С какво ви дразнят свекървите-44

Буба- много си търпелива.

Merida, никак не съм търпелива, но нямах много опции за действие. Нито мога да се скарам на чуждо дете, нито отразяваха забележките ми, нито можех да кресна на майката пред детето.
Мисълта ми е, че ако детето на Лолитка също не е научено, кое е позволено и кое не и подлага на подобен тормоз какичката, няма защо да се чуди на отношението. Аз два часа след тази случка не можех да се успокоя, а ако това е ежедневие в едно с натъпкана къща с непознати....
Единствено за хладилника бих позволила изрично за детето. Колко може да изяде и изпие едно дете. А грижа на майката е да купува занапред от нещата, които детето е харесало.

Търпелива си, определено си търпелива. Като нищо не само ще се скарам и на майката и на детето, но още в самото начало, когато са ти се натресли да чакат родителите ти с теб, щях да отоворя с много ясно "НЕ".

Buba, няма сила на света, която да ме накара да изтърпя подобно нещо от не-мое дете 
Даже на моите ще скръцна по някое време....много преди да вземат скъп пръстен за играчка. На опита за пипане в чантата ми вече щях да изглеждам достатъчно страшна и без да обеля дума.
Баба ми имаше една дума за такива като описаната от теб майка - простакеса.

Нито от мое, още по- малко от чуждо дете ще търпя такова отношение. Аз също не обичам да си играят с косата ми, дъщерите ми горките правеха "прически" на баща си  А пък да подаря нещо, на което държа, само за да угодя на детски каприз- цъ! Ровене в чантата подразбирам- това пък абсурд! Децата и мъжът ми не си позволяват никога да бъркат в чантата ми, не бих оставила никой друг да го прави. Независимо от реакцията на златното на мама и/ или самата мама!

Абсолютно. Ако пък някоя ми се прави на ударена, след като детето й ме тормози, ще я навра на кучето в...нали.
И не очаквайте Лолитка да ви отговори, тя със сигурноат е адски обидена и няма да пише поне 8 месеца...

Никога не сме си ровили в чанти ,отваряли поща ,дебнали и надничали  и не защото като във вица ще се хванем,просто е било нормално всеки да има негово  лично  ...Наистина като чета си мисля,че преувеличавам ,всъщност сме били добро семейство ,с изключение  на многото работа ,дето отнесох ,но това съзнавам една сега. Сега разбирам ,че свекърва ми на 46 не е била стара да ме кара да и чистя стаята ,да готвя ,да поема домакинството   почти изцяло на 3-4 година ,а от втория ден да участвам активно. Тя можела още да ражда и се правела на стара ,а аз от висотата на моите 19  какво съм виждала не знам..Но при цялата си злоба ,няма фрапиращи изцепки от такъв характер да дебне да пребърква, и синовете си  не е научи.а да са такива проверяващи. Много полезен форум.Почва да и харесва моето си битие.

На Лолитка и беше дадена възможност да погледне ситуацията си от страни,от различни гледни точки ,през погледа на всякакви хора ,с всякакви разбирания.
Дори да не пише повече,вероятно чете..... Дано преосмисли някои неща и да си направи равносметка...

Боряна, виждам,че си писала преди мен....И аз да не пропусна да ти честитя внучетата-да ти са живи и здрави и само радост да ви носят! 

По принцип съм съгласна с вас за случая на Лолитка, само едно ми стана интересно.
На колко години трябва да стане детето,че да може само да си извади нещо от хладилника  
Имаше даже, такива, които казаха, че имат деца на същата възраст и забраняват на детето да си взима самО от хладилника и не делят домакинство.
Аз не си представям да забраня на детето ми да си взима неща от хладилника. Трябва да пазя за комшията сигурно съдържанието, не знам.

Моя отваря хладилника, откакто е проходил, т.е. преди да навърши година. На 2 години, вече знаеше, че може да си вземе десерт, само ако се е нахранил. На 3 години даже беше закусил сам   беше успял да си вземе кисели краставички  
Като беше много малък можеше някой да си помисли, че гладен го държа. Печка, пералня, други уреди не предизвикваха никакъв интерес, но беше все в хладилника  

На 6 е вече и ако поиска следобедна закуска, което вече рядко става, сам си отваря хладилника и казва какъв сандвич иска например.
На 7 сигурно и със самия сандвич ще се справя сам, а на вас ви е чудно, че дете на тази възраст самО се обслужва от хладилника

Явно аз съм мунята и ако ми се случи пак едва ли ще постъпя по друг начин.   Пак срещам детенцето с въпрос - какво ми носиш и като й дадох половин шоколад /това имах в чантата/ ми каза - ама аз искам лак. Направо ме стресира.
И у нас имаше такива правила - никой не рови в чужди чанти, шкафове и изобщо лични вещи. Когато някой си е затворен в стаята, не се влиза без почукване и позволение. Баща ми изобщо не влизаше в стаята ми и ако имаше нещо просто ме викаше. Не са ми били неприятни тези неща, нито съм любопитствала. Не че има някакво значение, какво е било у нас, у вас и т.н., но може да е от помощ на Лолитка да си ревизира отношението.

На мен пък от цялата история ми стана жал за свекървата на Лолитка.  Имам двама сина и не бих желала да дойде ден, когато заради жените си ще се отбягват и ще се държат като чужди. Единият не казал на брат си, че ще става чичо, а другият - не отишъл на кръщенката на племенничето си. До вчера яли, пили, една тоалетна делили, а днес - напълно непознати. И при цялата болка на свекървата, не стига, че се чуди на кой по-напред да угоди, не смее да се обади, за да не си обтегнат още повече братята отношенията, излезе най-черната и лошата. Лолитка се изнесла, че и ограничила контактите на бабата и дядото с детето, защото те не са оплюли другата снаха. После пък плаче, че рядко го търсели. Е, нЕма угодия. 

Благодаря за поздравленията. Мисълта ми бе и за другото дете ,дето сплита плитки и  иска разни неща , вероятно  пипа всичко. Какъв зрял човек ще произлезе от такова.И семейният климат влияе ама много,не съм учила децата си  специално на нищо-те си гледат поведение  и  сами си реагират нормално.Не  е било без проблеми ,но много тънко съм минала ,винаги ми е било лесно  и сега го виждам лесно  с децата ми.Това са елементарни неща ,не е  висш пилотаж в общуването. Първия ми проблем е бил да ги науча може-не може,да и не. А колкото за самообслужване е напълно нормално ,но не и когато е  един хладилник за три семейства.Тогава е  нормално отделен рафт.И питане за останалото,не -наше вътре.Лесно е.А за бременност до 3 месеца и аз нямах разрешение  да казвам ,по причина,че всичко може да стане и трябва да се обяснява какво ,кога ,как и да се травмира  още повече  пострадалата мама.Всъщност не знам Лолитка дали чете ,но аз уж за малко  да напиша а се зачетох и  размислих . Подковахте ме доста де...няма лошо,дори да се съпротивлявам в момента ,после  поне разбирам защо нещо е така и не ме дразни или притеснява ,приемам го.Например тук научих ,че не се слагат  възглавнички ,и други неща ,подготвих удобни  пеленки ,тензух  и бархет да се сгънат  и послужат за калъфки,мисля че ще бъдат удобни.И други неща използвам от тук . Мерси ,да си кажа.

Ма ко, аз съм тази, на  която децата не бъркат в хладилника, без да питат. И мисля ясно казах защо. Вътре има (и) лекарства. Ако искат нещо за ядене ми казват, или им го вадя или ги пращам да си го вземат. И не всичката храна се намира в хладилник. Ама как нито едно от двете не е проявило интерес да виси на този пусти хладилник    
Все пак намирам правилата в един дом за възпитание. Липсата на правила води до "детето е малко как да му обясня". И някои са си все така малки на 40г щото  не са смогнали да им обяснят и изискат. А че правилата са различни за всяка къща е повече от ясно.
В бащиния ни дом дори като деца сме имали лично пространство. Никога родител не ми е бъркал в шкафа,да рови, да дебне. Ние също сме уважавали тяхното, защото така са ни научили. На затворена врата на спалня се чука. Нямам спомен да са ме чакали да стана на 7г, че да ме научат.

То и в моя хладилник има лекарства. Детето знае какво може да си вземе и какво не трябва да пипа. Обяснено му е. Не се учи разбира се за един ден. И докато съм сигурна, че се е научил си взимаше от хладилника, когато съм там.
Но на 2 години и нещо, вече се беше научил какво може и какво не може да вземе. пак стоях при него дълго време след това. Вече и сока си държи в хладилника, не го пие топъл както по-рано, сам си взима и си налива.
На мен ми беше интересна изричната забрана да отвори детето хладилника без разрешение. Ами ако му се пие сок? Или му се яде десерт? Моя често яде киндер пингиу, а той се държи в хладилника. Знае, от много малък, че може да си вземе десерта, ако се е нахранил и ако е спазено условието сам си го взима.
Не мога да сметна детето си за невъзпитано заради това. Както и не правя връзка с взимането на нещо от хладилника и не чукането на врата. Двете нямат нищо общо.
В нашите шкафове не рови, в неговите с дрехите сам си бърка и си избира дрехи. Не ми рови и в чантата, освен ако не съм прибрала играчката му в нея навън и като се приберем си я потърси, сама му казвам да я вземе.
Правилата в един дом трябва да важат за всички според мен, а не избирателно. При това положение, ако забраняваш на децата да отварят хладилника без разрешение, значи и на мъжа си трябва да забраниш, че и за теб да важи. Това просто за пример. Аз предпочитам правилата в нашата къща да важат за всички.

Разбира се има значение и възрастта на детето. Защото ако до 6-7 годишна възраст има категорична забрана да отвори хладилника, като стане на 9 примерно ще се очаква от детето една филия например самО да си намаже, но това няма как да се случи. Тогава пък ще бъде окачествено, че от малко е маминото и такова ще си остане. То няма угодия. А как дете да се научи все повече само да се обслужва от днес за утре, като до днес е имало категорична забрана да се доближава до продуктите, а утре се очаква от него сам да си направи сандвич. Ми няма как да стане.
Това последното не към теб, по принцип