Здравейте! Моето дете още няма годинка, но ми се стори по-подходящ този раздел, а и проблемът ще става по-сериозен и важен с времето. Въпросът ми е как се борите с присъпите на яд, нервност, дори тъга/мъка, свързани с майчинството? Не говоря разбира се за периода на потиснатост веднага след раждането (за куриоз аз нямах такъв тогава), а по-скоро дългосрочното осъзнаване и "изпушване", свързано с многото отговорности. "Писна ми, не мога повече, не съм човек вече, нямам и минута за себе си, детето ми е ужасно, колко добре сме живели преди това"- може да не са всички, но поне една от тези мисли сигурно всеки е имал. А аз редовно имам всички накуп 
И как да направим така, че да не избухваме пред детето, да не му крещим или още по-ужасно да го друснем по-силно (да, и това ми се е случвало, да го плесна по дупето или да го раздрусам, когато се дере от рев). Не искам и пред мъжа да ставам ужасна, както редовно се случва- да мрънкам, да плача, да говоря неща, които не мисля винаги (като горните). Иска ми се да съм позитивна, усмихната майка и според много хора съм такава, но пред по-близки изпадам във въпросните нервни кризи. Днес пак креснах по малкия, защото беше кисел. Вярно е, че той е от по-"трудните" деца- буди се доста нощем, плаче лесно, иска много внимание, не иска да яде, сега е и в период да виси за крака ми и да плаче като направя крачка настрани от него ( знам, че това е само период, но пак се изнервям). И все пак една спокойна, уверена, зряла личност би се справила много по-добре от мен, така че признавам, че проблемът съм аз, а не детето.
И питам за съвет- как да си върна спокойствието и да бъда по-добра майка, как да се сдържам да не викам пред детето и да не се държа истерично? Винаги съм цъкала с език на таквиа майки на улицата (които викат по детето и са груби), а ето, че съм на път да стана една от тях- не искам!
И как да направим така, че да не избухваме пред детето, да не му крещим или още по-ужасно да го друснем по-силно (да, и това ми се е случвало, да го плесна по дупето или да го раздрусам, когато се дере от рев). Не искам и пред мъжа да ставам ужасна, както редовно се случва- да мрънкам, да плача, да говоря неща, които не мисля винаги (като горните). Иска ми се да съм позитивна, усмихната майка и според много хора съм такава, но пред по-близки изпадам във въпросните нервни кризи. Днес пак креснах по малкия, защото беше кисел. Вярно е, че той е от по-"трудните" деца- буди се доста нощем, плаче лесно, иска много внимание, не иска да яде, сега е и в период да виси за крака ми и да плаче като направя крачка настрани от него ( знам, че това е само период, но пак се изнервям). И все пак една спокойна, уверена, зряла личност би се справила много по-добре от мен, така че признавам, че проблемът съм аз, а не детето. И питам за съвет- как да си върна спокойствието и да бъда по-добра майка, как да се сдържам да не викам пред детето и да не се държа истерично? Винаги съм цъкала с език на таквиа майки на улицата (които викат по детето и са груби), а ето, че съм на път да стана една от тях- не искам!
Да не говорим, че ставаше 
Първото ми дете беше дете-мечта.Става си на 3 часа,яде като змей и заспива без компания,само като пън!Имаше една музикална играчка-със слона Ботьо(малоумен мой навик да кръщавам плюшки).Та такова лежерно,спокойно и кротко дете беше.За сметка на това второто!Оооо, второто!Що мъкнене и дондуркане на Абба,Куин,Гънс енд Роузес е имало.Щото келешчето обожаваше "Денсинг куийн" ,пускаше една мазна усмивка и откъртваше.Или на I want to break free.От има едно 2-3 години не съм ги пускала,намразих ги 
Спа при нас на спалнята до едно 4-5 годишен.Чак преди 2 години се отучи.Примъкне се и в най-сладкия ми съм ме стресне да си легне при нас.Плачеше ми се по едно време.Имаше периоди не съм спала с месеци,тогава се научих да си изкарвам яда и нервите в бързо и яростно катерене с колело.Карах по час нагоре към Бяла докъдето стигна,душа не ми оставаше да си изкарвам яда на педалите и после се спусках .Установих,че всичката ярост съм я изкарала и се прибирам "оветрен" ,спокоен и зареден човек.Антидепресанти и хапчета не съм пила изобщо!Даже аналгин не съм пила от 2-3 години 
Ако родителят е спокоен и детето е спокойно. Нещо като скачени съдове е цялата система. Децата се възпитават от родителите, обратното е вредно. 
ами щеше да го чува, ако го гледах по Спок 
Те моите са вече големи-на 7 и 11,малко дете пък хептен не бих ударила.Може би,защото мен майка ме биеше доста,аз не мога да ударя. 
справя ... ама само аз си знам колко всъщност не се справям. И как избухвам и крещя по децата 
И тотално всякакво възпитание остана на заден план. Вкъщи сме в режим на оцеляване. Ден да мине, друг да дойде, и ние да не сме се побъркали. Знам, че и това ще мине. Но дали ще доживея, и дали ще съм с всичкия си дотогава. 
която всъщност е от старата школа, на около 60 г. е. 
В книгите, които четях, пишеше, че гушканите бебета израстват по-уверени. Колко е вярно незнам, но все пак не го оставяй в другата стая да плаче. За пътуванята. Ние също бяхме свиканли да пътуваме често и когато се роди бебо, процедирахме по следният начин. Знаех горе долу кога ще заспи и тръгвахме в периода, когато беше време за сън. Аз винаги съм на задната седалка до детето. И да плаче в колата гушкам, докато е на столчето. 
значи е вредно едно дете да яде, когато е гладно, да спи, когато му се спи, да пие вода, когато му се пие. Но е полезно да яде, когато не е гладно и да го натискаме да спи, когато няма нужда от сън.
) като стане тийнче и после ше забегне у чужбината и шта забрай, а кажи ми струва ли си? 
, макар че има нощи, в които спи от 0 до 6 ч. 
И от прекрасно дете което никога не е плакало и не се е тръшкало сега имам лигла, на която неможеш да угодиш за нищо... Но както казва бабата "то е най прекрасното дете на света и ние сме виновни че не го разбираме".... 
