Ултиматуми

Аз мисля, че няма какво повече да се коментира  От изписаното стана ясно, че авторката сама не в сигурна какво точно иска да прави в ситуацията, объркана е и се лута. Според мен има няколко варианта- ако има нещо, което те притеснява сядаш и говориш с човека, опитваш се да изясниш ситуацията и тогава взимаш решение. Ако го обичаш и си сигурна, че искаш да прекараш живота си с него просто му кажи, че не ти харесва и не смяташ за правилно да бъдат поставяни ултиматуми. От друга страна ако мислиш, че тази връзка вече няма бъдеще му го казваш и всеки си продължава по пътя.

Тя авторката иска да си живее без да си нарушава комфорта по никакъв начин, обаче и е криво когато и друг не иска да го направи.
Явно че не желае нито един от тях да направи отстъпки или компромиси. При това положение всеки да си хваща шапката и да си живее у тях си.
Може и връзката да се е изчерпала.

не съм чела темата, обаче само един коментар ме потресе - да си продадете жилищатата и да си купите общо. Послушай ме като юрист - не го прави никога. Стой си в твойто и си гледай живота. Ако искаш ходи в неговото. Но задължително си пази жилището - то ти е гаранция - че има къде да живееш - а такава гаранция никой мъж не ти дава. Любовта винаги е до време, после остават интересите.
Единствената причина, поради която аз на твое място не бих се пренесла, е че в чуждото жилище детето ми трябва да се съобразява с неговото имущество - да не счупи нещо и т.н.
Изхождам от моята гледна точка, защото моето дете е много буйно и дори в къщата на свекърите създава проблеми, камо ли ако имах втори брак. При тебе може и да не е така - но все пак това дете ще иска да кани приятели за рождения си ден, а на твоят човек това може и да не му е приятно. Не го познавам, но говоря хипотетично, на база собствения си опит. Едно нещо запомни от мен - няма нищо по-хубаво от собственото жилище и свободата.
Дано моя пост ти помогне да вземеш решение. 

Според мен не е вярно че повечето връзки на хората вървят гладко...

Вероятно вече авторката е изяснила проблемът за себе си, но все пак и аз ще коментирам. Не съм съгласна че връзката е насилие в определени рамки, били те на ниво физически, били на ниво психически тормоз. Ако чувстваш себе си като насилена в определени ситуации, според мен това е сигнал че нещата с човека не вървят добре. И не е въпросът Иванк, Петканка и Драганка как биха се чувствали на твое място, въпросът е ти как се чувстваш, колкото и субективно да е, просто защото ти няма как да се чувстваш обективно ведна връзка. Според мен никой няма право да иска от човека отсреща да се променя, което разбира се не изключва промяната в него, но тя не може да бъде искана. Ако ти сама желаеш тази промяна е едно, съвсем различно е някой да я претендира от теб. Но, от друга страна, не ми изглежда ултиматум поставянето на въпроса къде ще живеете. Изобщо, за мен щом се е стигнал до разделното живеене това е сигнал че нещо в отношенията ви не е вървяло. Отношенията с другия не са постоянни, те се променят често, но все пак три години са достатъчно време за да разбереш и опознаеш другия, както и да решиш искаш или не да живееш с него. И разбира се също не се изключва възможността в някой бъдещ момент решението ти да се промени. Когато се взима решение, то се взима за обстоятелствата в настоящето, които не са вечни и общовалидни. И, да, смешно е че има много мислене в цялата ситуация, но пък аз лично също съм такъв човек и мисля не 3, а 10 пъти преди да режа. огато имам вътрешно чувство, гледам да анализирам от какво е породено и така преценявам дали да му се доверя. Изглеждаш човек които е наясно със себе си или поне полага усилия да бъде. Рядко съм срещала мъже, които да го правят. Те обикновено решават без да подлагат на анализ нещата, затова и стигат до ултиматуми.
А, и още нещо....реши дали ти е добре друг да взима решение за почивките ви, къде кога как защо, мисля че тези неща не се променят.

Едно нещо ми е направило впечатление от познанствата ми с други пол досега, както започнат нещата, така си и продължават, първото впечатление е много важно и според мен определящо.

Мен друго ми направи впечатление, че той е успял да промени начина, по който тя прекарва свободното си време и кръгът от приятелите ѝ.
И ако да искаш повече от свободното време на човека, когото обичаш е разбираемо и донякъде нормално, но приятелите. Как и къде се прекарват почивките, празниците /с неговото семейство/. На мен лично това ми идва много и не бих го търпяла. Писа, че детето се съобразява с него, а той как приема детето?

                     Има много недоизказани факти в темата.Не е ясно отношенията между бившите съпрузи какви са,неговото отношение към евентуално приместване,има ли все още някаква финасова зависимост или изгода между двамата.Отношенията между детето и новия партньор,той има ли подход и опит с деца?Имат ли партньорите сходни виждания по важни въпроси,изключвайки жилищния проблем.Имат ли почти всекидневни срещи или  тук таме, колкото докато си легнат.Липсват ли си???

Аз не прочетох някой да твърди подобно нещо .....
По-скоро, за да е една връзка удовлетворяваща, носеща спокойствие, щастие, радост, то тя трябва да върви сравнително гладко, ако някой прави компромис/променя себе си в някакъв аспект, то това не би трябвало да е с усещане за натиск, тежест, а да не го усещаш като компромис, а като създаване щастлива атмосфера за двамата....А ако се налага от ден първи кажи-речи да "работите" по връзката, ако всеки компромис се обсъжда с дни/седмици и трябва специално "навиване", за да стане, ако всеки проблем се разнищва до побъркване, и т.н., то това не е връзка, а мазохизъм.
Аз лично не бих си го причинила.И без това сме заобиколени основно от лоши хора, особено последните години, искам поне с човека до мен да сме на една вълна, да е мой пристан на спокойствие и умиротворение, и аз негово.

Две неща ми направиха впечатление:


[/quote]
Абсолютно невъзможно. Не поради кредити инпрочие. Той харесва квартала в който е неговия апартамент, родителите му и т.н. живеят на две три преки разстояние, човекът има силна връзка със семейството си и няма да направи подобно нещо. Сигурна съм. Той е по скоро склонен да сложи край на връзката ни, отколкото да ми даде време решението за местенето да стане мое. "Няма да те чакам десет години" това ми каза когато говорихме веднъж и аз исках повече време. Какво остава да го продаде заради мене, разсмях се само от идеята.
Благодаря за отговора.
[/quote]


Бягаааааааай! Като чуя за мъж (камо ли над 35 г в такава емоционална зависимост от мама и тати...) Може и да не съм права, де, но...

Мъжът купува къщата, жената я прави дом. Тази максима важи и до днес, за да има добри отношения.

Не съм чела цялата тема и отговарям кратко само на първия ти пост. 
За мен един истински мъж никога не би живял в жилището на жена си, което е купено от бившия и съпруг. За мен това е въпрос на гордост и мъжко его. Човека има собствено по-голямо жилище и те иска-теб и детето ти-там. Аз лично не виждам драма... опитай се да го разбереш-все пак е мъж...

                     Купува,който има пари и доста често с кредит,при изчислени семейни доходи.А дом се прави от двама,ако един гради,а друг разгражда...

Някои хора не биха си мръднали пръста за нищо в този живот без да им дадеш ултиматум.

Какво лошо има в ултиматумът? Напротив, прекрасен е и шапка свалям на всеки, който има топки да отправи ултиматум.

Ултиматумът слага всичко в твоите ръце. Маха пространството за маневри.

И в крайна сметка освобождава всички от някакво скапано, междинно, средно, нерешително положение.

Не отивай при него. Ще е загуба на време и усилия. Ти не искаш да си там, търсиш си поводи. Ако не беше ултиматумът, щеше да е нещо друго. Когато човек силно обича е готов да последва половинката си и накрай света.

Че не го обича е ясно. Сега остава да си изясни пред себе си защо иска да е с него...та така се колебае да му бие шута.

 
Явно и двамата го усещат, но никой не смее да повдигне въпроса. Затова този ултиматум им е добре дошъл. Поне ще се изяснят. Даже не е задължително да има основателна причина, нещата просто се получават така, друг път пък си готов да се нанесеш и на 1 ден от връзката, и неща, които в предна връзка те дразнят, в тази ги искаш. Ненормална работа е това любовта 


Важното е да се чувстват двамата добре. За мен еднократно участие (при купуването) е крайно недостатъчно. Домът се прави от двама, не ме устройва сама да го правя.