Къде/Как се срещнахте с партньора ?

  • 2 879
  • 46
  •   1
Отговори
# 30
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 646
Е, как къде? Където е най-нормално да се Запознае човек-в нощен бар.Ние бяхме четири приятелки и наистина бяхме много отчаяни. Не успявахме да обършем всички хубави заведения за една нощ. А това е адски тъжно. Започна да ни черпи и ние 20 годишни се хилихме като тикви. И след три месеца се оженихме. Обаче яко го одрусахме за вечерта.

Да черпиш 4 мадами за да си осигуриш (евентуално) една ? Тоя е бил яко закъсал. Trollface

# 31
  • Мнения: 3 728
Аз се впечатлих от трите месеца до сватбата. Сигурно е била много бурна любов. Не мисля, че всеки би имал такава смелост.

# 32
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 646
"Смелост" е доста силно казано. Wink

# 33
  • Мнения: 1 950
На работа се запознахме. Аз бях в изтощена и умираща връзка, той прясно приключил драматична такава. Сложиха ни да работим заедно, заприказвахме се за планински разходки и бойни изкуства и така. Моята връзка приключи, събрах се, рестартирах живота си и след близо година бяхме вече двойка.

# 34
  • Мнения: X
Е, как къде? Където е най-нормално да се Запознае човек-в нощен бар.Ние бяхме четири приятелки и наистина бяхме много отчаяни. Не успявахме да обършем всички хубави заведения за една нощ. А това е адски тъжно. Започна да ни черпи и ние 20 годишни се хилихме като тикви. И след три месеца се оженихме. Обаче яко го одрусахме за вечерта.

Да черпиш 4 мадами за да си осигуриш (евентуално) една ? Тоя е бил яко закъсал. Trollface
за първи път в живота си срещаше жени, затова така ни почерпи.

# 35
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 646
Тибетски монах. Ясноооо Sunglasses

# 36
  • Мнения: X
Тибетски монах. Ясноооо Sunglasses
Да, госпожо, тибетски монах на 200 години.

# 37
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 646
Тибетски монах. Ясноооо Sunglasses
Да, госпожо, тибетски монах на 200 години.

Пенсионер Trollface

# 38
  • Мнения: X
Тибетски монах. Ясноооо Sunglasses
Да, госпожо, тибетски монах на 200 години.

Пенсионер Trollface
баш пенсионер

# 39
  • Мнения: 3 511
Аз бях студентка в неговия град, а той вече работеше.
Запозна ни тогавашното му гадже и моя колежка.
Аз също имах приятел.
За около месец вече бяхме заедно.
Уж на шега.... А вече над 30 г сме заедно.

# 40
  • Мнения: 973
На курс за преквалификация, който можех да карам в почти всяка една държава, но аз си бях заплюла конкретен град и толкова. Съответно Ковид ми провали плановете, а на първата възможна дата след това имах планирана отпуска и почивка, та как пък нямаше да си я изхабя заради този курс. Съответно се пробвах за втората дата (има приемен изпит, процедура, а-у) и ме взеха, а той беше един от другите 9 курсисти.

Колкото до отчаянието - дотолкова не бях отчаяна, че хич даже не ми се занимаваше с никакви мъже. Основното ми притеснение след като нещата започнаха да се случват (вече след курса) беше как изобщо ще се напасна тепърва с някого и как да направя място за него в живота си емоционално, физически, откъм време и всякак, понеже ми беше супер яко да съм сама - живеех си, пътувах си, правих си кефа, сама си бях шефка. Ама Вселената го прати към мене и ми вика "кво ще кажеш, а?", и те' така. Истината е, че той свърши основната работа, на мене хич не ми се занимаваше да си развалям рахата.

# 41
  • Мнения: 5 302
Първият - в заведение
Вторият - запозна ни моя приятелка

Никога не съм изпитвала отчаяние, по отношение на мъж и социалния ми статус като жена без мъж. И двата пъти бях напълно свободна.

# 42
  • Мнения: 202
Аз бях във връзка, която бе само за сексуални отношения. И на майтап си направих Badoo. За още по - голям майтап аз го записах (заговорих) и след 2-3 часа писане, поисках да се видим. В 13 се запознаваме през приложението в 19 часа се срещаме. Вземе с колата и от Варна, ме води в Балчик. Ама къде ми е бил акъла да му се доверя, посред нощ, в чужда кола. Докато кара из някви треволяци, изведнъж ми каза "Отвличам те". Погледнах през прозореца, погледнах него, пак прозореца и казах "Ами добре". Така или иначе нямаше вече какво да направя. Родом се оказахме от един град, чаровен, мил и те така. До 00 часа ме размъква с колата, обяснявайки на колко места ще ме води. На следващия ден през приложението рекох да му поискам телефона, че бяхме забравили. И така до днес. Приключих си отношенията с другия много на бързо и се метнах в нови по сериозни отношения.

# 43
  • София
  • Мнения: 4 238
Класика - на работа. Той беше в изтормозена и изчерпана (по негови думи) връзка, аз бях свободна. Бяхме колеги и приятели почти 3г, аз напуснах тогавашната работа, той се изнесе от тогавашната му квартира и след малко повече от седмица вече живеехме заедно. Не е било любов от пръв поглед, по-скоро привличане някакво, сега не можем един без друг. Не съм очаквала, че това ще ми е бъдещият мъж, ама ей го. С две деца, женени и една ипотека.

За отчаяние не мога да кажа, че е имало точно такова при мен, но аз и бях на 23 като се загаджихме. Покрай мен повечето бяха в дългогодишни връзки от гимназията и малко им завиждах, че си имат половинка, с която да правят мнооого повече неща. Така де, гимназиалните връзки не издържаха, от днешна гледна точка не са били за завиждане и малко ми е смешно как съм се чувствала.

# 44
  • Мнения: 3 959
Оф пак ли?

Искам да видя някой да си признае,че е бил отчаян преди да намери половинкатА.
Аз.
На 42 бях, с три деца, двете под 18г, сама от близо 2 месеца. Бях се отчаяла, че ще пресъхне някога таз върволица от кандидати за ръката ми и от отчаяние махнах с ръка и казах "Айде, вземай ме да си слагаме капките и да си броим хапчетата един на друг".  И тъй и стана, вече 7 години.

Общи условия

Активация на акаунт