Добър вечер мили дами искам съвет от вас и моля без нападки, защото вече нямам сили 🥺 Такаа.. имам дъщеричка която другият месец на 13 май ще навърши 4 годинки. С биологичния и баща сме разделени тя беше на 1г9м когато се разделихме през тези 2 години да го кажем тя нямаше много контакт с него ходеше у тях когато майка му я взимаше, но от 8 месеца не е била там нямам и намерения да я пускам, а и тя не проявява желание да ходи там, защото баща и има дете от друга жена и когато моето дете идеше там тя я е щипила и и се е карала и моето дете спря да иска да ходи там а и бабата я настройваше срещу мен и от 8 месеца детето ми не е стъпвало там няма никакъв контакт с тях. Аз живея с друг мъж който тя го приема много добре дори сама започна да му казва " тати " и тя го приема като нейн баща. Той също много я обича и глези. Когато се прибрах при майка ми и баща ми да живея след като се разделихме с биологичният и баща моите родители я задоволяваха ама от всичко не даваха да се разплаче буквално каквото иска това и се купува задоволена е от абсолютно всичко. Обаче това излиза вече извън контрол и мен това ме вбесява като тръгнем някъде на път то е пищене викане тръткане буквално просто не е за говорене скубене УЖАС вкъщи същата работа като не стане нещо на нейното започва да вика да плаче да удря и най-лошото е, че като се ядоса ми казва цитирам: " аз вече няма имам майка тогава аз не обичам те " и моята майка ми казва да не обръщам внимание на думите и но не мога мисля да се обърна към психолог зящото вече нещата излизат извън релси. Вие какво ще кажете изпадали ли сте в такива ситуации ?? Благодаря на дамите, които са изчели поста и моля да ме извините за многооо дългия пост 🥺❤️
- Публикувана: 11 апр. 2023, 22:45 ч.
- Последно мнение: 2 май 2023, 22:18 ч.
Нервно дете
Да. Трудно е, но спирате с глезенето. Ще се тръшка известно време, но ще разбере. На приказките не обръщайте внимание, т.е. не мислете, че това е, което ще е мнението на дъщеря ви за вас. Когато удря обяснявайте, че не е правилно. Постовете някакви граници, но да има последствие, а не наказание и крядъци. Примерно отивате на кино, тя се тръшка за пуканки, бонбонки, сок и т.н , затова повече на кино не. Не е толкова страшно. Децата бързо вдяват. А вие спокойно и така. А и в нази възраст е етап, след етап, нормално е да иска да се налага. Успех.
Психилогът работи на първо място с вас и после с детето. Нейното държание е продукт на държанието на възрастните около нея. Най-добре е да посетите психолог, за да ви даде насоки, гледна точка и модели, които да спазвате. Имате една постоянна смяна на среда, баща, който изведнъж вече го няма и друг става тати, баба и дядо, които от безсилие прибягват до угаждане за всичко. Трябва да изчистите всичко това, защото с възрастта ще се задълбочават нещата. Представете си какво ще се случи ако с новия партньор имате дете? Правилно сте се насочили към психолог. Успех
Според мен нямате нужда от психолог, а от възпитание. Родителите ти с лиготиите и вървенето по прищевките са превърнали дъщеричката ти в "Мимето" от Асен Босев(вярвам, че сте го чели). Днес за съжаление е пълно с такива. На братовчед ми дъщерята беше същата история, днес е на 16 г. и лиготиите продължават. Братовчед ми е като вманячен в нея,сякаш само той има дъщеря. Въпреки, че е голямо момиче все мрънка и живее с мисълта, че е центъра на света, така са я научили. Седнахме на заведение, тя взе да мрънка, че стола й бил неудобен и хайде тати скочи да се разменят. Съжалявам, но за мен това не е нормално. Лигавите ги, вървите им по прищевките и после се чудите. По нашето време нямаше психолози, а възпитание.
Не си изолиран случай..при нас е сьщото,като тръгнем на разходка се влиза вьв всеки магазин и нещо се купува. Когато се каже не,настъпват ужасни изблици на гняв,тръшкане. Когато си тръгваме от парка имам чувството,че сьм си взела тигърче от зоопарка:)) вкьщи сьщо е рев ....детето е на 2,5.... Но не знам дали в бьдеще ще се променят нещата...
Добър вечер мили дами искам съвет от вас и моля без нападки, защото вече нямам сили 🥺 Такаа.. имам дъщеричка която другият месец на 13 май ще навърши 4 годинки. С биологичния и баща сме разделени тя беше на 1г9м когато се разделихме през тези 2 години да го кажем тя нямаше много контакт с него ходеше у тях когато майка му я взимаше, но от 8 месеца не е била там нямам и намерения да я пускам, а и тя не проявява желание да ходи там, защото баща и има дете от друга жена и когато моето дете идеше там тя я е щипила и и се е карала и моето дете спря да иска да ходи там а и бабата я настройваше срещу мен и от 8 месеца детето ми не е стъпвало там няма никакъв контакт с тях. Аз живея с друг мъж който тя го приема много добре дори сама започна да му казва " тати " и тя го приема като нейн баща. Той също много я обича и глези. Когато се прибрах при майка ми и баща ми да живея след като се разделихме с биологичният и баща моите родители я задоволяваха ама от всичко не даваха да се разплаче буквално каквото иска това и се купува задоволена е от абсолютно всичко. Обаче това излиза вече извън контрол и мен това ме вбесява като тръгнем някъде на път то е пищене викане тръткане буквално просто не е за говорене скубене УЖАС вкъщи същата работа като не стане нещо на нейното започва да вика да плаче да удря и най-лошото е, че като се ядоса ми казва цитирам: " аз вече няма имам майка тогава аз не обичам те " и моята майка ми казва да не обръщам внимание на думите и но не мога мисля да се обърна към психолог зящото вече нещата излизат извън релси. Вие какво ще кажете изпадали ли сте в такива ситуации ?? Благодаря на дамите, които са изчели поста и моля да ме извините за многооо дългия пост 🥺❤️
Препоръчани теми