Дете на 2 години удря приятелите си

Всъщност грешно е да се търси виновен, но ако единият е на 2, а другият на 5 големият е виновен. Ако под голям се разбира 3 годишен няма виновни освен родителите на големия, които не са го спрели още на отвръщането на удара.
Какво общо има позитивното родителство? Позитивното родителство не учи децата да удрят, а другите да им мълчат. По тази логика децата в смесени детски градини трябва да се почупват от бой. А те си се разбират чудесно, защото се научават да играят и да общуват заедно.

Период. Видяло е, че друго дете го прави и сега подръжава. Ако удари някой на площатката, просто го прибираш за наказание. В някакъв момент ще спре. Децата са така. Гледат едно от друго и повтарят.

В никакъв случай не удряйте детето! После ще се чудите как да му обяснявате защо мама може да удря него, а то другите не.
Явно сега е в някакъв период, в който това му е интересно и не осъзнава напълно какво се случва.
Ако имате възможност ограничете срещите с приятелчетата за 1-2 седмици, за да може детето да се откъсне от стимулите и провокиращите го ситуации.

Период е , ще отмине. Просто му покажете, че това не е правилно  и че поведението му ще се санкционира - ще се приберете от площадката или някоя негова любима играчка ще бъде прибрана и ще ми се сърди заради поведението.

Изобщо не лежете на това, че е период и ще отмине. Няма да отмине от самосебеси, трябва вие да направите така че да отмине. Моят син също малко след 2-рия си рожден ден започна да шамари и понякога да хапе от яд, но когато го направи, задължително го прибирам вкъщи. При следващи излизания напомням, че децата не се бият и ако се бие, ще се прибере. След няколко такива прибирания спря да се бие, но стана така, че стоеше да го бият и по-малки и по-големи. За мен пък е нормално да отвърне, а не да стои да го бият, докато родителя на биещото гледа безучастно. В горната ситуация - малкото отива и удря по-голямо дете. Виновно е малкото (родителите му) и те следва да му обяснят, че не се прави така и да го държат изкъсо. По-големите деца е нормално да са по-самостоятелни и да играят без родител над главата, но родителя на 2 годишното трябва да е близо до него и да реагира, дали при удряне, дали при минаване пред люлка. Едно 3 годишно миналата година щеше да отхапе пръста на моето две годишно, просто така без причина. Имаше кръв и синьо, поне 2 седмици имаше белези от зъби на пръста. Това дете редовно бие, хапе, щипе другите деца. Вече е на 4 и “периода”не е отминал, защото родителите не реагират адекватно. Не може детето ти да ухапе до кръв и ти да му направиш забележка и да го оставиш да си играе и да си прави каквото си иска. Трябва адекватен родител и граници. Моят когато удряше буквално вървях след него постоянно. После по същия начин се научи, че не се дърпат играчки от ръцете на дете, дори играчката да е на детето ми, отива и моли да му я върнат. Играчка се взема само ако никой не играе с нея. Но много често когато си поиска играчката някои деца се правят, че не чуват и не искат да върнат. Сега се опитвам да го науча, че ако си играе с играчка на друго дете, и то си я поиска, веднага трябва да я върне. Също и че когато той си играе с играчка, която е обща, никой няма право да му я вземе от ръцете, без той да реши да я остави или да я даде, ако вече не му е интересна. Когато изнася играчки навън му казвам, че трябва да ги споделя с другите деца, но когато на него не му дават и той има право да не даде своята играчка.

Естествено, че родителя трябва да реагира адекватно. Авторката е написала, че се е появило след даден момент и след като тя се притеснява за това и търси решение, не мисля че е такава, каквато сте описали в случката. Децата се нуждаят от възпитание и разбиране , но понякога и от отстояване на твърди правила .

Да, за това пиша на авторката да вземе мерки и да не разчита, че детето само ще спре да удря, както правят някои хора, защото било период. Прибирането от площадката при всяко посягане дава 100% резултат. На моето дете трябваха не повече 4-5 пъти да го прибера при посягане, включително, дори да не е успял да удари, а само да е посегнал и да съм му хванала ръката. Но той редовно е бил дърпан, щипан, хапан. Имаме поне 3 случая, в които имаше и кръв, а родителите на децата изобщо не реагираха, в последния случай синът ми се приближи до едно момиченце и тя го блъсна в близост до един ръб, на косъм беше да си разбие главата, а майка й си говореше необезпокоявана по телефона. Трябва да се вземат мерки срещу детските прояви на агресия и да се гледа сериозно на нещата, защото ако се толерира, детето свиква, че може да бие когото си реши просто така и няма как да спре да го прави.

Не е важно просто да "накажете" детето като го приберете от площадката. Те тези емоции, които са го подтикнали да посегне няма да изчезнат.
По-важно е да се разбере защо удря и посяга и да му дадете алтернатива, какво да прави в такива ситуации.

На 2 години могат и да изглеждат малки и не съвсем разбиращи, но всъщност са доста схватливи.

Ето това е! Детето не удря, защото е лошо, има причина за това и вие като родители трябва да я намерите. И примерът с прибирането не винаги е удачен, защото както написаха след това децата се оставят да бъдат удряни. Трябва да се разбере и разликата между това да удряш и да оставяш да те удрят, но за 2г мисля, че не е възможно.

Здравейте. Благодаря на всички за мненията и препоръките. За няколко дни имаме доста добър напредък. Няколко пъти беше наказан с прибиране от площадката и смея да твърдя, но от 2-3 дни не е посягал. За съжаление, вчера се засякохме с детето, за което писах че взехме примера с удрянето и моя син пострада от него и то буквално за 5 минути на площадката. Надявам се този случай да не му повлияе. Забелязах и че другата майка не реагира особено, освен да му обясни че така не се прави.
Попринцип съм ограничила контакти с тях, но така се случи че се засякохме за малко и се случи белята.

Фрезия, що за безумни съвети? Да си удря детето по главата, че да видело какво е?
На две годинки е още бебе. Казваш веднъж , и ако не хване дикиш, хващаш го за ръчичка и се махате докато не разбере, че такова поведение е неприемливо.  Нашият в яслата, не, но в градината научи най-различни и нови магарии. Те най-лесно се учат.

Никъде не съм писала да се удря дете по главата. Това са си ваши възприятия.
Сега на детето следва да му се обясни, че когато го ударят, може да се защити. Или трябва да скочи и да се прибере?

Аз говорех и обяснявах, точно на тази възраст и моя син започна с удрянето. Не съм го наказвала с прибиране, но хващах ръката и обяснявах, че когато ударим другия го боли. Обикновено твърдото Не, повторено няколко пъти, примерите как боли и как не можем да нараняваме помагат. Давах примери не само с друго дете, но и с кучета по пътя, котета (имахме котарак и той знаеше колко важно да сме мили и с животните), храстчето, клонката на дървото и пр.
На 2 изобщо не са неразбиращи.
За мен тази възраст е ключова за изкореняване на агресията.