да остареете заедно, а може да имаш още поне 10-на сериозни връзки, докато намериш Твоя човек.Не слагай спирачки на чувствата си, само защото един мъж не ги е оценил.

# 16 21 апр. 2015, 01:08 ч.

Мнения: 4

Момичета, от това което пишете ми става много мъчно, но колкото повече го мисля виждам, че изхода е да се разделим и ме боли и сърцето и главата само при тази мисъл. Аз не бих могла да съм с него щом се чувствам така. Но преди това трябва да бъда сигурна дали това е вътрешна мисъл за мое добро или просто страх защото не искам да си пропилявам късмета. Той е много добро момче,виждам че ме обича, аз го обичах до полуда и живота си давах за него. Исках с него да създам семейство и той до е баща на децата ми. Даже колкото и ужасно да звучи аз бях сигурна че щях да обичам децата ни не защото щяха да са мой, а защото щяха да са от него. Не мога да повярвам че толкова силна любов може да се изпари за два месеца. Вярно е , че аз всеки ден си повтарях, че трябва да спра да го обичам и че няма смисъл да страдам за него, но пък наистина да се е получило? Така ми се иска утре да се събудя пак влюбена в него, отделно и към сигурна че няма да мога да намеря по-стойностен човек от него за мен, наистина не искам да го изгубя и да съжалявам после цял живот, защото много искам да се получат нещата. Колкото и банално да звучи, аз наистина смятам.че той е моята половинка в живота, без която аз няма да фонкционирам пълноценно.Тия страхове трябва да ги изкореня някак и да се отдам отново на любовта ни, но нещо все ми пречи, а виждам че и той страда с мен и това ме натъжава още повече...

# 17 21 апр. 2015, 08:15 ч.

Мнения: 2 222

Децата ще си ги обичаш от когото и да са, така че поне тях не ги вкарвай в сметките Crazy

Все пак не са се материализирали още Peace

# 18 21 апр. 2015, 08:55 ч.

Мнения: 1 817

Аз не мога да разбера този форум: бг мама би трябвало да значи, че това е предимно форум за майки, за взаимопомощ и споделяне на горепосочените, а то всяка втора недорасла Есмералда си разказва романите и очаква да я осени великата идея "да бъде или да не бъде"... ooooh!

Не мога да повярвам, че жена на 24 години не знае какво иска от живота. Мама и тати ли много ви дондуркат, не зная, но това е напълно осъзната възраст, за да е наясно човек със желанията си, плановете си и...СТРАХОВЕТЕ СИ!!! За мен 8 години е предостатъчно, за да приключи тази връзка и да продължите и двамата напред. Изживели сте любовта си и тя вече си е тръгнала. Какво толкова трудно има да го проумеете??? newsm78

# 19 21 апр. 2015, 09:35 ч.

Мнения: X

Pallechka , не мисля, че не го обичаш.
Просто, той много те е наранил и мисълта, че може отново да си тръгне и пак да те нарани, направо те сковава.И понеже не искаш да страдаш пак така, се опитваш да сама себе си да убедиш, че вече не го обичаш, че няма да страдаш, дори той пак да си тръгне.
Но, както и преди ти писах, такива страхове са ирационални.Раздели и лоши неща винаги ще има в живота.Ако те е страх от страданието, то това би означавало, че никога няма да си позволиш отново да се влюбиш, да обичаш, само защото винаги има вероятност да те разлюбят и изоставят.А така би се лишила от толкова много и цветни преживявания....
Не се тормози с "Обичам ли го или не?", просто се остави на преживяванията.Само времето ще покаже какво ще стане.....

# 20 21 апр. 2015, 09:39 ч.

Мнения: 2 157

Прекрасната, човек се страхува от неизвестното. Този страх рядко зависи от възрастта. По-скоро от опита, а при нея е малко с такава дълга връзка. Simple Smile

Моя позната седеше с бившия си по навик и когато той угафи все едно й се срина света. Бяха заедно също 6-7 години и си бяха първите гаджета. Сега е много по-щастлива, но ако й го беше казала преди една година щеше да ти обяснява надълго и нашироко как това е невъзможно. Laughing

Пък на 24 не ми се струва толкова ненормално да не си 100% сигурен какво искаш. Аз съм на 23 и не съм сигурна - признавам си го. Да, знам дали искам да съм с определен човек или не, но както съм писала по-горе - имала съм и такива проблеми. Хората преоткриват себе си постоянно, просто авторката трябва да седне и да си помисли какво точно не я устройва и дали си заслужава да продължава да се опитва да поддържа някаква връзка. Другото - Мечка страх, мен не страх. Peace

ПП: Иначе да... романи бол. Чудя се как някой сценарист на сериали не е почнал да черпи идеи. Laughing

# 21 9 май 2015, 00:42 ч.

Мнения: 781

честно казано дори не прочетох цялото ти първо мнение, но ако някой ми каже,че:

"съм супер слаб човек, за да позволявам на някакви мисли" всъщност по каквато и да е причина - ще си взема чантичката, шапчицата и ще отида да ставам силен такъв далеч от този титан на мисълта върнал се при питомното, осъзнал, че за дивото трябва да се полагат повече усилия.

успех Peace

Цитат

Даже колкото и ужасно да звучи аз бях сигурна че щях да обичам децата ни не защото щяха да са мой, а защото щяха да са от него

дете сладко наивно такова Crazy

приключвай с този момък и погледни малко около себе си не през очилата на заслепена гургулица Wink

# 22 9 май 2015, 14:59 ч.

Мнения: 30

Хм, на мен пък ми прилича че момата може да е бременна... newsm78

С тия смени на настроения и объркани мисли...

# 23 9 май 2015, 15:30 ч.

Мнения: 1 540

Ееее според мен трябва да се стегнеш,и да си хванеш живота в ръце,няма да си дълго време на 24 докато се обърнеш и си вече на 40 и какво ще има зад гърбати,обичам ли Х не го ли обичам,както каза по-горе авторката разбрал е,че за дивото се иска повече усилия и за това се върнал при питомното,разбирам още в началото да има кратка пауза,да се е объркал да не знае какво чувства,ама за 8г.да не е сигорен дали ще може без теб дали това иска наистина,т'ва за мен е пълен ама пълен абсурд аз бих си тръгнала от някой след такава дълга връзка ако съм сигурна,че ще мога без него и,че наистина не искам да съм с него,а той явно се е показал с другото момиче нещо не се е получило и хоп айде връщам се,ми да що пък да не се върна като знам,че ще ми простят и ме чакат с отворени обятия,сега живота е пред теб аз не бих простила такова нещо,защото той е гледал неговия си интерес,замислила ли си се,че може да е хвърлил око на това момиче да си е писал с нея и т.н и после да се е оправдал с това,че ти си виновна то това е най лесното,много е лесно да объркаш съзнанието на човек който знаеш,че ще даде всичко за теб......Извинявам се за дългия пост Simple Smile

# 24 9 май 2015, 22:12 ч.

Мнения: X

Не мога да разбера "психолозите", които твърдят, че не го обичаш.
Обичаш го, но си наранена. Позната нарича това "натровена почва", замърсени отношения - била си предадена и нещо хубаво е отишло по дяволите с това.
В момента реагираш почти невротично, без него си нещастна, с него си нещастна... тревожност, която пречи да видиш нещата такива, каквито са, оттам и тази двойнственост на чувствата.

Ако смяташ да му даваш шанс, забрави напълно за връзката, която е имал, или поне не я повдигай на въпрос. Но според мен, след такова тежко нараняване, счупеното трудно се поправя, а и не ти е времето да се учиш на толерантност и компромиси - твърде млада си.
Каквото и да решиш за в бъдещето, не забравяй, че ако през повечето време си тъжна и нещастна, не си струва тая връзка. А сама и нещастна - със сигурност се преодолява по-лесно.

# 25 10 май 2015, 12:12 ч.

Мнения: 541

Цитат на: Прекрасната в вт, 21 апр 2015, 08:55

Възрастта не значи че си наясно какво искаш.Много фактори влияят.Аз исках семейство.А се докарах да не знам какво искам и съм на 25.Всичко това "благодарение" на човека до мен.И то защото държа прекалено много на него за да го зарежа како както може би той иска.

# 26 10 май 2015, 12:50 ч.

Мнения: 4 418

Цитат на: simonazh. в нд, 10 май 2015, 12:12

държа прекалено много на него

Хем хубаво (при определени обстоятелства), хем и слаба позиция, зависима.
Добре е да имаш в главата си мисълта, че има и по-яки за теб мъже от този който мислиш сега, че е най най най.
Има ги, трябва да вярваш!!!

# 27 11 май 2015, 22:49 ч.

Мнения: 741

Е хайде де, веднъж счупи ли се нещо,колкото и да го лепиш,все ще си личи.
Истината е, че веднъж кажеш ли/кажат ли ти край, е по-добре да не се връщаш,защото който обича истински,не си тръгва,та ако ще и с кран да го дърпат.
Прекрасната искрено ме разсмя,и аз това си мислех. Joy