Не са само снахите, и зетьове има такива. Особено фрапантно е, когато от собствените си родители са свикнали да не получават нищо, обаче свикват да получават от чуждите.
- Публикувана: 2 май 2015, 12:38 ч.
- Последно мнение: 19 май 2015, 17:42 ч.
С какво ви дразнят свекървите-44
Сетих се за един пресен зет, който заявил на тъста си, че ако не смята да ползва личният си автомобил, да го продаде и да им даде тяхната част от парите.
Как пък я изпуснах тази тема, не знам.... 
Че това си е прекрасна новина...
Да са живи и здрави, много щастливи и да носят само радост на баба...
... заявил на тъста си, че ако не смята да ползва личният си автомобил, да го продаде и да им даде тяхната част от парите.
Явно не правите разлика между благодарност/оценяване и поклонничество/послушание. Никой не ви кара да целувате за*ници, а да проявявате едно елементарно уважение и оценяване на това, което някой е направил за вас. Когато не може да оцениш нещо, просто не го приемай.
Ама ако този който е направил жеста,го е направил безкористно и от любов към мен,хич,няма да му пука,аз дали проявявам елементарно уважение и дали оценявам
Пример..На малкия купувам маркови дрехи.
Е сега..Той няма отговорност,че мама така е избрала,нали?
И ако не прояви уважение в дадена ситуация,аз кво?
Да му натяквам,че съм му купила адидас за 80лв,вместо от пазара за 8?
Ми то детето не ме е молило..Аз съм преценила,че ще е така..
Същото е и с купуването на имоти..
Хак им е на лицемерите дето не дават от сърце,ами за да си купят отношението на децата си..
Не се стърпях по повод имотите - от няколко години насам свекърът ми настоява да ни купи по-голям апартамент( сега сме в гарсониера ).Никога ние с мъжа ми дори не сме повдигали въпроса , но той все повтаря, че имал някакви пари и земи и искал да ни купи.Последните две години при всяко виждане настояваше да търсим апартамент.Е .намерихме.И тогава той казал на мъжа ми,че ще го купи,ама не искал на моите родители кракът им да стъпва там,защото те не могат да помогнат с пари. ММ директно го отрязал и му казал ,че не искаме апартамент.
Какво?, има една "дребна" разлика между купуването на дрехи на дете и подаряването на имот на пораснало отроче. Непълнолетните си длъжен да издържаш, в частност - да обличаш. За порасналите проявяваш жест на уважение и отношение на добра воля. Предполага се, пълнолетния ти отраснал отрок да изпитва същото уважение и отношение към труда, който си положил за да му облекчиш живота.
Макар да не става собственик, партньорът на отрока също е облекчен от спестените разходи. Ако изпитва страхове, че ще остане на улицата - да скатава онази част от заплатата си, която би давал за жилище, ако го нямаше наготово.
Анонимен, това е отвратително условие.
Дописвам - децата, получаващи подобни условия като Анонимен, въобще не трябва да приемат жилищата. Не може подаръкът да те заробва и подчинява, нито да те превръща в малоумно, управляемо същество.
Макар да не става собственик, партньорът на отрока също е облекчен от спестените разходи. Ако изпитва страхове, че ще остане на улицата - да скатава онази част от заплатата си, която би давал за жилище, ако го нямаше наготово.
Анонимен, това е отвратително условие.
Дописвам - децата, получаващи подобни условия като Анонимен, въобще не трябва да приемат жилищата. Не може подаръкът да те заробва и подчинява, нито да те превръща в малоумно, управляемо същество.
Цитат
Хак им е на лицемерите дето не дават от сърце,ами за да си купят отношението на децата си..
Всичко ,което ме впечатли и се запънах ,че няма да ми се случи ,се случи. Дано както даваш обич и всичко най.добро и не искаш отплата ,не ти се случи детето ти да те огорчи и да те накара да съжаляваш ,че не си се подсигурила ,а си отдала всичко твое. И да стигнеш да дълбоки старини ,когато не можеш сама да направиш нещо, да поискаш добрината на детето си ,подкрепата ,да те утеши ,че си му родител ,че си му дала духовност ,сила, то да се обърне срещу теб.Може би ще си спомниш не само маратонките ,ами и майчиното мляко ,ако ти обърне гръб и няма две топли думи за теб. Едно "как си ,майко,всичко ще се оправи".Тогава го кажи това пак ,че е било лицемерно твоето даване. Без да си засегнат ,няма да хапеш.А тази баба е от старото поколение ,дето е патриархално и вероятно не мисли така нещата ,в безсилие си говори недомислици. Точно така както иска да си зарежат живота и да я гледат на село няма как да стане.Пък и сега се пенсионират посмъртно ,та може някой ден да няма на кого да тътне ,да надживее всичките,щото не е гонила час до 70 години...Всичко по реда си...Просто младите са бързореки...
Да не се обръщаш назад ,значи и тези отзад да се гледат себе си и на 18 да те изритат,до тогава са длъжни ,оправяй се сама нататък...Могат да не те познават...Ще изрита ш ли детето си на 18? Едва ли...Като всички ще даваш докато можеш...
Сетих се за един пресен зет, който заявил на тъста си, че ако не смята да ползва личният си автомобил, да го продаде и да им даде тяхната част от парите.
Той тоя зет за тъста си мисли - за какво да плаща сума време данъци и винетки дядото, без да ползва колата
Пък и накрая амортизации, чудеса, докато опне петалата тъстът, съвсем ще се обезцени колата.
Какво?, има една "дребна" разлика между купуването на дрехи на дете и подаряването на имот на пораснало отроче. Непълнолетните си длъжен да издържаш, в частност - да обличаш.
Значи,аз съм длъжна да му подсигуря облекло и обувки,нали?
Но не съм длъжна да се охарча за по-готини маратонки,от моите..
Просто на мен ми е кеф,да го гледам добре облечен,на мен ми е кеф на душата,когато му грейнат очите от някоя играчка..Аз съм тази която обича,аз съм и тази която има нуждата да даде,за да бъде обекта на обичта и добре.
Ако човек изведе мотивите си "правилно",то ще има и "правилните очаквания"..Т.е. по-малко вероятно е да се разочарова.
Не виждам разлика в това какви са дрехите - все изпълняваш задължението си към детето, когато имаш финансова възможност - с маркови, а ако нямаш - с немаркови. Вярвам, че и от друго новичко ще му светнат очичките, защото ще се зарадва на подаръка, а не на стойността му.
Не виждам от какви точно подбуди, освен от обич и желание за грижа, възрастни хора ще подарят на детето си цял имот (онези възрастни, които очакват елементарно уважение, не другите, които поставят условия). И не е ли много лицемерно и нагло да си пълнолетен, да приемеш подобен подарък, но да не искаш и можеш поне елементарно отношение да проявиш към родителя си или родителя на партньора си? Ако приемем, че с възрастта хората изкуфяват, деформира се по някакъв начин съзнанието им, тресе ги критическа и т.н., младите защо се възползват?
Не виждам от какви точно подбуди, освен от обич и желание за грижа, възрастни хора ще подарят на детето си цял имот (онези възрастни, които очакват елементарно уважение, не другите, които поставят условия). И не е ли много лицемерно и нагло да си пълнолетен, да приемеш подобен подарък, но да не искаш и можеш поне елементарно отношение да проявиш към родителя си или родителя на партньора си? Ако приемем, че с възрастта хората изкуфяват, деформира се по някакъв начин съзнанието им, тресе ги критическа и т.н., младите защо се възползват?
Не става въпрос тук за това да приемеш жилище от родители и след това да ги зачеркнеш. Защо се извърта постоянно не знам. Става въпрос за онзи тип хора, които ползват това "подаряване" с цел. Назад в темите има толкова случаи - апартамента го купихме ние, тук ще си каня гостите и ще си празнувам рождения ден, длъжен си да откликваш на прищевките ми, защото аз жилище съм ти купил и хиляди още. Ето тази намеса и държането в подчинение и задължение не са приятни. За какво неуважение и неблагодарност говорим? Хората са различни. Някои купуват в близост или строят в двора си за децата си именно с цел гледане, а не помощ. ММ също има построена къща в двора на родителите си. Точно думите на свекърва ми бяха - Аз мислих да сме тук заедно, да ни е весело, да не сме сами. Това пред мен. Пред ММ - Аз от снахата освен уважение и да ни гледа на старини, друго не искам. Ей, такива тънки сметки с цел, дразнят. Няма да ползваме къщата им, но и няма да ги оставя безпризорни.
Не виждам разлика в това какви са дрехите - все изпълняваш задължението си към детето, когато имаш финансова възможност - с маркови, а ако нямаш - с немаркови.
Той грейва от играчка.Не от дрехи.Просто на мен ми е кеф да му купувам..Също както би ми било,кеф да му куп жилище.Защо да не си напълня душата с мисълта,че синът ми има някаква сигурност и собствен покрив над главата си.От това,не знам за друг,но аз,със сигурност ще спя по- леко.
И никой,дори да има пари не е длъжен да купува скъпи вещи за детето си.Длъжен е само да го облече и обуе.От там нататък..Разбирания,идеали,желания.. Същото е и с имотите.Може да са милионери.Не са длъжни.
п.п.Не знам..Тази черта в човешката природа,не я разбирам.Да се очаква възвръщаемост..
Абе имАл,дал..
Ако детето ми не ме обича и цени заради самата мен,като личност..Ами всичко друго,не би имало значение.
Свекърът на анонимен не прави подарък ,а отмъщение и унижение,да го отделим. Унижава сватовете ,снахата и на първо място сина си.Такива отношения напълно оправдавам обърнатия гръб. Да родиш някого е още нищо. Щом не си му отдал духовност и смяташ ,че можеш да го използваш най-лицемерно срещу подарък ,не го знам какъв се пада на сина си...
_buba_ , не е като хората да не си познават родителите. След като си приел подаръци от такива хора, трябва да си наясно какво те чака и съответно да си прецениш готов ли си да платиш тежката цена или не. Само, че някои приемат с чистото съзнание какво ги очаква, защото така им е по-лесно или защото нямат скрупули да вземат нещо от родителите си и когато те поискат нещо в замяна, да ги пратят по дяволите.
Според мен родители, които си правят устата да бъдат гледани, нямат особено доверие в децата си и изпитват страх, че ще бъдат изоставени на старини. Донякъде ги разбирам. Няма нищо по-лошо от самотата и от това да няма кой да ти подаде една чиния с ядене. Смятам, че когато са налице добри родители и добри деца, няма място за намеци. Всеки дава каквото има и от каквото има нужда другия без да изисква просто защото знае, че когато има нужда, жеста ще му се върне.
П.П. Сега ако някой ми каже, че няма да му е болно ако детето му /чийто живот е подсигурил/, му обърне гръб на старини, щото не бил длъжен, няма да му повярвам. Истината е, че всеки очаква благодарност, когато прави нещо хубаво за някого. Не става въобще въпрос за изискване, а за елементарно човешко отношение.
Според мен родители, които си правят устата да бъдат гледани, нямат особено доверие в децата си и изпитват страх, че ще бъдат изоставени на старини. Донякъде ги разбирам. Няма нищо по-лошо от самотата и от това да няма кой да ти подаде една чиния с ядене. Смятам, че когато са налице добри родители и добри деца, няма място за намеци. Всеки дава каквото има и от каквото има нужда другия без да изисква просто защото знае, че когато има нужда, жеста ще му се върне.
П.П. Сега ако някой ми каже, че няма да му е болно ако детето му /чийто живот е подсигурил/, му обърне гръб на старини, щото не бил длъжен, няма да му повярвам. Истината е, че всеки очаква благодарност, когато прави нещо хубаво за някого. Не става въобще въпрос за изискване, а за елементарно човешко отношение.
П.П. Сега ако някой ми каже, че няма да му е болно ако детето му /чийто живот е подсигурил/, му обърне гръб на старини, щото не бил длъжен, няма да му повярвам. Истината е, че всеки очаква благодарност, когато прави нещо хубаво за някого. Не става въобще въпрос за изискване, а за елементарно човешко отношение.
П.П. Сега ако някой ми каже, че няма да му е болно ако детето му /чийто живот е подсигурил/, му обърне гръб на старини, щото не бил длъжен, няма да му повярвам. Истината е, че всеки очаква благодарност, когато прави нещо хубаво за някого. Не става въобще въпрос за изискване, а за елементарно човешко отношение.
По тази логика, родители, които нямат възможност да осигурят жилище, автоматично си заслужават обръщането на гръб ли?
Ти абсолютно винаги свързваш уважението и задължението с даването на имот. Никога да сега не си го свързала с нещо друго. Нещата обаче не стоят така. Дори получилия имот има пълно право да обърне гръб на родителите си, ако има нещо друго. Дали ще усеща, че като му е било времето не са ги заслужили, т.е. като е бил зависим, дали ще е заради цялостни отношения или някаква лична причина, той ще си я има.
И обратно, родители които нямат материална възможност да подсигурят толкова голям подарък на детето си пак са гледани, обичани и уважавани. По съвсем други причини.
Препоръчани теми