
Три години са достатъчно дълъг срок (за мен лично - прекалено дълъг), за да реши човек какво точно иска от една връзка.
Хубаво е двамата да имате общи цели и идеи за бъдещето, а вашите очевидно се разминават. Поне аз като чета между редовете, ти предпочиташ по-"лека" връзка, в която ти да си контролираш твоята част от нещата, а той да е някакъв приятен придатък.
Но явно него това не го задоволява. Това, което ти наричаш "ултиматум" аз го виждам по-скоро като желание за поемане на отговорност, за равнопоставено участие в семеен тандем и изграждане на едно цяло. Това не го прави емоционален насилник, а мъж с мнение.
За мен е достойно за уважение това, че той се държи точно като мъж - предлага ти сърцето си и дома си, не идва да се свре наготово под твоята пола. Чисто символично, това е много важен жест - на поемане на отговорност, на поставяне на начало.
Не знам дали си даваш сметка, при така описаните обстоятелства колко много мъже биха се пренесли при теб с една торба дрехи, биха хапвали, дремвали и чуквали, без изобщо да си дават много-много зор нито за теб, нито за детето ти, нито за реномето и положението ти в обществото.
Ако не си готова и нямаш желание да бъдеш с този човек, по-добре наистина да го освободиш, за да търси щастието си другаде.
