Този пъут случаят е различен, не е буен, не се бие, предпочита да общува с момичета, най вече да е сам.
Синът ми е на 5,5г и за първи път е в държавна детска градина, почасово, 23 деца са , с 1 учителка. Досега беше с частна бавачка, у дома, сам с нея се обучаваше и тя се занимаваше с него. Той е много послушен, тих и срамежлив. Учим го да отстоява себе си, но без да вика и крещи както повечето, да е внимателен, любезен, да се извини. За съжаление в нашето общество такива типажи не са на почит, нито сред големите нито сред малките. Въобще не може да се интегрира в детската градина, играе си сам, ние го насърчваме да бъде активен да отиде при децата сам, да им предложим да играят заедно, но те са му казали НЕ. Което според мен не го тревожи особено, , а по скоро че не е успял да изпълни нашата заръка да играе с другите деца.
Когато го взехме днес от детската, бяха навън, момчетата се бутаха по пързалката за малко да паднат , едно доста едро буташе другите в ребрата, учителката нищо не реагираше, друго на 3-4 метра си събуваше анцуга , момиченцата се кикотеха и целуваха една друга по устата, моят син събираше есенни листа за букет. После застана до учителката тя не го видя, той по никакъв начин не оповести присъствието си, просто стоеше и чакаше с букет за да й го подари. После ме видя и се затече към мен. Стана ми толкова тъжно. Ясно ми стана че не се вписва сред виковете, лудешките гонения.
И излиза че тихите срамежливите са аутсайдери, изолират ги.
"Как мина днес, слънчице? Игра ли си с някое детенце" - дежурният въпрос в колата на път за вкъщи
"Играх си сам, строях си с конструктора." (подтекста явно пак е бил изолиран).
Да настоявам ли с учителката или директорката да го интегрира ,мога да ги накарам, но не искам да е насилствено? Или да правя опити в насока да спечелим децата с лакомства, играчки -разполагаме с възможности и мога да направим парти на децата, да ги "ухажваме" , но аз не искам да ги купуваме, да играят с него, защото може да получат нещо от него, а защото искат наистина.
Ще се радвам да ми пише някой с подобна история.
Благодаря
Синът ми е на 5,5г и за първи път е в държавна детска градина, почасово, 23 деца са , с 1 учителка. Досега беше с частна бавачка, у дома, сам с нея се обучаваше и тя се занимаваше с него. Той е много послушен, тих и срамежлив. Учим го да отстоява себе си, но без да вика и крещи както повечето, да е внимателен, любезен, да се извини. За съжаление в нашето общество такива типажи не са на почит, нито сред големите нито сред малките. Въобще не може да се интегрира в детската градина, играе си сам, ние го насърчваме да бъде активен да отиде при децата сам, да им предложим да играят заедно, но те са му казали НЕ. Което според мен не го тревожи особено, , а по скоро че не е успял да изпълни нашата заръка да играе с другите деца.
Когато го взехме днес от детската, бяха навън, момчетата се бутаха по пързалката за малко да паднат , едно доста едро буташе другите в ребрата, учителката нищо не реагираше, друго на 3-4 метра си събуваше анцуга , момиченцата се кикотеха и целуваха една друга по устата, моят син събираше есенни листа за букет. После застана до учителката тя не го видя, той по никакъв начин не оповести присъствието си, просто стоеше и чакаше с букет за да й го подари. После ме видя и се затече към мен. Стана ми толкова тъжно. Ясно ми стана че не се вписва сред виковете, лудешките гонения.
И излиза че тихите срамежливите са аутсайдери, изолират ги.
"Как мина днес, слънчице? Игра ли си с някое детенце" - дежурният въпрос в колата на път за вкъщи
"Играх си сам, строях си с конструктора." (подтекста явно пак е бил изолиран).
Да настоявам ли с учителката или директорката да го интегрира ,мога да ги накарам, но не искам да е насилствено? Или да правя опити в насока да спечелим децата с лакомства, играчки -разполагаме с възможности и мога да направим парти на децата, да ги "ухажваме" , но аз не искам да ги купуваме, да играят с него, защото може да получат нещо от него, а защото искат наистина.
Ще се радвам да ми пише някой с подобна история.
Благодаря
Само че те не са имали детегледачка, просто малкия имаше възможност да си го гледа тя, защото има и по-малко дете, та майката си беше вкъщи така или иначе. Детето ходи на психолог, има подобрение, свиква, вече се социализира малко по-добре, но едва ли ще бъде от хората с големи приятелски компании и едва ли ще е в центъра на хорското внимание; добре ще е (и вярваме), че ще има тесен приятелски кръг, но и това е достатъчно, не е нужно около всеки човек да има тълпа от обкръжаващи го.
Истината, че и детската градина, и училището са една джунгла, в която детето трябва успешно да оцелее. Дайте му време, ще си намери приятелчета.