Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какво мога да направя, ако бебето ми плаче и реве, когато сме в чужди домове или с непознати?
Какви са причините за поведението на бебето ми и как да се справя с коментарите и диагнозите на другите хора?
Как мога да се справя с досадните коментари и съвети на другите хора?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какво мога да направя, ако бебето ми плаче и реве, когато сме в чужди домове или с непознати?
Това е обичайно поведение за малко дете, особено когато се чувства неудобно в нова среда. Важно е да уважавате чувствата на детето и да не го принуждавате да се социализира. Вместо това постепенно го излагайте на различни социални среди и взаимодействия с други деца, което ще му помогне да се адаптира по-лесно с времето.
-
Какви са причините за поведението на бебето ми и как да се справя с коментарите и диагнозите на другите хора?
Поведението на бебето е резултат от неговия характер и темперамент. Важно е да се съобразявате с неговите нужди и да не позволявате на коментарите на други хора да ви влияят. С течение на времето, търпение и разбиране, детето ще се адаптира към нови среди и хора. Няма нужда да оправдавате действията му пред другите; вместо това се съсредоточете върху неговото благополучие.
-
Как мога да се справя с досадните коментари и съвети на другите хора?
- ревлив и с характер. Щом е решил, че ще реве, си ревеше продължително и настоятелно. Искаше само при мен или баща си и не търпеше някой да го закача и тормози. В този период просто не съм го мъчила да стои при други. Заявявах на бабите, че ще трябва да изчакат и да не го закачат и ако изобщо не е на кеф го гледат само от страни. Случвало се е да отидем и до 1 час да си тръгнем, тъй като не спира да реве. Еми чувствителен си е и това е. Този период отмина като тръгна на ясла - на 1 год и 10 месеца. До тогава си реше от всички и не искаше да го закачат много. 
. Според мен тези дечица са си по-чувствителни и това е. Моят и сега си реве честичко - за щяло и нещяло, ама вече съм му свикнала 
. Не го насилвам, ама вече не му се и връзвам толкова. 
на гости у бабите сякаш по-лесно минава, но дойдат ли в къщи е кошмар, а не беше така досега имам чувството, че отскоро стана това, поне на улицата слушаше и не ревеше - нерви нямам вече, хленчи, реве, пищи и се опъва в тази количка и на ръце да го взема ме бие, скуби ме, очилата ми хвърчат, нямам думи... а лошото е, че не ме разбира, това повече ме притеснява, че се опитвам да утешавам и обяснявам, но не ме разбира, докога ли ще продължи и дали имаме проблем не знам, мрън, мрън, мрън оплаках ви се и аз да ми олекне.