Здравейте, любопитно ми е къде срещнахте вашите партньори, отчаяни ли бяхте,сами ли бяхте, от колко време бяхте сами,или бяхте в активна връзка?
- Публикувана: 24 септ. 2025, 10:23 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2025, 22:15 ч.
Къде/Как се срещнахте с партньора ?
Здравейте, любопитно ми е къде срещнахте вашите партньори, отчаяни ли бяхте,сами ли бяхте, от колко време бяхте сами,или бяхте в активна връзка?
Ох, това е добро...
У дома.
Родителите ни са семейни приятели и сме се познавали цял живот. Растяхме заедно, общи приятели, обща компания.
Бяхме още ученици, когато се събрахме. После се разделихме за малко и пак се събрахме. На много ранна възраст заживяхме заедно - аз на 18, той на 20.
И така досега.
Когато се разделихме, имахме други гаджета за известно време, но сме си сродни души и се върнахме един към друг.
Сега сме на 51 и 53. Имаме 5 деца. Продължаваме да сме заедно и да се обичаме.
Никога не сме се отчайвали.
Родителите ни са семейни приятели и сме се познавали цял живот. Растяхме заедно, общи приятели, обща компания.
Бяхме още ученици, когато се събрахме. После се разделихме за малко и пак се събрахме. На много ранна възраст заживяхме заедно - аз на 18, той на 20.
И така досега.
Когато се разделихме, имахме други гаджета за известно време, но сме си сродни души и се върнахме един към друг.
Сега сме на 51 и 53. Имаме 5 деца. Продължаваме да сме заедно и да се обичаме.
Никога не сме се отчайвали.
Аз бях на 20, той на 28. Запознахме се по най-тъпия начин в интернет (не фб и не сайт за запознанства, а друга платформа). И двамата не вярвахме в тия работи запознанство по интернет, обаче си чатехме в скайп тогава и понеже и двамата сме от София решихме да се видим. Нямаше смисъл да се продължава само комуникация по чат. Видяхме се и не можахме да се отделим с часове. И така 12 години заедно, заживяхме заедно бързо и без много да го мислим. Бяхме толкова млади и да не се беше получило, голяма работа! Не сме били отчаяни, защото няма от какво. На 20 последното нещо, което съм била е отчаяна. Студентка, млада, красива, какво да ме отчайва. 😁😁😁
Той беше малко в дилема на къде да продължи кариерно и му отне 2 г да се ориентира. Това му беше притеснението.
Той беше малко в дилема на къде да продължи кариерно и му отне 2 г да се ориентира. Това му беше притеснението.
Отчаянието води само до грешни избори.
Трудно е и може би зависи от характера на човека, но за мен най-добре е да си подредиш живота сам, и да ти е хубаво, а не да чакаш връзка, за да пътуваш, да си купиш апартамент, ако искаш, и т.н.
И като живееш и се чувстваш добре, и връзка не ти 'трябва' задължително, тогава в трезво състояние избираш подходящ партньор.
От личен опит между 16-25 все бях в някаква паника как нямам гадже, защото все ни втълпяват 'като се ожениш...' еди какво си, сякаш се подразбира. И така се впримчваш в първия паднал.
Като се успокоиш, и си ходиш по срещи, ще се случат нещата.
Трудно е и може би зависи от характера на човека, но за мен най-добре е да си подредиш живота сам, и да ти е хубаво, а не да чакаш връзка, за да пътуваш, да си купиш апартамент, ако искаш, и т.н.
И като живееш и се чувстваш добре, и връзка не ти 'трябва' задължително, тогава в трезво състояние избираш подходящ партньор.
От личен опит между 16-25 все бях в някаква паника как нямам гадже, защото все ни втълпяват 'като се ожениш...' еди какво си, сякаш се подразбира. И така се впримчваш в първия паднал.
Като се успокоиш, и си ходиш по срещи, ще се случат нещата.
С настоящия ми партньор се познаваме от 11 години. Първоначално работихме на едно и също място, от там се познаваме. Но нещата между нас започнаха по-късно, много след като напуснахме работното място. Когато започнаха отношенията ни бяхме свободни и двамата, не от кой знае колко дълго време, да речем месеци. Не мога да кажа че някой е бил отчаян, била съм сама и по-дълго време от няколко месеца.
Оф пак ли?
Искам да видя някой да си признае,че е бил отчаян преди да намери половинкатА.
Искам да видя някой да си признае,че е бил отчаян преди да намери половинкатА.
Че кой е отчаян на около 20 години???
Аз бях в една "връзка", която май само аз мислех за такава. Като ученици бяхме заедно за кратко, а после (за предишния става дума) той отиде в Бургас да работи. Аз завърших и отидох в София. Пътувах само аз, когато имах възможност, на него му беше, цитирам, все тая дали ще отида този уикенд, или не. Та, много страдах и много ревах за този идиот. Много го обичах. Дотам за моето емоционално състояние към момента. В този момент се появи съпругът ми, който беше абсолютната противоположност и ми изтърпя всички травми от предишните ми отношения с онзи, аз не исках никаква връзка. Бях в трети курс. Мъжът ми учеше в същия университет, а се запознахме две години по-рано в моята стая, защото той е бил съученик и приятел на моята съквартирантка и нейния мъж, с когото са седели на един чин. Те до сега са ни близки приятели, а жената стана кръстница на дъщеря ни.
Това преди почти 14 години. Женени сме от 7 (след 5 дни имаме годишнина), имаме куче, две деца и чакаме трето, избрахме и обзведохме две жилища, работим на едно място почти през целия си професионален стаж до момента. До ден днешен ми носи цветя всяка сутрин, когато се прибира с кучето ни от разходка.
Това преди почти 14 години. Женени сме от 7 (след 5 дни имаме годишнина), имаме куче, две деца и чакаме трето, избрахме и обзведохме две жилища, работим на едно място почти през целия си професионален стаж до момента. До ден днешен ми носи цветя всяка сутрин, когато се прибира с кучето ни от разходка.
Имахме общи приятели и се познавахме задочно. Но се случи да сме заедно на една сватба и точно там ми писа. На следващия ден, съвсем случайно и без да знам, се оказа, че сме оставили колата ми на ремонт в неговия сервиз (всъщност чичо ми я закара, а аз разбрах по-късно). Така се появиха общи теми за разговор.
Честно казано, изобщо не ми хареса тогава - нямах никакви мисли за някакви отношения. Но с времет започнаха да ми допадат начинът му на мислене и погледът му към живота. И така се влюбих
Честно казано, изобщо не ми хареса тогава - нямах никакви мисли за някакви отношения. Но с времет започнаха да ми допадат начинът му на мислене и погледът му към живота. И така се влюбих
То май наистина е по-добре хората да се влюбват с времето, нещата да се случват по-плавно и постепенно. Така всичко ще бъде по-добре обмислено. Такива неща като любов от пръв поглед не ги разбирам и не са ми присъщи. Струва ми се твърде прибързано да се влюбиш за такова отрицателно време.