Пристъпи на гняв и как да се справим

Живея в Сащ , доктор Спок наистина е отживелица тук . Бебетата нямат особено много средства за комуникация . Когато бебето реве има причина . Това за засипването от изтощение в следствие на рев - за мен също е садистично . Педиатрите тук казват така - ако смяташ че не можеш да издържаш повече - да остави бебето в кошарата и излез , по- добре от колкото да крещиш и да го раздрусваш . Но да смяташ че можеш да тренираш бебе като куче - е това е безумно . Мъжът ми е отглеждан по Спок , както и повечето американци от неговото поколение . Това поколение е доста повредено от родителите си -не достатъчното внимание си е факт от бебешка възраст през училището , където ако детето ти не е отличник му се предписват лекарства за add . Сега практиките са по- различни и слава богу нещата се променят бавно към по- добро . Прави ми впечатление , че в България все искаме да сме модерни и присвояване практики , които в Сащ вече не са актуални ... Др Спок  и т.н щуротии ... Всяко детенце си е различно и съответно изисква различен подход .,но на авторката правилно са казали - спокойна майка , спокойно дете !!! Не е лесно , повярвай аз знам за какво говоря от ден 1ви сама си гледам детето , въртя домакинство и се опитвам да изкарвам пари .До сега не съм изтрещявала , благодарна съм че имам дете , че успявам да го гледам и че имаме храна и всичко необходимо . Бъди благодарна за това , което имаш !!! Да си майка и да отгледаш добър човек не е лесно , това е най- трудната работа . Но и най- голямото богатство

Въх, най-трудната работа с която се справя 50% от човечеството и то само 50%, щото другите 50% не могат да са майки, тоест 100% успеваемост при таз най-трудна работа.  

Ама сега ще кажеш, мъъъ то не всички са добри хора. Абе то за тебе едно е добро за друг друго, сложна работа, трудна!  

И аз се отклоних, като тебе в другата тема, но не ми беше трудно.  

Mamaboo, не знам д-р Спок колко е отживелица, но аз много редовно чета американски форуми за майки и точно "let them cry it out" е доооооста разпространен метод 

Съгласна съм с Попюл, че твърде много внимание разглезва. Но не в смисъл да оставяш бебето да реве, вярно моите не са от ревливите, но ако ги оставям да реват наистина ще се изнервя.
Обаче после като пораснат някои деца постоянно искат внимание не могат дори сек. да правят нещо сами. Моят син беше такъв и аз в стремежа си да съм перфектната майка постоянно си играех с него, за да имаме връзка, зарязах всичко друго. В резултат отгледах едно адски досадно дете, което нищо не може да прави само и се боря с последиците от това. На осем е, а доскоро го къпех, подозирам че баба му го и храни от време на време, защото е злояд. Заедно пишем домашни, ако не му вися на главата нищо не прави. Аз съм виновна за това.
ЗА това и аз съм привърженик на по-малкото внимание и да свиква само. С първото прекалих.

Моето дете другия месец става на 2г. Незнам дали е така наречения "бебешки пубертет" , но е станал много труден характер. Понеже виждам, че пишете и за други неща, а не само по темата на Пипи и аз ще помоля за някакъв съвет от майки с поотраснали вече деца и минали през това. Има някаква агресия в него. Някакъв инат- когато му кажа да не тръгва на някъде той точно натам отива, ако го спра започва едно истерично пищене и се удря с двете ръце по главата. Това е от яд само. Когато се чувства застрашен, че някое дете ще му вземе играчката прави опит да го удари. Засега опитвам с говорене да му повлиая, но хич не ми се получава. Има ли нещо което мога да направя или просто трябва да изчакам да мине и този период?

Да. Като бяха малки много се гушкахме, сега вече не дават много много да ги целувам, все пак са мъже. Ама понякога ги нападам и сега, та щат нещат дават по някоя и друга целувка. Гледам да не е пред жените им.   Вече са големи мъже, единият се ожени, другият си има приятелка. Старая се да заема полагащото ми се място като свекърва...


Аз съм от старата генерация. Агресия не съм разрешавала. Точно около 2 г. единият ми син удряше всички наоколо. Е, до един момент, когато удари дядо си. Издърпах го в другата стая и го набих по дупето, бях много ядосана и детето го видя това. От тогава повече ръка не е вдигнал. Много добре разбра защо го набих - защото проявяваше агресия. Отрязах тези напъни отрано.

Аз съм от старата генерация. Агресия не съм разрешавала. Точно около 2 г. единият ми син удряше всички наоколо. Е, до един момент, когато удари дядо си. Издърпах го в другата стая и го набих по дупето, бях много ядосана и детето го видя това. От тогава повече ръка не е вдигнал. Много добре разбра защо го набих - защото проявяваше агресия. Отрязах тези напъни отрано.
[/quote]



Отрязваш напъните на агресия с агресия. Не съм особенно сигурна, че като аз го набия сега ще ме разбере, че той не трябва да бие.

Отрязваш напъните на агресия с агресия. Не съм особенно сигурна, че като аз го набия сега ще ме разбере, че той не трябва да бие.
[/quote]

При мен проработи. Ти си знаеш. Но в психологията има едно много важно правило - първият път третирай този насреща добре, а вторият така, както той третира теб. Аз лично го спазвам. Отнасям се добре с хората в началото, а след това преценявам и започвам да се отнасям към тях така, както те се отнасят към мен - на добрия с добро, на лошия с лошо...Това по принцип. По отношение на децата, както казах, аз агресия не съм разрешавала. Много по-лесно е да учиш детето си да не е агресивно докато е малко, отколкото после, като порасне.

И още нещо - аз много им четях. Още от много малки преди заспиване четяхме книжки. На 3 г. вече знаеха доста книжки наизуст - любимите им.

Това се опитвам и аз да направя- да не позволявам аграсия. Засега неуспешно. Опитвам с говорене и обясняване, че така не се прави. Когато ме изнерви много си позволявам и да го плясна по памперса, но той едва ли усеща нещо. Онзи ден го прибрах от пред блока за наказание, че посегна на детенце което искаше да му вземе количката, а той не я даваше. В къщи си порева, потръшка се, аз го игнорирах. Когато се успокои пак му обясних защо сме се прибрали и , че не трябва да прави така. Незнам дали нещо е разбрал. Незнам и постъпвам ли правилно, затова попитах за съвети тук.

На 2 г. с памперс?

И какво по-точно ще обясниш на 2 г. дете? Казваш не и толкова. Не означава НЕ! Обясненията ги запази за като започне да разбира, т.е. около 3 г.

Правилно постъпваш, Руми   Шамаренето е за хора, на които не им се занимава с възпитание на децата им.

И на Палачинката исках да кажа, че се справя чудесно, намерила си е много добри решения  

Извинявай, да не си дошла с машина на времето от 1950 г? "Леки" успокоителни за жените, корав режим за децата, всички на гърнета, всички под строй...

Първо, за някои педагози махането на памперса преди 2г. е по тежест еквивалентно на ошамарване. Всеки си има любима школа, но през 2015 в България има деца и на три с памперси.

Второ, според други педагози е хубаво децата да НЕ споделят личните си играчки, но да се носят няколко общи играчки за споделяне. Чувството за собственост се смята за хубаво и здравословно за децата. Мен никой не ме кара да си споделям колата с други възрастни, нали?

И аз не разрешавам агресия, но това да набиеш напоително дете, дори по дупето е...ужас. Най-много едно подпляскване, ако застрашава живота си и бяга нанякъде. Иначе има нещо, дето се нарича таймаут. Действа.

Точно защото наблюдавам какво става с децата през 2015 г. смятам, че старата школа е по-добра. Такава агресия, каквато сега се наблюдава в училищата, никога не е била. Е, коя школа е по-добрата, питам аз? Влаченето на деца с памперси до 5 г. възраст е изключително нездравословно според мен.  Но всеки е свободен да си гледа детето както си иска. Аз моите съм си ги изгледала (отдавна са навършили 18 г., когато се смята краят на детството поне по закон) и са станали добри хора, затова си позволявам да давам съвети. Ти твоите изгледала ли си ги, та да имаш основание да критикуваш моите методи?

П.С. Нямам основание да поставям под въпрос и още по-старата школа - тази на майка ми. Смятам се за добър и успешен човек, което означава, че добре си е свършила работата и да, побийвала ме е - два пъти в живота ми, помня ги добре и имаше основание да ме набие и в двата случая.

Без да имам претенциите, че съм права или че разбирам от всичко:
Да, точно първия, бебешки пубертет е.По това време човечетата осъзнават своето "АЗ".Разбират, че не са придатък към майка си, а напълно самостоятелни личности, които могат САМИ да ходят, да говорят, да чупят, да се хранят и т.н.Т.е., осъзнават, че могат да не се подчинят, могат да кажат "не" на нещо, което не им допада.
Обикновено е период.Рядко деца остават в това " състояние" с години.
Как да минете по-лесно през първия пубертет?Зачитай мнението му.Давай му свобода на избор.Например:"Днес къде искаш да отидем на разходка, в парка или на площадката?", "Днес какво ще ядем-пица или супа?", "Коя книжка искаш да четем-за Зайо или за Рапунцел?" и т.н.Нека се почувства ценен, зачитан, нека види, че има правото сам да избира.Като вариантите за избор даваш ти, така хем имаш контрол върху изборите, хем той се чувства пораснал и не създава много главоболия.
Ако въпреки всичките ти обяснения продължава да удря другите деца, някой път и ти го удари по същия начин, както той е ударил детето.Нека разбере от собствен опит, че никак не е приятно да те бият.

Не знам защо, на въпроса ми дали си близка с децата си, ти отговори, че ги преследваш да ги прегръщаш и днес? За теб, това ли е единствената съществуваща близост?
Както и да е-не става въпрос за деца на по 5 години и още с памперс, говореше се за две годишно дете.
Някои махат памперса рано, други го махат с времето. Различна техника има всяко дете.
И това за агресията в училищата е малко спорна. И преди е съществувала, не се е родила в последните 10-15 години. То, това е малко като с "по време на соца нямаше нито цигани, нито престъпници"....