Оказва се, че мой близък (на близо 40год.!) е бил в продължение на последните няколко години системно подлаган на домашно насилие (вкл. физическо) от страна на жена си, тъщата (и двете имат проблем с алкохола) и дори веднъж е бил удрян от приятел на жена му. От около седмица не живеят заедно с жена си, защото тя го е изгонила откъщи. Това пък се случило, защото я хванал, че се опитва да си възобнови отношенията с бившо гадже и настоял поне да не го прави пред очите му. В момента жена му го ползва да взима и води децата (две деца има семейството, които в общи линии досега са гледани от него) на градина почти всеки ден (това му било достатъчно виждане), както и да плаща някои разходи. Той, разбира се, е в депресия, уплашен и объркан, и седи и чака да му звънне телефона и да го повика да се прибере... Липсвали му и тя (!), и децата.
Аз, разбира се, като научих на какво е бил подложен през последните години, се опитах да му кажа да бяга надалеч и да реже всички мостове наобратно (т.е. да подаде молба за развод и да си взима децата два уикенда в месеца, а не да и е на разположение на повикване), но... не иска и да чуе. Надява се да се съберат. Обвинява себе си за всичко. А аз, освен че го изслушвам, май с друго не му помагам...
Моля за насоки - как се говори с човек с такава психика? Как мога да му помогна да погледне нещата под друг ъгъл и да види, че има и друга перспектива?
Моля също да ме посъветвате, ако го пратя на психолог (за което разходите ще трябва да поеме моето семейство, тъй като той няма възможност), трябва ли да търся такъв, специализиран в случаи на домашно насилие (макар че едва ли има друг случай, в който мъж да е потърпевш)?
Ако да, можете ли да ми препоръчате такъв?
В този случай, в рамките на колко време може да се очакват резултати?