Как ще е най-правилно да постъпя?

Идеята ми е да не си проличи, че се притискат от близките, понеже в някои случаи е невъзможно, а в други се натяква непрекъснато. С две думи АД!
Да съобщиш на някой, кратко и ясно, че занапред ТИ ще диктуваш житието и битието му, понеже си поел отговорност и ще се разпореждаш с живота му, за мен е по-неприемлива.

Зависи с какъв авторитет е човекът, който го съобщава. Ако същият е доказал във времето, че прави всичко възможно роднините му да са добре, но това му коства усилия и неудобства занапред, и най-доброто решение за всички е да се променят нещата, ми изглежда абсолютно приемливо. Аз бих постъпила така в тази ситуация, като ще направя необходимото да се съобразя с всичко, което ги притеснява. Не мисля, че ще имам търпението да се пазарят с мен за тяхното здраве, безопасност и общото ни спокойствие.

Съжалявам,че сте изпаднали в такава ситуация,но с обгрижването на възрастни роднини е много трудно.Тук получи много разумен съвет да отидете със сестра си и вуйчо си всички заедно и да поставите въпроса пред всички.За съжаление в България много трудно се приема идеята за старчески дом-вече има и прилични такива.Дано бабати и дядо ти да не ги е налегнала старческата деменция и да приемат  разумно решение.В никакъв случай не се съгласявай да ги обгрижваш в къши.Живота на цялото ти семейство ще се обърка тотално.

Бронте, прегръщам те и ти съчувствам.
Аз съм била в подобни ситуации само за няколко седмици и направо полудях.
Това някой да ми бърка в живота на детето и в джоба, изкарва черната страна във мен.
Дано се наредят нещата!

Няма как да е най-правилно постъпването.
За мен, най-правилно е да не допускам въобще такава намеса и такова подчинение цял живот да обгрижвам и да ме заставят да го правя по такъв грозен начин. Това за мен е чудовищното наследство на този модел-задължението да се грижиш за мен, само защото съм ти рода/баба и т.н.
Всеки в къщата си. Наема се човек за гледане. Другото е робия.
Виждам, че от това страда и дете, което е отдало стаята си и спи с баща си.

Намирате жена, млада пенсионерка с отгледани деца. Срещу заплащане се мести да живее и да гледа старците на село. Щом заминават за Испания да гледат така жени, що да не заминат и за село.

Няма универсална рецепта по казуса, а си зависи от характера на старците.
Но като остареят наистина стават много инатливи и непреклонни .И ми се струва , че бг стари хора са много закостенели .Не се съобразяват с новото време и това си е
Незнам какъв съвет мога да дам .

"Така, какво е положението и какви са вариантите....
С това постоянно сноване между селото и града трябва да се спре.Просто не можем вече ежеседмично да търчим насам, натам, това отнема много време, пари и нерви.А те ни трябват, за да се грижим за всичко и всички."Утре" детето ще тръгне на училище, едва ли ще можем всеки път да сме на разположение, когато се разболеете и звъннете.А и вие няма да ставате по-млади и по-здрави, може да се наложи ежедневно да имате нужда от лекар, сестра....А ако някой от вас остане на легло, да не дава Господ, какво правим?Сами виждате, у дома няма място, то и сега е невъзможно, а когато малката тръгне на училище, без нейната стая съвсем няма начин.Наела съм апартамента, за който ви говорих, до нас е, ще бъде лесно за всички.Така както аз ви уважавам и се съобразявам с вас, очаквам и вие да ме уважите и да ми помогнете да се справим заедно.Наела съм жилището за един месец, като очаквам през това време да ви преместим до нас.Ако ли не, освобождавам го, но не разчитайте от тук нататък да съм денонощно на разположение, все пак имам и семейство, дете, работа.Ще се отзовавам когато мога."
Аз така бих постъпила и бих държала на решението си.

Всичко това на думи е лесно , но ако отсрещната страна държи на своето .. всичко казано е напразно .
Пей ли си Пенке ле , кой ли те слуша.
Всеки знае какво да каже , стига обаче да има кой да чуе и съгласи с казаното.
На приказки е лесно , но на практика не.

На практика, накрая има някой съсипан и това обикновено е жената в семейството.
Да не говориш за отношенията мъж-жена.

  Подкрепям съвета на Краси и ти желая успех със старците-разбойници, Бронте

Херц, те   не  щат  града,  искат си   на село, искат  си земята; ние  да сме  като  линейки/ това не  са  го казали, но се  подразбира/  и     само  зимата  да прекарвали  у  нас. Туйто. Знаят  много  добре какво искат, ама  мен  не ме устройва.
daniabc , и двамата са  си  съвсем наред  с ума . Дядо  е много  умен, прозорлив  и  строг  човек и   никакви  номера  при него  не  минават.А и , честно казано,  нямам  нито време, нито сили  да играя театър.
krasitrud , дядо  се  оправя някак  сам.Той  е  по- оправният , но и  по- инатият от  двамата.А чичо  и  изобщо  не  го  е  еня. Ако  той  искаше  да поеме ангажимент, отдавна  да  го е  направил. А те умират  за него, защото им остана  единствен. Когато баба  остана тук, помоли  да  се обадя  на чичо  и  да  му  съобщя. Съобщих му. Нито  дойде  да  я види, нито  пък й  се  обади - до леглото  си  тя има  мобилен телефон.
Trill ,любовта  на старите  хора  към  земята  е убийствена. В истинския  смисъл. И аз не  я  разбирам, но ги  разбирам  защо  не  могат да  живеят в апартамент. Но  това, че  ги разбирам, не  облекчава  ситуацията  ни  най- малко. И наистина,  най-  неприятно  ми е  заради детето- ако  се  съглася  да  е  на  тяхното, освен всичко  друго,  ще я лиша от лично пространство, а  това  не  нито  редно, нито  справедливо.
Сиана , права  си  напълно. ММ е  много  търпелив  човек,  но   той  пък  помага  на  свекървата  да   обгрижва вече  половин  година  свекъра, който  е  с инсулт  от декември . Те поне  са  на  пет минути  път от нас, а  той  ходи  по няколко  пъти  на ден, щото  майка му  я мързи  да  си  напазарува, та и  на  него  му е  накипяло  здраво. Засега  нищо  не ми е казал  за баба и дядо, няма и  да  каже, но   виждам, че е претоварен.
L'Agent, и мен ме  е  яд, че  животът  ми  зорлем се върти   около  една плеяда  възрастни. Сестра ми, зет  ми, майка ми, аз и ММ  сме единствените, натоварени  с грижа  за възрастните. Сестрата  на  ММ хич  не  й  дреме, на  чичо  не  му  дреме, на  сестрата  на  майка  ми тоже. А  за половинките  им хич не говоря, защото  това  не  е  техен проблем.
mimsa2000 , това , което  предлагаш, донякъде  ще  реши проблема. Но  проблемът  с  обикаляне  по  болниците  и  нарочен  транспорт остава  заради отдалечеността.
Love! , сестра  ми   държи  на  им кажем точно  нещо  подобно,  но  се  съмнявам, че  ще има ефект.
Iris04 ,благодаря ти

Така или  иначе,  утре  сестра ми  идва  и  ще  мислим  какво  точно    ще  се говори. И двете  сме едонодушни, че каквото и  да им казваме, трябва  да им го  кажем двете  заедно. Тя  направо  е  бясна  и  утре  ще  се  опитам  да  я  укротя, че    иначе  ситуацията  ще излезе  съвсем извън контрол.

Ще ви споделям  в темата  какво  се  случва...

Вариант е да се стегнат и да не ви превръщат в линейки, ако наистина не е наложително. Това и по телефона можеш да го прецениш. Старите хора всичко ги боли, случва се някой да падне и да счупи нещо, но това не се случва всеки ден. Абсурд е и квартира да се наема, ще трябва да се грижиш за две домакинства и то под чуждо ръководство.
Преживяла съм го с моята баба и въпреки че съм изключително търпелив човек, издържах само няколко месеца. Дойде ми в повече не напразното размотаване по всякакви лекари, а нуждата ѝ да се обгрижва на секундата, без да се съобразява с нищо.
Можете да се поинтересувате в общината дали нямат социална услуга някой да ходи да ги наглежда по- често или да платите на някого. Дръжте ги в течение какво се случва при вас, за да не се чувстват изолирани и да не им е скучно. Занимавайте ги с емоциите около детето. Бихте могли да ги вземете едва когато стане време наистина друг да се грижи за тях и няма да имат избор. От разказаното не звучи да е така.

Ще трябва да започнеш да насмиташ. И да показваш кой командва парада. Квартирата под наем е най-доброто решение и няма харесва, не харесва. Човек, когато остарее, не винаги прави най-доброто за себе си, а същевременно твърде много изисква от младите. Но е важно да разбере, че вече не е той шефа и особено, когато разчита на по-младите, трябва да се съобразява с тях. Моите родители го разбраха по трудния начин - доста повиках, но какво да се прави, трябваше да направя така, че да ме уважават и да става това, което аз кажа, защото живеят при мен и трябва да се съобразяват с мен. Сега вече, когато разбраха, че само аз съм тази, на която й пука за тях, си живеем в мир и любов. Не разрешавам цупене.

Сина им-чичо ти, да не се скатава,ще трябва да поеме половината от грижите и разноските по родителите си.Така е редно....Това,че се ослушва не значи не е негова работа-отидете и говорете лично с него за това и уточнете нещата.Един ден ще се появи за наследството(оня апартамент)-ще се сети че има половината от него.Ако не са му го прехвърлили още,може да го направят с клауза срещу гледане и така грижите по тях да останат за него....Дали ще се трогне обаче,не се знае.
Или пък да го вземете вие със сестра ти ,щом като и така грижите по тях все вие ги правите.Ама после да няма хър-мър от негова страна....да се знае от сега.

Иначе...След като дядо ти е по-оправен говорете и с него и му обяснете ,че не може да тичате постоянно.Да си говори с бабичката,да я стегне малко и да се гледат един друг взаимно и само ако е нещо свръхналожително да ви се обаждат,а не за щяло и нещяло....Те сега гледат,че им минават номерата и ви въртят на пръст-търсят си внимание.А това 3 месеца зимата и двамата да седят у вас -ти си знаеш,щом за теб е неприемливо кажи им го.Не бива да е с цената на удобството на твоето семейство.

Zhani , относно  чичо- насила  хубост  не  става. Не  можеш  да   накараш никой  да  полага  грижи   за  друг. А   за  наследството- да  го прибира  всичкото, ако  ще, когато  дойде  моментът за  това. 
Така или иначе, утре   ще  има някакво  развитие на  нещата.