Дете на 2 години удря приятелите си

  • 951
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 414
Здравейте. От около 3 седмици имам ужасен проблем с детето. На един детски рожден ден имаше палаво дете, което ги биеше и удряше. И след този рожден ден и моя син започна да бие приятелчетата си. И постоянно гледа да е в главата. Опитвам постоянно да говоря и обяснявам, че така не е хубаво. Направо ми идва да го нашамаря, но знам че и това не е решения. На другите родители им е неприятно и започнаха да му лепят разни етикети. Постоянно съм след него, хващам го за ръката и понякога за секунда става белята. Ето и днес разплака едно приятелче. Вече започнах да се чувствам като провален родител.
Всичко тръгна от този рожден ден и мисля че сина ми подражава, но се притеснявам това удряне да не стане навик. Скоро ще тръгва и на ясла, надявам се да не започнат да валят оплаквания от родители. Искам до този период да го вкарам в релси.
ПС: направи 2 години преди броени дни. 🙂
Ще помоля за съвет как да подходя. Започнах да мисля дали да го изолирам временно от други деца.

# 1
  • Мнения: 1 157
Като удари той, ударете го и вие. Явно не разбира че така причинява болка, нека сам да усети.
Няма място за говорене и обясняване според мен, а чуждите деца да ядат бой от вашето.
Едно е да се посбутат на игра, съвсем друго е да разплаква децата. Намесете се преди да спрат да играят с него и да започнат да ви отбягват родителите.

# 2
  • Мнения: 2 034
Недейте да удряте детето, с това само ще му покажете, че е нормално да удря някой, когато му е ядосан.
Обяснявате, че другите ги боли, че не е възпитано да удря и ако го направи, се прибирате вкъщи. В момента в който посегне наистина го прибирате. И така колкото пъти е нужно, докато се научи, ако ще и току що да сте пристигнали на площадката.
Също трябва да обяснявате и какво е правилното поведение в конкретния случай, вместо да удря (например ако иска някоя играчка да попита, а да не се бие за нея).

# 3
  • Мнения: 2 889
Причината едва ли е, че е видяло. На тази възраст агресията не е целенасочена, а защото детето не разбира и не контролира емоциите. Първо вижте кога се проявява. Най-честата причина е скука и липса на внимание, чувство за самотност. Детето установява, че привлича внимание чрез това се поведение и продължава да търси вниманието по този начин. Други причини може да са прекъсване на играта: той играе нещо, идва дете и той го удря само защото му е прекъсвало заниманието. Много чест проблем има и когато става въпрос за делене и споделяне на играчки. На тази възраст още не могат и им е трудно. Първо започнете да наблюдавате кога удря и предотвратявайте това.
Тези деца не са му приятели, той ощене познава това чувство, малък е. Той не познава и не може да контролира собствените си чувства. Когато изпита гняв например не знае как да го контролира. Опитайте да анализирате ситуациите за да откриете причината.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 2 018
И моето като стана на две просто от нищото започна да се опитва да удря мен или другите. Всеки път като удряше я плясках леко през ръцете и казвах не със сериозен тон. Всичко приключи за 1-2 седмици, детето се научи, че това не се прави и оттогава не сме имали казус.

# 5
  • Мнения: 12 720
1. 2-годишно няма приятели.
2. 2-годишно не разбира от говорене.

Какво да правиш като удари друго дете? Грабваш го като чувал и си го прибираш. Казваш "не! Така не се удря!" И си го наказваш с прибиране. Ако трябва го изолираш, да си играе с играчките и мама (каквото и прави едно 2-годишно). Не са му нужни "приятели" на тази възраст.

# 6
  • София
  • Мнения: 8 913
След като говорите не виждам по какъв друг начин в момента да подходите. Детето е много малко и копира всичко. Щом копира това, вкъщи започнете да играете с играчки и да ги милвате, например или да се разиграват сценки с играчки и така то да разбере.
А какво ще стане в градината? Ами обикновено като удари веднъж и не попадне на спокойно дете от другата страна, вторият път няма да му се получи Simple Smile

# 7
  • Мнения: 91
Синът ми започна понякога да посяга, когато се почуства крайно недоволен/ядосан. На 3г и 9м е. Хващам му ръката и спокойно обяснявам, че удрянето боли и не е позволено. Обяснявам многократно, че ръчичките не се използват за удряне, а за милване, гушкане, игра. Предлагам ако се почуства подразнен и иска да удари, да си ги прибере в джоба или да ме потърси, за да му помогна да се успокои. Виждам известен ефект, но при нас не се случва всеки ден и не с всяко дете. Обичайно удря по-малката си братовчедка. Но и е по-голям от вашето дете и имаме диалог през цялото време. Не си позволявам да отвърна с удряне, защото ще дам точно този пример, че това е правилна реакция при тази емоция.
Говорим, говорим и обясняваме. "Удрянето боли, щом не ти се играе, щом не можеш да се контролираш - прибираме се. Децата искат да играят спокойно и весело, не искат да са тъжни и да плачат. Ако нещо не ти допада, казваш на детето, че ти е неприятно или искаш да спре. Ако се наложи тичаш и споделяш на мама/баба/госпожата в градината."
Имаме напредък.

# 8
  • Мнения: 414
Благодаря ви. Аз също смятам, че удрянето не е решение. Знам че другите родители се изнервяват, всеки се дразни когато види, че неговото дете страда. Аз също го прибирам, но просто поведението е от скоро и вече не знам колко време ще продължи и се притеснявам.

# 9
  • Мнения: 2 053
Всеки път като удари друго дете го изведете от площадката/парка и го приберете вкъщи. Там вече обяснявате защо сте го прибрали. Не е толкова малко на 2 години, ще разбере. Само с правене на забележка не става.
Аз съм в обратната ситуация, дете на 1.6 година, с което дъщеря ми на същата възраст, играе отдавна (то силно казано играе, но се събираме на площадка, съседи сме) започна да я удря и блъска от 2-3 семдици насам. Отначало беше инцидентно, но сега е всеки ден, по няколко пъти, когато просто се размине с другото дете. Майката не реагира адекватно, просто казва на детето си "Защо я удари?" все едно на 1.6 година ще даде обяснение?! или, че не се прави така и край, все едно нищо не е станало. Понякога след 5тото удряне дори се прави, че не забелязва. Та, ще си водя детето да играе другаде. Майката ми стана изключително неприятна заради липсата на адекватна реакция, а добре се разбирахме, но определено ще ги избягваме вече.
Та, добре е, че осъзнавате проблема, вземете мерки докато е време, просто искам да ви кажа как е от другата страна. Да, деца са, малки са, но едно е нещо инцидентно, друго е когато стане тенденция и родителя си прави пас. Дори може временно да не го събирате с деца за седмица-две, може да забрави да удря.

# 10
  • Мнения: 414
A-L-I-N-A съгласна съм с вас, защото и сина ми до скоро беше удрян от други деца и знам колко е неприятно за един родител. Именно затова му говоря и обяснявам. Вече го прибрах веднъж след последната случка. Това е ново за него и надявам се бързо да премине през този период.

# 11
  • Countryside
  • Мнения: 12 168
Като удари той, ударете го и вие. Явно не разбира че така причинява болка, нека сам да усети.
Всеки психолог ще ви каже,че това е грешно, защото децата подражават. Майката споделя, че имитира друго дете, което удря, а вашият съвет да го удря и тя?

Идеята за разиграване на сценка с играчки е добра, но да го изиграете супер драматично, колко ги боли, ах,ох, да плачат и т.н. и прибиране от площадка ако удря.

Моят съвет, обаче е, да наблюдавате детето: какво го провокира, кога удря, кой удря, кое го провокира и така ще стигнете до защо. И след това ще гледате да няма провокации или поне не от вас. А за околните, за да няма проблемно поведение ще се постараете да замените проблемното поведение с друго, по-приемливо за околните.

Последна редакция: вт, 27 май 2025, 17:03 от Г-жа Букет

# 12
  • Мнения: 1 157
За мен когато едно поведение е неприемливо, то трябва да се прекрати. Както и по-горе беше даден пример, така за нула време разбират какво е позволено и какво не.
На двегодишно да се аргументираме и да го молим да не удря, за мен е излишно. Има си граници. И с действия е много по-лесно разбираемо за тях обяснението, отколкото с думи.
Ако авторката се притеснява да го бутне през ръцете, добър съвет е и вдигане на детето на ръце и прибиране веднага вкъщи. Обясненията там, когато вече се е успокоило детето.

# 13
  • Мнения: 2 889
Ой, ой, ой … момиче чети внимателно и се води от инстинкта си и по-малко обръщай внимание на съвети, включващи пляскане, дърпане, обезценяване и принизяване.

Половината съвети са точно извадени от учебника по психология.

# 14
  • Мнения: 1 157
Разбирам, че порядките на позитивното родителство категорично отричат такива неща. Но ето хипотетична ситуация. Детенцето отива и удря по-голямо дете на площадка. То го прави на игра, малко е и не разбира какво означава. Голямото обаче разбира и в отговор му зашива един як шамар, рита го, блъска го.
И кой е виновен тогава?

Общи условия

Активация на акаунт