Здравейте.
Изправена съм пред невъзможност да взема решение. Моля за съвети.
Ситуацията накратко:
Баща ми почина преди 10 години. Родителите му са много възрастни и живеят в балканско селце, на около 80 км. от града, в който живея.
Те имат и друг син, който от години не желае да поеме ангажимент към тях. Ходи да ги вижда веднъж на три месеца за по два часа.
С обгрижването им сме се заели аз и сестра ми. Но те боледуват непрекъснато и постоянно трябва да бъдат развеждани по болници и лекари. Това, че са далеч, ни затруднява много. И аз , и сестра ми, се разсипахме да им обясняваме, че така не може- че трябва да дойдат или в моя град, илив нейния; да им наемем квартира близо до домовете ни, за да можем да ги обгрижваме по-лесно. Даже има опция да им намеря дом във входа, в който живея.Така лесно ще мога да посрещам нуждите им.
Баба и дядо се инатят. Не искат да се местят. Искат през зимата да съм ги вземала за по два- три месеца у нас. Това пък мен никак не ме устройва.
В момента баба ми е тук от 10 дни и съм на път да полудея. Настанена е в стаята на дъщеря ми; спи в нейното легло, през нощта ползва нощно гърне, което ме потриса; два пъти от едно ядене не иска да яде и се оказах в ситуация, в която готвя като луда, а хладилникът ми е пълен с храна, защото тя иска различно ядене, но яде точно една шепа от каквото и да е.
Освен това цял ден охка и реве, вечер си ляга с кокошките и детето не може по никакъв начин да ползва стаята си. Освен това, не дава да й затваряме вратата по никое време на денонощието, нито й е приятно да затваряме която и да е вътрешна врата. Поставени сме в положение да ходим на пръсти в собствения си дом, да не можем и две думи да си кажем, защото тя надава ухо и изобщо- на път съм да си изпусна нервите и да я насмета. Многократно й казах, когато огладнее , да ми каже или да отиде да си вземе храна. Тя обаче не казва и аз се принуждавам да я питам през половин час. Тази вечер , след като я попитах два пъти и тя каза, че още не била гладна, спрях да я питам. А тя се обиди и си легна, без да яде. Детето се върна от тренировка и не може да припари в стаята си, щото прабаба му уж спи.
Представям си какъв ужас ще е, ако и баба , и дядо са по три месеца вкъщи. Първо, това означава да унищожа стаята на детето, за да настаня тях . Което не е справедливо към дъщеря ми, но в хола или спалнята няма как да ги настаня- двете стаи са преходни. Освен това в хола е работното ми място, на което работя до доста късно понякога. Ако ги настаня в спалнята, това означава, че по цели нощи няма да спим, защото ту единия, ту другия стават и ходят напред-назад. И второ- че ние плащаме по 420 лв. ипотека, за да се съобразяваме накрая с някой , в собствения ни, изстрадан дом.
Сестра ми не може да им предложи подслон в дома си по същата причина. И тя им предлага варианта с квартирата. А при майка ни / която им е снаха/, в момента живее племенникът ми, който учи тук. Така че там също няма място. Освен това, и нейните родители са живи и тя ги обгрижва сама, тъй като сестра й е извън страната и също не поема ангажимент.
В чудо сме се видели. Помагайте.
Как да постъпим, не знам.
Изправена съм пред невъзможност да взема решение. Моля за съвети.
Ситуацията накратко:
Баща ми почина преди 10 години. Родителите му са много възрастни и живеят в балканско селце, на около 80 км. от града, в който живея.
Те имат и друг син, който от години не желае да поеме ангажимент към тях. Ходи да ги вижда веднъж на три месеца за по два часа.
С обгрижването им сме се заели аз и сестра ми. Но те боледуват непрекъснато и постоянно трябва да бъдат развеждани по болници и лекари. Това, че са далеч, ни затруднява много. И аз , и сестра ми, се разсипахме да им обясняваме, че така не може- че трябва да дойдат или в моя град, илив нейния; да им наемем квартира близо до домовете ни, за да можем да ги обгрижваме по-лесно. Даже има опция да им намеря дом във входа, в който живея.Така лесно ще мога да посрещам нуждите им.
Баба и дядо се инатят. Не искат да се местят. Искат през зимата да съм ги вземала за по два- три месеца у нас. Това пък мен никак не ме устройва.
В момента баба ми е тук от 10 дни и съм на път да полудея. Настанена е в стаята на дъщеря ми; спи в нейното легло, през нощта ползва нощно гърне, което ме потриса; два пъти от едно ядене не иска да яде и се оказах в ситуация, в която готвя като луда, а хладилникът ми е пълен с храна, защото тя иска различно ядене, но яде точно една шепа от каквото и да е.
Освен това цял ден охка и реве, вечер си ляга с кокошките и детето не може по никакъв начин да ползва стаята си. Освен това, не дава да й затваряме вратата по никое време на денонощието, нито й е приятно да затваряме която и да е вътрешна врата. Поставени сме в положение да ходим на пръсти в собствения си дом, да не можем и две думи да си кажем, защото тя надава ухо и изобщо- на път съм да си изпусна нервите и да я насмета. Многократно й казах, когато огладнее , да ми каже или да отиде да си вземе храна. Тя обаче не казва и аз се принуждавам да я питам през половин час. Тази вечер , след като я попитах два пъти и тя каза, че още не била гладна, спрях да я питам. А тя се обиди и си легна, без да яде. Детето се върна от тренировка и не може да припари в стаята си, щото прабаба му уж спи.Представям си какъв ужас ще е, ако и баба , и дядо са по три месеца вкъщи. Първо, това означава да унищожа стаята на детето, за да настаня тях . Което не е справедливо към дъщеря ми, но в хола или спалнята няма как да ги настаня- двете стаи са преходни. Освен това в хола е работното ми място, на което работя до доста късно понякога. Ако ги настаня в спалнята, това означава, че по цели нощи няма да спим, защото ту единия, ту другия стават и ходят напред-назад. И второ- че ние плащаме по 420 лв. ипотека, за да се съобразяваме накрая с някой , в собствения ни, изстрадан дом.
Сестра ми не може да им предложи подслон в дома си по същата причина. И тя им предлага варианта с квартирата. А при майка ни / която им е снаха/, в момента живее племенникът ми, който учи тук. Така че там също няма място. Освен това, и нейните родители са живи и тя ги обгрижва сама, тъй като сестра й е извън страната и също не поема ангажимент.
В чудо сме се видели. Помагайте.
Как да постъпим, не знам.
