Пристъпи на гняв и как да се справим

Портокаловият сок е най-богатият източник на витамин С. И до ден днешен пием много, когато сме болни. Естествен продукт, по никакъв начин не вреди. Разбира се, говоря за прясно изцеден.

Трябва ти само повече спокойствие. Лесно е да се даде съвет, но решението зависи само от теб. Като начало започни да спиш, когото детето спи. Използвай всяка възможност да си почиваш. Научи се да приемаш всички лудории по-спокойно. Вредиш на себе си и го предаваш на детето неволно.

О, аз с белите и хаоса нямам голям проблем, даже ми е забавно като реши да ми преподреди гардероба, като извади всичко навън ) и голяма работа, че из целия хол има играчки, такива дреболии рядко ме ядосват. Обаче примерно ако много мрънка или плаче е ужас, особено като беше малък и 10 минути рев ме докарваха и мен до рев, а той плачеше постоянно, дори гушнат в периода на коликите.  Видеото за тъмната страна ме разсмя )

А да спя като спи и той не става, защото той спи най-добре навън, подрусван в количка, така че аз съм в движение или сядам на пейка за 10-15 минути и ако се размръда тръгвам пак. Ако го приспя вкъщи първо губя към час, много е трудно и най-лесно става в слинга, а после се буди като го прехвърля. Ако успея в кошарата да приспя с много мъка,после спи 30 минути максимум, то за кога да лягам. Но някои нощи както казах ММ седи при него и аз поспивам 5-6 часа.

Не вреди портокаловия сок на бебе? Ох, ама моля ви се, като не знаете, не пишете, толкова киселини има в изцеден портокалов сок, че е кошмар за коремчето на малкото бебе.
Спок-мок ...

Винаги, когато децата ми са плакали дълго и неутешимо, е имало причина.
1.на 1 месец-възпалено ушенце
2.на 2 месеца-афти в устичката
3.на 1, 4 месеца някъде-ингвинална херния
4.на 2,8 месеца някъде-страх от тъмното
Моето виждане е, че за да плаче едно бебе продължително, винаги има причина.Не мога да приема, че то е завършен манипулатор и иска да ме тормози.За да плаче, значи нещо не му е наред.
Дори физически всичко да е о.к.-сухо, нахранено, добре облечено, може психически да му е дискомфортно.Има по-емоционални бебета, които лесно се уморяват психически и стават нервни, раздразнителни....защо да не го гушна да се почувства сигурно, обичано?Изобщо не разбирам как проявата на любов към детето би го разглезила.
По мои наблюдения разглезени и качени на главите на родителите си са тези деца, които перманентно страдат от липса на внимание.Да, те са обгрижени-нахранени, облечени, разходени, но им липсва онази, неуловимата връзка с майката (или човека, който ги отглежда), която дава сигурност, увереността, че са обичани и закриляни.

Това че деца близнаци се гледат еднаково според мен е един голям мит на родителите. Не знам дали е до дете, според мен си е изцяло до възпитание. Моето и сега е много разглезено, а не е спокойно, въпреки че като цяло нуждите му са задоволени. разбира се, не откликван на нуждата да бръкне в контакта. Не знам как издържате с по 5-6 часа сън. Случвало ми се е да сме навън с количката, на детето ми да му се спи ужасно, но да не може да заспи и да реве, примерно 20 минути. Да я взема на ръце полза няма/правила съм го/, защото ще се разсее за малко и после като я сложа обратно в количката ще почне целия рев отново. Та...след 20 минути рев и неодобрителните погледи на лелките в парка, заспиваше. Та, според мен готови формули няма. Преценяваш на място и така. Да е било кротко детето ми...не мсиля, винаги искаше да прави неща, които не може, съответно трябваше аз да ги правя, и да, сега видях че не всички деца са такива, но моето беше. Като цяло смятам че не е до дете а до това на което свикне детето.

нещо не разбрах, противоречиш си. Накрая казваш, че не е до дете, а до възпитание, а горе- че въпреки че откликваш на нуждите му, е ревливо и разглезено дете. Или искаш да кажеш, че не е трябвало да откликваш, за да не се разглези?
За рева на заспиване ми е много познато. И при нас е редовен номер, ако е в количка, я клатя като побъркана и ме гледат укорително, но знам, че ако го гушна става по-лошо- разсънва се и после пак целия рев, че му се спи. А понякога и вечер си поревава, преди да заспи. Даже знам че ако зареве силно, по определен начин, до минути е заспал. И вдигане в такъв момент е излишно.

Ами, да предполагам, не само аз разбира се, защото не й гледам сама, но ако не реагирам на всяко спъване сега може би нямаше да ореваваме квартала и да ходим да се оплакваме на всички поред че сме паднали. Ревливо и разглезено дете е защото винаги или почти винаги се откликва и сега веч е е свикнала да й се откликва, затова и като се откаже нещо следва тръшкане, повтраяне на Искам това, искам онова......и така
Едно време все казвах че няма да ми се случи детето ми да се търкаля по улиците, и като във всяка подобна ситуация, дето не е хубаво да се заричаш....моето, естествено се търкаляше.

Да откликваш на нуждите на детето и да угаждаш на всеки негов каприз са две коренно различни неща.Правите ли разлика изобщо?

Нуждата на детето да бъде носено, при положение че вече върви нужда ли е или каприз? Разбира се че правя разлика. Само че децата обикновено не правят и подхождат към капризите си като към желания. Ще мине доста време докато започне да прави, поне моето.

Ако сте били на разходка 2 часа и иска да го носите, си е нужда, предполагам е уморено до смърт.
Ако току що излизате от вас и то иска да го носите, си е каприз.

А ако просто иска да се гушка нужда ли е или каприз?.....Можем да продължаваме до безрай. Въпросът е кой къде поставя границата.

Ако сега се изтощава, когато не ходи на работа, с едно малко сладко детенце, как ли ще е после с две / три деца, съпруг, (+/-родители, свекъри), работа, къща ....
Може би майката да се запита дали тя не е капризната и разглезената.

Ако става въпрос за мен, аз сама съм си го казала- проблемът си е у мен, знам го. Годините не са ми малко, но въпреки, че се издържам сама и живея отделно от нашите от доста годинки, още ме преследва разглезването им, не съм свикнала на трудни ситуации и да пренебрегвам себе си. Досега животът ми е бил доста лек като цяло, ММ също се е държал добре с мен и ме е "глезил". А детето и всичко около него е една сериозна и съвсем нова отговорност, когато твоите собствени нужди вече са на заден план и не всичко е цветя и рози, почивки на морето и разходки с любимия...Но това, че знам какъв ми е проблемът, не го решава напълно, а и като изпадна в криза не си казвам "това е, защото съм разглезена"- емоциите са първични и заемат връх, преди да съм помислила.

Привет, ако някога изобщо намеря време, ще изчета всичко, което сте написали дотук, но съветите от първа страница няма много да помогнат при мен. Не знам колко е "трудно" твоето дете, но моето е много трудно. И не е вярно, че като стане на 2 ще се оправи. Моята госпожица е на 2 и три месеца, но положението се влошава вместо да се подобрява. Вярно, че при нас е и трето дете, но с първите две /които са момчета/ се справях/справям сравнително добре. Може би просто се натрупа някаква умора, която вече е невъзвратима.  Съзнавам, че причината е в мен, но нищо не мога да направя. И таткото е много кооперативен, и време за себе си имам /ходя на работа/, излизам на кино, с приятелки. Миналата седмица даже положението така се беше напекло, че изпратихме малката при дядо за цяла седмица. Ами беше ми миличка точно 2 часа след като си я взехме и пак взе да си показва рогата. Интересното е, че в яслата била най-доброто дете, дядо и също не се е оплакал, обаче мен луда ме прави. Капризничи ужасно, никога не знае какво иска - дадеш му нещо, бута го, вземеш го, пищи. Не може да я облечеш, съблечеш, обуеш, нито да я изкараш, нито да я прибереш. Зъби не мием от седмици, ритуала по миенето на зъбите е ад. Не тая паста, не тая четка - дай аз, не ти, махай се, плюе, цапа, маже с четката по тоалетната, после си я навира в устата. И ръцете съм на път да се откажа да и мия. Дай да пусна, дай да спра. Бута, не мога да я избърша. Не мога да я вкарам в колата по половин час. Когато най-накрая влезе, имаме още половин час увещания да седне на столчето и да закопчаем коланите. Ако нещо не е на нейното изпада в някакъв див ужас. Пищи, хълца, и така час и половина. По часовник. И нощно време става и от нищото почва да пищи. И не можем да я изхраним. Яде като ламя и няма спирка. Ако решиш нещо да и откажеш ... жална ти майка. И бие батковците наред. С колите по главите. Не мога да издържам повече. И мен мойте приятели ме дават за пример - браво, с толкова деца и как добре се   справя ... ама само аз си знам колко всъщност не се справям. И как избухвам и крещя по децата