Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Постоянни истерии и нервност при дете на 3 години.

  • 2 714
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 95
Здравейте, имам огромен проблем. Синът ми е на 3г.7м. От около половин година стана изключително нервно дете. В началото беше мрънкане, но нещата излизат извън контрол. За абсолютно всичко реве, ама реве и се дере. Понякога го наблюдавам как го прави на сила. Удря който е на близко. Не може да изкараме два последователни часа без истерия. Започва да ги прави тези неща и в детската градина където преди около година започна да ходи с изключително трудна адаптация която продължава и в момента...
Вече сме отчаяни. Днес аз тръгвам на работа. Беше си спокоен и усмихнат. Обаждат ми се с баща му, детето реве та се къса, искал да ми каже че си измил зъбите. Това е повода да реве вкъщи 1 час, така и е влезнал в детската.
Постоянно се случва и следното - иска да казваме неща които той ни казва. Например, обяснява ми нещо, аз казвам ок, той казва "кажи ми добре мамо". Ако не кажем исканото ... следва нещо страшно.
Вече наистина не знам какво да правим. Игнорираме, обясняваме, но не помага. Говоря с психоложка, имаме час, запозната е с детето, но нищо не помага.
Има ли някой с такова дете, какво правите, как се справяте? Притеснява ме не толкова до колко ние ще издържим, а психиката на детето и това постоянно нервиране. Дори онзи ден му подарих нова играчка, 2 минути и вече ревеше понеже не може сам нещо да сглоби от нея.

# 1
  • Мнения: 1 512
Съчувствам ви... Може би е временно и в един момент ще спре. Въпросът е, видимо вие да оставате спокойни. Може би, като вижда, че му се угажда за всичко, продължава, с цел още по-голямо увеличаване на вниманието.
Прегръщам ви виртуално и ви желая кураж и здрави нерви!

# 2
  • Мнения: 8 639
A психоложката какво казва?
Съчувствам ви, наистина не знам аз какво бих правила в тази ситуация. Дали няма някаква причина, да се чувства например необичан, защото го пращате на градина? Или ако чакате друго дете?

# 3
  • Мнения: 95
A психоложката какво казва?
Съчувствам ви, наистина не знам аз какво бих правила в тази ситуация. Дали няма някаква причина, да се чувства например необичан, защото го пращате на градина? Или ако чакате друго дете?

Най - вероятно детската градина допринася за това му поведение. Едва ли се чуства необичан, ние постоянно сме заедно. угаждаме, гушкаме, играем. Даже според други хора сме на това положение защото много му позволявахме и не го оставяхме да плаче и за минута. Нямаме обяснение за непрестанното дразнене от всичко. Нови играчки, вече и игрите ни завършват с рев. Психоложката казва и препоръчва неща, които общо взето правим. Но ефект няма.

# 4
  • Мнения: 44 767
И на мен ми звучи като проблем в градината.
Имал ли е по-дълги ваканции? Ако да, тогава пак ли беше така?

# 5
  • Мнения: 95
И на мен ми звучи като проблем в градината.
Имал ли е по-дълги ваканции? Ако да, тогава пак ли беше така?

Имаше по- дълго прекъсване, определено беше  една идея по- спокоен, но тази раздразнителност си я имаше. Градината е частна, получавам снимки и информация ежедневно. Сутрин ми пишат как е. Знам кога играе, с кой, какво учат. Ходи с нежелание определено, но ако сега го оставя вкъщи, то после също ще е трудно. Другата година му е задължителна Sad

Имаше едно момченце с което много играеше, но детето сега не иска да играе с него тъй като плаче и му е казал ревльо. Може и това да се отразява. Но проблема не е от скоро.

# 6
  • Мнения: 414
Тази фаза е нормална между 3 и 4 и половина някъде. Нашата педиатърка казва, че се дължи на това, че не могат да регушират и разберат чувствата си, затова някои деца реагират с много рев и то защото са мбого чувствителни, а не глезени. Съвета и е да даваме думи на чувствата на детвто и да му показваме как може да се справи с тях. Ако дъщеря ми реве, защото нещо не е успяла да направи, я гушкам и като се е поуспокоила питам Май се ядоса на тази част, че прекалено трудно се сглобява или пък ядосваш се, че не успя навреме? Тя казва примерно да и аз казвам, че я разбирам, дразнещо е, но да видим заедно как да се справим следващия път. Ако му е важно да ви каже, че си е измил зъбите, но не сте вкъщи, окей таткото да предложи примерно да ви пратят гласово съобщение на вайбър или да ви напишат заедно бележка. Така ще разбере, че има и други варианти и дори да се разочарова от нещо може да търси друг път. И така давате думи на чувства като страх, разочарование, гняв и тн., когато се научи да ги изразява с думи вероятно няма да има нужда от това да ги показва с нервност и рев. И ще научи как може да реагира на тях, няма да е безпомощен. От вас се иска много емпатия и спокойствие, за да му помогнете по този път. Успех!

# 7
  • Мнения: 8 639
Дали не може в някои случаи да му отвличате вниманието с предложение за нещо интересно, например за излизане навън?
Даже в лошо време, с ботушки и дъждобран. За да не се съсредоточава детето непродуктивно върху драмата си, а да се заеме спешно с нещо друго, което да му бъде представено като вълнуващо.

На мен излизанията са ми малко като лек почти за всяка болка. Wink

# 8
  • Мнения: 3 603
Най-вероятно е свързано с тръгването на градина. Дори и там да няма някакъв конкретен проблем и всичко да е наред като отношение, има един такъв момент - когато са на градина децата знаят, че там се спазват определени правила, има си дневен режим, всичко е по график до минути, има много дейности, т.нар. ситуации, по които се работи, времето за свободна игра е малко. Т е. Детето няма свобода в градината, там потиска поривите си, за да може да влезе в системата на обучителната среда и да се чувства прието от групата. И после, като се прибере вкъщи цялата тази натрупана фрустрация избива при мама и тати. Просто вие вкъщи сте винтила дето изпуска пАрата от задържаните емоции и желания през деня. Обикновено втората година вече се научават да си отработват емоциите и да вербализират желания и тези истерии намаляват.
Пп. Сега се сетих, че забравих да напиша какво може да ви помогне. Старайте се вкъщи да се съобразявате с желанията му /разбира се в рамките на разумното/. Например може като го вземете да не се пеиберете директно вкъщи, а да го питате иска ли на площадка. Иска ли да напазарувате заедно. Какво иска да вечеря. Кога иска да се изкъпе - преди или след вечеря.. ей такива въпроси за неща, свързани с него. За да може да почувства, че има контрол над това какво му се случва поне с вас.

Последна редакция: чт, 21 апр 2022, 11:48 от maiathebee

# 9
  • Мнения: 190
Съчувствам ви, сигурно на моменти се чувствате едва ли не виновни. Но според мен също проблемът е в градината. Това, че е частна не гарантира нищо. Това, че ви казват, че е ял и спал , и си е играл не значи нищичко. На някои деца им трябват години, за да признаят, че са били тормозени и карани да правят определени неща в градината - примерно да казват "добре", а не "ок"  и докато не го кажат да бъдат наказвани с нещо. Детето копира нещата от нечие друго поведение. Нещо го стресира и не сте вие. Децата в тази възраст се впечатляват лесно и няма да ви кажат, защото те не разбират, че това е проблем, който може да се реши. Вие трябва да разберете, кой е източникът на стреса. Разговаряйте и с други родители от групата, може случайно да разберете някои неща.

# 10
  • Мнения: 107
Кризата на тригодишните!Всичко отминава! Само спокойствие! И не е задължително да е свързано с градината!

# 11
  • Мнения: 2 145
Ако е толкова зле, заведете детето на невролог. Имаше билкови успокояващи сиропи за деца и може да изпише и витамини за укрепване на нервната система.
Дъщеря ми също много се тръшкаше на тази възраст, аз лично съм прибягвала до витамини от Б групата и хомеопатия и имаше ефект. Има деца, при които никакви трикове с отвличане на вниманието и разговори не помагат.

# 12
  • Мнения: 95
Ако е толкова зле, заведете детето на невролог. Имаше билкови успокояващи сиропи за деца и може да изпише и витамини за укрепване на нервната система.
Дъщеря ми също много се тръшкаше на тази възраст, аз лично съм прибягвала до витамини от Б групата и хомеопатия и имаше ефект. Има деца, при които никакви трикове с отвличане на вниманието и разговори не помагат.

Абсолютно при нас нищо не помага. Разсейване, игнориране и т.н. В петък сме на консултация със детски психолог, след което ще преценим дали да не посетим невролог.
Но днес се убедих, че детската градина и ма влиание. На този етап смятаме, че е по- добре за по нататъшното му развитие да посещава ДГ. Ако го отпишем, то това ще ни върне много назад, а и дтето си има нужда от това.

# 13
  • Мнения: 2 145
Fozy, смея да твърдя, че при дъщеря ми беше мноооого голям инат и прекалена емоционалност. Когато детето проговори добре, за да може да си изказва емоциите, ще минете на вербално ниво. На мен спомените от тази възраст още ми държат влага, ние буквално не можехме да мръднем никъде, защото се започваше тръшкане на всяка крачка.
Да отбележа - детето ми в никакъв случай не е било лигавено и всички усилия, които хвърлих да работя с нея на вашата възраст и да говоря и да обяснявам, след това ми се възнаградиха стократно. Казвам го, защото са ми казвали, че детето ми е лигаво и ме е боляло - имаше период, в който си мислех, че съм най-калпавата майка на света. Не се чувствай виновна, просто детето ти е такова. Ще го израсте, а и ти не неглижираш проблема, така че ще изгладите нещата.
Правилно сте преценили да не спирате градината. Трябва да се научи да оцелява емоционално там - това е положението.

# 14
  • Мнения: 95
Fozy, смея да твърдя, че при дъщеря ми беше мноооого голям инат и прекалена емоционалност. Когато детето проговори добре, за да може да си изказва емоциите, ще минете на вербално ниво. На мен спомените от тази възраст още ми държат влага, ние буквално не можехме да мръднем никъде, защото се започваше тръшкане на всяка крачка.
Да отбележа - детето ми в никакъв случай не е било лигавено и всички усилия, които хвърлих да работя с нея на вашата възраст и да говоря и да обяснявам, след това ми се възнаградиха стократно. Казвам го, защото са ми казвали, че детето ми е лигаво и ме е боляло - имаше период, в който си мислех, че съм най-калпавата майка на света. Не се чувствай виновна, просто детето ти е такова. Ще го израсте, а и ти не неглижираш проблема, така че ще изгладите нещата.
Правилно сте преценили да не спирате градината. Трябва да се научи да оцелява емоционално там - това е положението.

Така е да. тъй като той говори изключително добре, изразява се в изречения присъщи на по- големи деца, сам ми обяснва как се чуства и какво го нервира. Сега над това работим, интересно е как започва да прихваща и ме пита например - ти на това ядоса ли се, или теб натъжава ли те когато ходиш на работа. Онзи ден ми каза - ох, омръзна ми да рева в детската градина Laughing дано да се осъзнае по- бързо.

Общи условия

Активация на акаунт