Постоянни истерии и нервност при дете на 3 години.

  • 6 607
  • 20
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 518
Моето дете след две седмици става на четири. Имахме подобен на вашият период, когато се опитахме да я пуснем на градина. Спрях я и нещата се успокоиха. Тия варварски приучвания тип дърпане на детето от мен , четири леличи и медицинска сестра ,не на мен. Не смятам, че спирането и беше грешка и аз на ваше място бих си гледала детето ако има такава възможност.

# 16
  • Мнения: 28 861
Опитайте с разговор сутрин преди градина, че там е хубаво, ще си играят, ще се забавлява, а вие с таткото ще го вземете вечерта и ще отидете в парка (примерно). Когато моят беше на ясла, на около 1,5-2 г. много плачеше сутрин, но прочетох някъде, че на тази възраст се страхуват от изоставяне и щом не те виждат, значи те няма и си го изоставила. Та, затова много му говорех как ще отида да го взема вечерта, че ще му донеса нещо хубаво и му купувах по нещичко - яйце, вафла, близалка.
Другото, което се сещам, е, че често пращах играчки в градината, за да ги показва на другите деца. Дори веднъж пратих цяла торба и, докато ги разгледат всички, то станало обяд.
Не е добре да плаче толкова, особено щом разбира и говори. Разбрах, че градината е частна, така че се предполага по-специално внимание към децата, т.е. не са по 30 в група и да не може да се гледат добре.
Някои деца са по-чувствителни и така и не свикват с градината. Аз лично съм много доволна от това, че моят ходи на ясла и на градина. Преди яслата беше затворен и "лепнат" за мен. След 1/2 година на ясла, така е очупи, усвои много неща, отвори се към приятелства. В градината пък беше още по-добре, понеже са по-големи, имат занятия, активности, учат някакви неща, създават контакти, приятелства, справят се с различни предизвикателства.... Колкото и да е хубаво да си е вкъщи, градината дава умения, които няма как да се усвоят от мама и баба.

# 17
  • Мнения: 104
Опитайте с разговор сутрин преди градина, че там е хубаво, ще си играят, ще се забавлява, а вие с таткото ще го вземете вечерта и ще отидете в парка (примерно). Когато моят беше на ясла, на около 1,5-2 г. много плачеше сутрин, но прочетох някъде, че на тази възраст се страхуват от изоставяне и щом не те виждат, значи те няма и си го изоставила. Та, затова много му говорех как ще отида да го взема вечерта, че ще му донеса нещо хубаво и му купувах по нещичко - яйце, вафла, близалка.
Другото, което се сещам, е, че често пращах играчки в градината, за да ги показва на другите деца. Дори веднъж пратих цяла торба и, докато ги разгледат всички, то станало обяд.
Не е добре да плаче толкова, особено щом разбира и говори. Разбрах, че градината е частна, така че се предполага по-специално внимание към децата, т.е. не са по 30 в група и да не може да се гледат добре.
Някои деца са по-чувствителни и така и не свикват с градината. Аз лично съм много доволна от това, че моят ходи на ясла и на градина. Преди яслата беше затворен и "лепнат" за мен. След 1/2 година на ясла, така е очупи, усвои много неща, отвори се към приятелства. В градината пък беше още по-добре, понеже са по-големи, имат занятия, активности, учат някакви неща, създават контакти, приятелства, справят се с различни предизвикателства.... Колкото и да е хубаво да си е вкъщи, градината дава умения, които няма как да се усвоят от мама и баба.

Той е на ясно с всичко. Разказва, харесва му в градината, аз съм свидетел когато го е=взимам са на двора и виждам с очите си. Децата са малко и наистина има внимание и страшно много отделят за него.
Май схаванахме на какво се дължат истериите, не съм сигурна но поне има резултат. Скоро разговаряхме с психолог, който знае изначало нашите отношения в семейството. Как малкия беше обгрижван до безумие от мен и т.н. Тя ни поисъветва да отпуснем малко детето. сам да прави всичко с цената на омазани дрехи и мебели, но да е неговото. Да се почуства голям, оценен, че може. Така и започнахме и за сега случаие намаляха. Hands Clap
Дано и в градината нещата да са ок. Не изграя от желания сутрин, там на раздяла винаги плаче, после спира бързо, веднага ми пишат но не му е много хепи. Иначе аз влизам при шкафчетата сутрин, говорим, гушкаме се, учителйата винаги води някое друго дете с което той играе за да го успоккои, изчакват ни, изобщо не го юркат да се обува да тръгва и т.н. Simple Smile

# 18
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 113
Защо не смените градината, може би самата обстановка го поддтиска. Ако смени обкръжението, може да му хареса повече.

# 19
  • Мнения: 10
И моят по-малък син (на 5г и половина) се държеше по същия начин.... постоянно истеии, реване за всичко(намираше си причина да се ядоса 5 мин след като е станал от сън), беше изключително нервен и освен всичко това страдаше от липса на концентрация.... не издържаше и 5 мин да му чета приказка и той да гледа картинките с мен, да не говорим да седнем да учим нещо. Започнах да използвам едни билкови дражета и нещата драстично се промениха......стана по- спокоен и вече учим букви и цифри (40-60 мин си стои на стола и учим).

# 20
  • Мнения: 9 825
Моето дете беше такова нервно, все ревове, истерии, хвърля се на тротоара и пищи. У дома си блъскаше главата в земята, масата, стола, докато истерясваше. Скъса ми нервите. Но установихме, че той си имал здравословен проблем, свръх активност. И след това, епилепсия.
Това, ,което може да съм ти от полза - ходихме на лекар, изписаха му сироп за успокояване на нервите, и импулсите. Конвулекс се казва. За дни, детето се промени. Сега ще е първокласник, и израснахме нервното поведение. Много е гальовен и гушлив както към нас, така и към животни, а също и други деца.
Мисълта ми е, че някои път не минава само с разговори и гушкане вкъщи, трябва си лекар. Дано сте се оправили, гледам че са минали 1-2 месеца откалк последно някой е писал в темата 🌞

Общи условия

Активация на акаунт