Детето ми не желае други хора освен мен и баща си

  • 17 296
  • 42
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 48 042
А на някои просто децата им не са правели така и им е наистина неразбираемо или поне странно Wink

gargamelche - гледай си детето, радвай му се и не се занимавай с хорското мнение.

# 16
  • Мнения: 4 543
Angel_Dust, така е, но това не им дава право веднага да правят квалификации какво било детето, дали е болно и т.н.

И моето никога не се е тръшкало по земята, ама не съм казала никога, че тръшкащите са болни и им има нещо.  Peace

# 17
  • София
  • Мнения: 3 867
Дъщеря ми беше така.Незная кога точно свикна с другите,но може би към 2 годинки...Търпение мила.То при всяко дете е различно,дано поне при вас нещата се оправят по-навреме.На майка ми и на баща ми им беше първо внуче и да не могат да го гушнат.... Confused

# 18
  • Мнения: 148
Без търпение няма как, това е ясно Simple Smile . На мен също ми е малко мъчно, че майка ми и баща ми не могат да го пипнат, но...Това е положението Simple Smile, ще се примиряват и това е. На бабите им е мъчно ама ще поизчакат малко Simple Smile . Относно кафетата, аз лично не съм привърженик на заведения, предпочитам пейките на парка с напитка от някоя машинка, особено сега с това време.
Благодаря ви за отговорите. Simple Smile

# 19
  • София
  • Мнения: 627
Да те успокоя и аз , моята бебка е на 3 месеца. Спокойна е само в мен и в татко си. Баба и като се надвеси над нея или я вземе - реве.Моя позната искаше и тя да я гушне , но не и се получи.
 Ами сори, детето си иска мама.  Heart Eyes

# 20
  • Мнения: 248
Малко е още детенцето, не се притеснявай ще го израсте. И моята дъщеря беше така на 3-4 месеца, не даваше на никой друг освен на мен и баща и да я държим. Ела сега да я видиш, толкова социално дете е , играе си с другите деца, стои си без проблем при баба и дядо. Не се притеснявай, гледай си детенцето и не слушай никого. Нищо му няма, просто си иска мама. Simple Smile

# 21
  • Мнения: 11 743
И нашето така правеше. На открито, когато сме се разминавали с хора случайни минувачи - не, но никакви чужди жилища, чужди хора. Мина и замина, не помня точно кога. Всъщност и сега се поразревава на ново, чуждо място, но не винаги и само в началото, за 5-10 минути. А преди можеше да реве с часове, докато си тръгнем от там. Не сме я тормозили и насилвали. Няма смисъл. Не е удобно за социалния живот, наистина, но комфорта на бебето беше на първо място. Кратък период е, ще отмине, не е кой знае какво.

# 22
  • Мнения: 263
Просто понякога се чудя хора, които са гледали деца как не разбират,  как не влизат в положение, нали и те деца са имали, гледали са, толкова ли пък да не се усещат... Rolling Eyes .

По-добре си действай така, както ти мислиш, че е добре за теб и детенцето. Не ги мисли другите, те наистина много често не се усещат. Пък и "специалисти" много, все диагнози поставят... Ама ти не се впечатлявай толкова. Радвай се на малкото човече и това е.

# 23
  • Мнения: 5 513
Моя беше така до 5-6 месец.После обратното.Усмихнат,ведър,но до момента в който някой не започне да го прегрща ,говори,навира върху него.И до сега е така.Не иска чужди хора,баба му,дядо му да го прегръщат,целуват ,успокояват.Плаче рядко.
Колкото и да са различни децата се вписват в определена норма.Реално погледнато извън тази норма се търси причината.И на хората им прави впечатление.В случая казвах на всички,че е здрав ,но много плаче и не знам защо.Повечето хора дават съвет съвсем добронамерено.От цялата ситуация аз се чувствах зле,а че хората ме питат беше бял кахър.Когато обяснях съвсем искренно,че не знам защо реве и ми е тежко от това,оставам без ръце,не мога да седна да изпия едно кафе с приятелки никъде и на мен ми се реве повече някак хората ставаха разбрани ,жените се опитваха дори ревящ да го заиграят на вън,колкото да си почина не ме гледаха с укор мъжете,че не мога да си успокоя бебето.И аз някак се вписвах и ми ставаше спокойно,че хората проявяват търпение в такива моменти.
Не харесвам и когато майки на деца с някакви проблеми се отнасят остро към останалите.Аз не съм лекар и не мога да знам специфичните нужди и желания.Ако ми обясни поне основното винаги ще се съобразя ,ще помогна,но лошото поведение ме кара да страня,защото не зная как да се държа правилно.

# 24
  • Мнения: 1 235
И моето дете е така. Особено, ако я занимават, съвсем нещата са зле. И гледам да си измислям "диагнози", че да не обидя някого. Защото свекърва ми много я занимава, денонощно и дъщеря ми се изнервя и после цяла нощ реве (освен през деня). Ама зная, че й се радва, не я вижда особено често и не искам да се чувства виновна тя или който и да е друг, че плаче заради тях. В другото време си създавам перфектен комфорт на детето. И аз се надявам да отмине този период.

# 25
  • Мнения: 923
Ама те, хората, най-вероятно най-добронамерено търсят причина за това, че детето пищи. От моя гледна точка е съвсем нормално, особено за жени, когато бебе плаче, да търсят причината и съответно начин да го успокоят. Това си е част от майчинския инстинкт.

Така, че не знам доколко заслужено получиха стигма на някакви неделикатни и неразбиращи. Според мен просто се опитват да помогнат.

А щом на детето не му е добре със социални контакти, просто явно за определен период ще трябва да се съобразявате с неговите нужди. Както предполагам правите и без някой да го казва отстрани  Grinning

# 26
  • Мнения: 4 543
Някой са наистина добронамерени, но някои си правят ужасни коментари и поставят едва ли не диагнози. А и като детето е малко по-чувствително и плашливо е по-сложно.

И хич не съм искала да си измислям диагнози, причини и т.н. Казвах си дирекно, че щом детето плаче от даден човек, то този човек е длъжен да се съобрази с този факт. И на баща ми не му беше добре, че не може да си гушка внучката, и на свекърва ми не й е все още добре, че като отидем при нея, детето стои повечето време на втория етаж. Съжалявам, но с това съм безкомпромисна. На сила няма да се получат нещата.

Чувах коментари от сорта - ще плаче малко и ще спре. Ами не, такива експерименти не си правя. Свекърва ми имаше навика като я вземе да бяга в другата стая, защото смята, че така по-може да има шанс детето да не плаче в нея. Ами на втората крачка съм я спирала и съм си вземала детето. Не й беше приятно, но не е имала избор.

Племеника ми е на 5 години. Чак преди половин година ми позволи да го целуна. Вече започва да ме търси, да си говорим по телефона. Един път спа при мен на обяд. До преди това въобще не ме отразяваше, че съществувам. Обаче обожава мъжа ми. С него може да играе с часове и няма драми.

# 27
  • Мнения: 11 743
Повечето хора говорят по инерция и не се замислят особено.

# 28
  • Мнения: 2 156
Цункай го от леля Мириам това малкото, ревливото  Hug

Веднъж да стане на 3-4 години, ще се родиш  Wink

# 29
  • Мнения: 2 141
Оле, като чета, чак се чувствам касметлийка  Rolling Eyes Имах много кротко бебе, сякаш ми влизаше в положение, защото когато се роди татко му бе на военна мисия и не беше в България. Беше кротичък и тихичък докато не навърши 1 годинка. От тогава нямам спокойствие Crazy
Майката, с която най-много излизаме има много ревлива красавица, но никога не бих спряла да излизам с нея, защото малката плаче или се криви от нищо. Има си бебета и бебета.
Пожелавам ти по-скоро да преминете този период и не слушай хората кой каква диагноза ти поставя на детенцето Hug
P.P.
ама много ми хареса това:
На тези, които се опитваха да ми обяснят как детето има някакъв проблем отговарях - реве, защото нещо не те харесва. Втори път не са се опитвали да ми обясняват, че нещо му има на детето  Mr. Green
hahaha ми тъй де, много хубаво си им го рЕквала Laughing

Общи условия

Активация на акаунт