Изобщо отказвам да толерирам .Толерирах , бях възпитана , но вече край . Всеки си носи отговорността за детето , аз за моето , другите за техните . Бях свидетел на същата ситуация , но майката на "лошото " дете , отиде и се извини на пострадалото дете и родителите му и съответно си прибра нейното .
- Публикувана: 11 май 2015, 09:07 ч.
- Последно мнение: 19 май 2015, 21:30 ч.
Как ще реагирате, ако бият детето ви?
Аз имам чувството,че родителите на подобни деца се гордеят с тях. Обикновено са се скрили някъде,не се месят, понеже знаят че тяхното дете ще се справи в ситуацията. Няма значение. Благодаря ви за съветите
Не бих позволила да бият детето ми, естествено, че ще се намеся. Малък е, за дребни неща от рода "дай ми лопатката - няма да ти я дам" може и да го оставя сам да се справи (не да дърпа от другите деца, а да защитава своето), но за удари, блъскания и други ще реагирам моментално. Също не бих търпяла и толерирала той да блъска и удря, просто ми е трудно да възприема как за някого подобно поведение може да бъде нормално. Но явно може. Любимо ми е, когато на площадката някое дете седне на кракомобила на моето, моето си го поиска в един момент, а онова не го дава. И се започва едно умоляване, увещаване, другото не ще да става, моят ревва, дърпа си камиончето,ме гледа умолително и чака да ударя едно рамо, а аз какво - да дръпна чуждото дете за врата ли? Защото родителят му не си мърда пръста. Страшно неприятно ми става в такива ситуации.
Бих реагирала, когато възрастния си прави оглушки или нехае. Има ситуации, които изискват бързи действия, няма време за кротко възпитание на моето и игнориране на чуждото.
Вчера в една тема четох за две дечица на 4 и 6, които обърнали бебешко креватче докато били на гости. Първо беснели в стаята с бебето пред благия поглед на майка си. Само бързата реакция на домакинята предпазила бебето от обръщане заедно с леглото. Оправдавам и последвалата забележка с по-строг тон.
Вчера в една тема четох за две дечица на 4 и 6, които обърнали бебешко креватче докато били на гости. Първо беснели в стаята с бебето пред благия поглед на майка си. Само бързата реакция на домакинята предпазила бебето от обръщане заедно с леглото. Оправдавам и последвалата забележка с по-строг тон.
Не, Месечинке, отиваш при детето и му показваш как се прави т.е. Молиш чуждото дете да стане от количката. Ако то не иска, обясняваш на детето си, че в такъв случай се говори с родителя и го правиш или обясняваш на детето си как точно да помоли родителя да вземе отношение.
Хърмаяни, тук говорим за конкретна ситуация.
Хърмаяни, тук говорим за конкретна ситуация.
Мисля, че отговорих как бих постъпила - бих реагирала, ако другият възрастен нехае. Когато синът ми беше малък, не съм се месила в игрите му, но и не съм изпадала в ситуация друго дете да го бие. Той беше доста кротко дете и сякаш по интуиция си намираше кротки приятелчета. Случайно ударили се в играта деца не са повод за друга намеса, освен възрастният да провери състоянието ми.
Другата разказана случка е в подкрепа на мнението ми, че понякога и чуждите деца се нуждаят от забележка.
Другата разказана случка е в подкрепа на мнението ми, че понякога и чуждите деца се нуждаят от забележка.
не харесвам реакцията на авторката, най-вече защото е лепнала етикет на другото дете "ти не можеш да играеш с деца".
имала съм подобни реакции и съм забелязала, че това не е добре нито за моето дете, нито за чуждото. първо, защото моето започва да гледа на другото от високо, защото то не знае, не може, не е възпитано, т.н. другото дете пък се обижда или обърква в ситуацията, защото всъщност то сигурно играе с други деца, с които му се получава, значи може да играе, но идва един възрастен и авторитетно му заявява, че не може.
за мен е по-удачно да направя някаква по-неутрална забележка и да се опитвам да обяснявам. казвам, че ние не играем така, защото боли и е неприятно. даже питам другото дете дали са го удряли така, заболяло ли го е, а защо иска да направи това на моето дете... надявам се и двете страни да научат по нещичко така.
ох, възпитанието не е лесна работа...
имала съм подобни реакции и съм забелязала, че това не е добре нито за моето дете, нито за чуждото. първо, защото моето започва да гледа на другото от високо, защото то не знае, не може, не е възпитано, т.н. другото дете пък се обижда или обърква в ситуацията, защото всъщност то сигурно играе с други деца, с които му се получава, значи може да играе, но идва един възрастен и авторитетно му заявява, че не може.
за мен е по-удачно да направя някаква по-неутрална забележка и да се опитвам да обяснявам. казвам, че ние не играем така, защото боли и е неприятно. даже питам другото дете дали са го удряли така, заболяло ли го е, а защо иска да направи това на моето дете... надявам се и двете страни да научат по нещичко така.
ох, възпитанието не е лесна работа...
Миналия вторник дъщеря ми се обади с рев към 11.30 на обяд "Мамо, Д. ме блъсна от каменния парапет, тече ми кръв от носа". Хукнах да я видя и какво се оказва - излезли на двора на училището, имало е учител с тях, въпросното дете я блъсва от метър и тридесет - "За да я види как пада". Подадох жалба до директорката. Детето ми е с навехнато краче и съмнение за лекостепенно мозъчно сътресение. Коментара на колежките ми - "Ма ти що се занимаваш с глупости, това са детски работи". Не знам къде е повредата - в чий телевизор. Аз ще следя дали са наказали въпросното хулиганче...
Аз така и правя, обяснявам на моето да не дърпа насила, а да помоли. Лошото е, че не винаги успявам да разбера кой е родителят. Оглеждам се с надеждата някой да си познае детето, но всички наоколо се правят на разсеяни. Накрая успявам с убеждения да го смъкна от колата, но се дразня ужасно.
Миналия вторник дъщеря ми се обади с рев към 11.30 на обяд "Мамо, Д. ме блъсна от каменния парапет, тече ми кръв от носа". Хукнах да я видя и какво се оказва - излезли на двора на училището, имало е учител с тях, въпросното дете я блъсва от метър и тридесет - "За да я види как пада". Подадох жалба до директорката. Детето ми е с навехнато краче и съмнение за лекостепенно мозъчно сътресение. Коментара на колежките ми - "Ма ти що се занимаваш с глупости, това са детски работи". Не знам къде е повредата - в чий телевизор. Аз ще следя дали са наказали въпросното хулиганче...
Учителката може и да не е виновна-случва се просто да не успее да реагира навреме. Такива неща почти винаги стават внезапно и без предупреждение. Аз на твое място бих се опитала да говоря с родителите на въпросното дете поне да разбера що за хора са и какво може да се очаква от детето им за в бъдеще. Ако детето и родителите са безнадежден случай, то стоенето в такова обкръжение просто става опасно.
за мен е по-удачно да направя някаква по-неутрална забележка и да се опитвам да обяснявам. казвам, че ние не играем така, защото боли и е неприятно. даже питам другото дете дали са го удряли така, заболяло ли го е, а защо иска да направи това на моето дете... надявам се и двете страни да научат по нещичко така.
ох, възпитанието не е лесна работа...
Миналата седмица ми се случи да разтървавам две немои деца, но не се стърпях да гледам как момченце млати момиченце, за да седне на люлка.
Реагирах остро на момченцето и се сви след като му обясних как не се посяга на никого. После омекна и се заговорихме нормално.
Родителите на нито едното не се появиха на сцената.
Реагирах остро на момченцето и се сви след като му обясних как не се посяга на никого. После омекна и се заговорихме нормално.
Родителите на нито едното не се появиха на сцената.
Безнадеждни са... какво да говоря с тях...
Да, не е могла да реагира учителката... Точно метър и трийсет е, мерих, и е щастие, че се е разминала с толкова... Детенцето бие и блъска от първи клас, сега са трети. Ако не му наложат наказание, ще стане още по-лошо... Не знам детски работи ли са, за мен е "лека телесна повреда по хулигански подбуди"...
Миналата година я блъскаше и биеше един друг, говорих милион пъти с майката и с детето, накрая щерката вижда един ден вуйчо си седнал на оградата на училището, вика миналогодишния побойник и казва - "Айде излизай, вуйчо те вика, ще се биете". Сега обикаля отдалече, пък вуйчото просто си бил седнал отвън, хабер няма за случката
Да, не е могла да реагира учителката... Точно метър и трийсет е, мерих, и е щастие, че се е разминала с толкова... Детенцето бие и блъска от първи клас, сега са трети. Ако не му наложат наказание, ще стане още по-лошо... Не знам детски работи ли са, за мен е "лека телесна повреда по хулигански подбуди"...
Миналата година я блъскаше и биеше един друг, говорих милион пъти с майката и с детето, накрая щерката вижда един ден вуйчо си седнал на оградата на училището, вика миналогодишния побойник и казва - "Айде излизай, вуйчо те вика, ще се биете". Сега обикаля отдалече, пък вуйчото просто си бил седнал отвън, хабер няма за случката