Как ще е най-правилно да постъпя?

  • 16 789
  • 185
  •   1
Отговори
# 15
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
Niya88 , не, малка  къща  с двор  категорично  няма  да  наемем, даже и  през ум  не  ни  минава такъв вариант. В двора  те  ще искат  да сеят и  понеже  не могат, освен  да обгрижваме   детето  си,  нас  и  тях,  ще  трябва  да    им поддържаме  и  двора- да сеем, плевим, поливаме, окопаваме  и  т.н., защото  ако  не го правим ние, ще  го правят  те  и  после  пак  ще има    обикаляне  по   доктори   и чудене  защо  краката  и  кръстовете  ги боляли,  не  можели  да ходят и   т.н ooooh!

Herz ,Dara88 - комуникацията  ни  с чичо е    почти никаква. Не поддържаме  никаква  връзка; ако   се  засечем  някъде , си  говорим любезно, като  добри  познати  и  взаимното  ни  нехаресване  личи.  Отношенията   между чичо ни и  баща  ни бяха  лоши; но след смъртта  на баща  ни  той  си втълпи,  че  ние  сме отговорни  за нея и  открито  ни  обвини; за капак  вероятно  си  мисли, че искаме  да  му вземем  бъдещото  наследство  от  на  баба и  дядо   къщурката. Тя , впрочем,  е  купена от   нас двете със сестра ми, с наши пари преди 11 години и  оттогава  и баба и  дядо  живеят там. Имат  мъничък апартамент  в близкото  малко  градче; дадоха  го  на чичо   да го ползва  и искаха  да му  го прехвърлят. Даже  ме питаха  как  да направят прехвърлянето, че   чичо  да е  добре  защитен  от  евентуални наши претенции  със сестра ми.  Казах им как, подробно обясних и  защо, но все още  не  са му го прехвърлили. Май  се отказаха, но   така или иначе, не  ме интересува. А за къщурката, чичо  си мисли, че  те  са  я  купили  и  са  я прехвърлили  на  нас  и  не  вярва, че не е  така. Навремето баба и  дядо  много  работеха  и всеки  лев даваха  на синовете  си, за да може сега , когато  са  стари и  безпомощни, да  няма  на  кого  от тях  да се облегнат.
Нефертари,  дъщеря ми  няма друга стая. Тя  спи  с  татко  си в   спалнята, а  аз- на дивана в хола, защото  си лягам последна.
А за дома  за възрастни  хора- не  смея  даже  да произнеса   това  ужасно в техните  уши  словосъчетание, защото   дружно  ще  получат удар ooooh!

# 16
  • Мнения: 23 225
Много ви е сложно,живях със свекъри,35 години,последните  две свекърва ми,надживяла всички  -мъж  и синове, остана на мен леко откачена.Разбирам напълно и  не виждам изход.Освен сами да се убедят,че не могат.И трябва да се съгласят с вас.Докато вървят и са двамата не се надявай  на успех. Може би при тази ситуация  местна жена да им помага,но и на това  ще е трудно да се съгласят. Тя  няма да ги води по доктори ,няма да ги глези ,може би по твърд тон  ще ви помогне и по малко  глезене,защото при тях е такова.Двора може да дадете  да засади някой  ,но както разбирам -с люцерна примерно или сено да коси,-но както разбирам ,в това селце няма читави хора да гледат животни. Попаднала си в ситуация  дето  ще си съсипеш  здравето ...

# 17
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
Много ви е сложно,живях със свекъри,35 години,последните  две свекърва ми,надживяла всички  -мъж  и синове, остана на мен леко откачена.Разбирам напълно и  не виждам изход.Освен сами да се убедят,че не могат.И трябва да се съгласят с вас.Докато вървят и са двамата не се надявай  на успех. Може би при тази ситуация  местна жена да им помага,но и на това  ще е трудно да се съгласят. Тя  няма да ги води по доктори ,няма да ги глези ,може би по твърд тон  ще ви помогне и по малко  глезене,защото при тях е такова.Двора може да дадете  да засади някой  ,но както разбирам -с люцерна примерно или сено да коси,-но както разбирам ,в това селце няма читави хора да гледат животни. Попаднала си в ситуация  дето  ще си съсипеш  здравето ...

Бор_яна , лошото  е, че колкото  ме дразнят с ината  си, толкова  са  ми и  мили.
Но дъщеря  ми  ми е  по-мила. И  ако  продължават  да ме поставят  в ситуация  на избор- дали   комфорта  на  детето  ми  или техния, решението  ми в крайна  сметка, няма  да  е в тяхна  полза, колкото  и  да ме боли .
И не разбирам  защо  изобщо се стига  дотук, при положение, че има оптимален вариант. Те правят жертва  и  се  пренасят  тук , в квартира, а  аз правя  жертва  и  ги поемам  от-до. Без да ги изнудвам, без да им  натяквам, без да им  поставям  каквито  и  да е  условия  и  изисквания...
Нито искам облаги, нито  нищо. Само искам  спокойствие.

# 18
  • Мнения: 23 225
Вярвай  че те разбирам. Може би квартирата да е къща все пак с малък двор ,дето няма място за зеленчуци   а малко цветя,но с въздух за тях ,да не са затворени. Ако опитат може да им хареса да са  и сред свои връстници по пейките в парка когато са добре. Но  докато се стигне до там ще си стъпиш на врата.Възрастните трудно се променят ,ако е останал един е  възможно ,докато са двама се държат един за друг -имаме тук такива баби ,дето имат възможност да са наблизо ,децата им правят  гимнастика страшна за да ги гледат,но не отстъпват. При вас ,щом са се преместили веднъж има надежда ,може би с убеждения  след време ,няма да стане веднага ,но с времето да се съгласят ,не те знам къде си ,ако е голям град,може в близко село ,да са поне на малко път за търчане. Мисли вариант на който ще се съгласят ,иначе си наясно. Но ако им обърнеш гръб сърдита на ужким ,може да помогне. Просто изпреварвай  тях,с техните оръжия. Грижи се ,но отдалеч за известно време поне да се предадат. Или убедят. Зависи от интелекта.И от ината.

# 19
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
...имаме тук такива баби ,дето имат възможност да са наблизо ,децата им правят  гимнастика страшна за да ги гледат,но не отстъпват. ..

Е, кажи ми , това  не е  ли див егоизъм?! ooooh!
Да пази Господ  някога  да  стигна дотам...

# 20
  • Мнения: 4 418
Как да постъпиш, ами като за начало не трябваше да я приемаш по този начин вкъщи.

# 21
  • Мнения: 4 500
Бронте, баба ми ни разиграва всеки ден, за да се ходи при нея да й се дават лекарства. 20 км е разстоянието. Физически е здрава, по-здрава от нас, младите. Инат е.
И сама може да си ги взема, но казва, че не знае кое за какво е. Ферман мога да ти напиша. Но така е научена и така ще бъде. Тепърва няма да се променя.
Какво ще стане ако те са си в другия град и не ходите всеки уикенд? Като ви викат там винаги ли са болни? Или е малко шашма?
Много добре те разбирам и съчувствам  Hug

# 22
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
Как да постъпиш, ами като за начало не трябваше да я приемаш по този начин вкъщи.

Ами  как да  не  я приема- точно  по  Великден  падна  и  си пукна  прешлен. Заведох я  в болница, хоспитализираха  я   за  седмица. Казаха  да  и  купя Лумбостат, който  да  носи.  Коланът  струваше 86 лв., купих  го, но  тя  отказа  да го  носи. Казаха  й  да  лежи , да  не  се  занимава  с  никаква  физическа  работа, за да има време  прешленът  да  заздравее.

Познай, пази  се точно  три  седмици. Точно  беше взела  да се чувства  доста  по- добре   и   отишла  да   копае  в градината и  да поливат с дядо. Паднала пак  и  когато  сестра  ми  ходи  по- миналата  седмица,  я  заварила   почти  да  бере душа  от болка. Взе  я  оттам, докара  я при мен  и   се почна- ортопед, невролог, уролог. Отказаха  да  я  хоспитализират, изписаха  й лекарства  и  утре  е  на  контролен  преглед.

Нямаше как да я  пратя  обратно и  после отново  да   ходим  да  я  караме  дотук.

Понеже  в събота  трябва  да си тръгва, от вчера  пак е  на  умиране. Лежи, подбелва  очите, оплаква  се  от високо  кръвно, което , колкото  пъти  и да  го премерим, си е  съвсем  нормално.

Не й  се прибира, това е. И очаквам  утре  изпълнения  всякакви, само и  само  да  не бъде  изпратена  у тях.

Nefertarri , и вашата  не  е  лесна. Напомня ми  за  свеки- миналата  година  лятото и  правиха  операция  на  окото  и  три месеца трябваше   по няколко  пъти  дневно  да  си  слага   капки. Тя  заяви  категорично, че  не  можела  да си  ги слага  сама, и  ние с ММ бяхме принудени  да  търчим  през два  часа  у тях, за да  й капваме  по  една капка  в  окото. Така бях набрала  тогава, че още  ми държи влага.
Не че не могат. Егоизмът им е  в повече.

# 23
  • Мнения: 4 272
Как да постъпиш, ами като за начало не трябваше да я приемаш по този начин вкъщи.

Ами  как да  не  я приема- точно  по  Великден  падна  и  си пукна  прешлен. Заведох я  в болница, хоспитализираха  я   за  седмица. Казаха  да  и  купя Лумбостат, който  да  носи.  Коланът  струваше 86 лв., купих  го, но  тя  отказа  да го  носи. Казаха  й  да  лежи , да  не  се  занимава  с  никаква  физическа  работа, за да има време  прешленът  да  заздравее.

Познай, пази  се точно  три  седмици. Точно  беше взела  да се чувства  доста  по- добре   и   отишла  да   копае  в градината и  да поливат с дядо. Паднала пак  и  когато  сестра  ми  ходи  по- миналата  седмица,  я  заварила   почти  да  бере душа  от болка. Взе  я  оттам, докара  я при мен  и   се почна- ортопед, невролог, уролог. Отказаха  да  я  хоспитализират, изписаха  й лекарства  и  утре  е  на  контролен  преглед.

Нямаше как да я  пратя  обратно и  после отново  да   ходим  да  я  караме  дотук.

Понеже  в събота  трябва  да си тръгва, от вчера  пак е  на  умиране. Лежи, подбелва  очите, оплаква  се  от високо  кръвно, което , колкото  пъти  и да  го премерим, си е  съвсем  нормално.

Не й  се прибира, това е. И очаквам  утре  изпълнения  всякакви, само и  само  да  не бъде  изпратена  у тях.

Nefertarri , и вашата  не  е  лесна. Напомня ми  за  свеки- миналата  година  лятото и  правиха  операция  на  окото  и  три месеца трябваше   по няколко  пъти  дневно  да  си  слага   капки. Тя  заяви  категорично, че  не  можела  да си  ги слага  сама, и  ние с ММ бяхме принудени  да  търчим  през два  часа  у тях, за да  й капваме  по  една капка  в  окото. Така бях набрала  тогава, че още  ми държи влага.
Не че не могат. Егоизмът им е  в повече.


Доколкото разбирам, баба ти преиграва, за да може да остане при теб и да бъде обгрижвана и глезена. Какъв е проблемът да заживеят в твоя град и да се радват на всекидневни грижи? Малко започвам да се обърквам, всъщност те какво искат? Ако не знаят, взимай решение и възлагай за изпълнение! Честно казано, ще те разиграват точно толкова, колкото ти им позволиш.

# 24
  • София
  • Мнения: 1 222
Вероятно ще прозвучи откачено предложението ми, но понеже съм се сблъсквала със старческо оглупяване, егоизъм и инати /оправия няма!/, в твоята ситуация силно се съмнявам доброволно да се съгласят на кардинални промени. Помощ от местна жена едва ли ще приемат, пусто да не ги говорят...

Измислете някакъв "етюд", при който "възникват" форсмажорни обстоятелства и се налага да напуснат къщата за определен период от време.
Примерно да поръсите двора без да ви видят и определен участък извън него с някаква безвредна, но в крещящ цвят прахообразна боя, като на другия ден ваш човек /най-добре двама!/ "представител на властта" ги посети и уведоми, че самолет погрешка е изсипал много вредни химикали и до броени часове трябва да напуснат и да се запечата имота поне за известно време.
Много зависи до каква степен ще повярват, дали чичо ти няма да се намеси, ще поддържат ли връзка с комшиите и пр.

Лъжата и манипулациите са грозно нещо /особено при възрастни хора/, но когато е за добруването на три семейства, мисля че човек може да направи компромис със съвестта си.

Обсъдете със сестра ти някакъв сходен "етюд", като изпипате добре подробностите, предвид всички особености на характерите им и обстоятелствата, НО внимавате да не ги стресирате прекалено.
Като начало, съгласете се на техните условия за месец-два. При появата на "форсмажорното обстоятелство" се правете на изненадани и ги изтърпете поне за седмица в дома ви, докато им "търсите" подходящо жилище. Желателно е да "получават" периодично уведомителни писма /неразпечатани!!!/ и документи чрез вас/понеже вие ще се заемете с проблема/, че след определен кратък период /3-6 месеца/ ще могат да посещават за имота си за няколко часа. Ако са симпатизанти или са били членове на БКП, задължително в "писмата" ги уведомявайте да не споделят с никого, дори с най-близките си ...

ПП. Фантасмагорично е, но това ми хрумна след като прочетох цялата тема.
Бях сама и на 16 г., когато баба ми издъхна в ръцете след година гледане на легло...
Нечовешко е дете да гледа деградацията любим човек/хора, да не може да си покани приятели вкъщи и да се съобразява 24 ч.





# 25
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 094
                          Предприеми твърда позиция и говори направо.Тя като е у вас,дядото как си се оправя сам?!Или тя вече толкова е изкукала,че мисли само за себе си.Не може бабичката да няма телефон на сина си.Звъниш му и му поставяш и на него проблема-да идва и да си прибира родителката.Ако трябва го заплаши,че и апартаментът ще остане за вас,знаеш ли как ще му подейства.Достатъчно са ви са качили на главите,сега друг да го отнесе вече.Дори сега не звъни на чичо си,а при първото оплакване от тях-той да се оправя.Може да са крайни мерки,но ще свършат работа със сигурност.

# 26
  • Мнения: 4 272
daniabc, на кого е нужно всичко това? Все пак, доколкото разбирам, тези хора са абсолютно с акъла си, за какво трябва да се разиграват такива безсмислени сценарии?

# 27
  • София
  • Мнения: 1 222
daniabc, на кого е нужно всичко това? Все пак, доколкото разбирам, тези хора са абсолютно с акъла си, за какво трябва да се разиграват такива безсмислени сценарии?

Защото от прочетено разбрах, че за авторката и/или сестра ѝ, най-добрия вариант да обгрижват баба и дядо си, е да наемат квартира близо до тях, вместо да са на "повикване", по всяко време и предвид разстоянията и евентуалното 3-4 месечно съвместно съжителство, през зимния период.

Последна редакция: чт, 18 юни 2015, 10:28 от daniabc

# 28
  • Мнения: 4 272
daniabc, на кого е нужно всичко това? Все пак, доколкото разбирам, тези хора са абсолютно с акъла си, за какво трябва да се разиграват такива безсмислени сценарии?

Защото от прочетено разбрах, че за авторката и/или сестра ѝ, най-добрия вариант да обгрижват баба и дядо си, е да наемат квартира близо до тях, вместо да са на "повикване", по всяко време и предвид разстоянията и евентуалното 3-4 месечно съвместно съжителство, през зимния период.

Да, така е, но с измислени причини и ситуации положението едва ли ще се промени. Все пак Бронте и сестра й са в позиция да вземат най-доброто решение за бабата и дядото и да им го съобщят, грижата идва от тях и за тяхна сметка, а възрастните трябва да се съобразят. Аз не бих играла пиески.

# 29
  • Варна
  • Мнения: 838
Много ти съчувствам. Много, много гадна ситуация.
Точно див егоизъм е това. Гледала съм стар човек вкъщи(баба ми - 2 години); и знам за какви чудеса става въпрос. Цялото си недоволство и проклетия (а по принцип - може и да не е бил проклет човекът), се изсипват върху този, който най - много милее и се грижи за тях.
     Но  беше вкъщи. И още нямах дете. Не мога да си представя на теб какво ти е!
     Не мога да разбера, какво е това желание, да се завреш някъде, щото било "до земята". Нищо че земята не могат да я обработват вече, и не им носи никакви ползи, нито удоволствие  ooooh!  - и се започва: счупени крайници, топлинен удар - докато поливали-копали... Думи нямам. (Или, най-обичам оправданието, че "пазели къщата" - ужас! Ще я опазят те, ако влезе някой... Това обсъждала ли си с тях- колко е опасно в днешно време да останат в селото - сами и беззащитни?)
  На такива "роднини", като чичо ти съм се нагледала също - дето само чакалят къщурката на село - отврат. (Обикновено старите,  най-милеят за тях обаче. И до смъртта си не проглеждат за истинската им същност)
   Извинявай, че пиша толкова емоционално, но съм се сблъсквала с това и истински ти съчувствам.
 Вече си видяла, как ще е, ако ги прибереш у вас. А си видяла само началото! Смятай как ще е по-нататък...че и умножено по две.  Rolling Eyes
 Имаш си дете, то трябва да ти е приоритет. И не поемай задълженията на цялата рода. Не си последният жив роднина. Намали и чувстото за вина - тежестта й ще те смачка. Не може да си го позволиш: цялото това раздаване. Знаеш, че ще заминават усилията ти като в черна дупка. С времето няма да става по-добре, знаеш го. И ако се нагърбиш сама със всичко, съжителството с баба ти и дядо ти няма да рефлектира само върху детето ти, а изобщо върху твоето семейство.
    Трябва да си твърда. Не е лесно. (Аз го направих. Писна ми да се мятам (при мен бяха 200 км+нежелание да ползва мобилен. Че съседи трябваше да ми звънят - намерили я в двора паднала да пищи ooooh!). Мислех, че съм си улеснила живота,  а то - в доста отношения стана по-трудно. Какво ли не бих дала тогава, да мога да й плащам квартира наблизо. Мисля, че за теб това е най - приемливото решение. А и след като на баба ти - явно не й се тръгва,  ще ви е по-лесно да докарате дядо ти. И никакви отстъпки. Те пробват - като децата. Докъдето позволиш...
Просто трябва да отсечеш, че искат ли от тук нататък твоята подкрепа и помощ- ще трябва да се съобразяват с теб, семейството ти и твоите правила. Не позволявай да ти вменяват вина! Никой!
Не допускай да ти отнеме някой правото, в собстения си дом да легнеш до съпруга си, че и с години.(пък бил този някой, и обичната ти баба). Детето ти (тяхното правнуче)вместо детство - да изживява живота на престарял човек. Ако търчиш постоянно между града и селото, губиш много време и пари(време за правене на пари). Нямаш ли пари - не можеш да се грижиш качествено за тях.
    Не се притеснявай да казваш тези неща, защото ако сега мълчиш - ще ти се качат на главата, и ситуацията може да ескалира до много по - грозни думи и действия.
  А тези съвети за циркове пък... ooooh!.  кой има време и сили да прави тези неща, докато освен ежедневните си задължения, се грижи и за двама възрастни?  Crazy

Общи условия

Активация на акаунт