Пристъпи на гняв и как да се справим

Игнориране  е  думата, която  за мен  най- точно  описва  поведението  на  родителите  от миналия  век.  Интересно, защо  д- р Спок е бил толкова  популярен. Отговор- защото теорията  му  е  била  удобна  за  родителите. На първо място  е  поставен  родителският комфорт, нуждите  на  бебето и  на  детето  са   на следващо място.

А по въпроса  за правото  на избор, не споря. Всеки  има  глава  на  раменете  си, която  не следва  да служи  само  за украса

Бебетата, когато не са гладни и подмокрени, плачат, за да ги носиш насам натам и да ги люлееш...

Може би е добра идея да сме повече навън, сега излзиаме 2 пъти между храненията, ако ходим по-далеч за 4-5 часа нося храна, но тогава излзиането от нас ми е поне час- докато приготвя буркани, лъжици, лигавници, мляко, шише, вода в термос и накрая пак съм забравила нещо. Но ако прояде по-нормално ще е по-лесно, сега му давам малко от едно бурканче, малко от друго, каквото го излъжа, и накрая АМ/кърма, че не изяжда за цяло хранене...

Не е случайност, разбира се. При някои бебета просто този метод работи.
И да, плачът спира и родителите им обясняват как Спок знае всичко.
Но има и други бебета, при които не спира, но пък въобще го няма при ползване на друг метод.
Чудо голямо, че не е баш по Спок. Важен е крайният резултат.

...Според мъжа ми,при системно нарушение е добре,да изяде няколко шамара дете...

Здравейте! Моето дете още няма годинка, но ми се стори по-подходящ този раздел, а и проблемът ще става по-сериозен и важен с времето. Въпросът ми е как се борите с присъпите на яд, нервност, дори тъга/мъка, свързани с майчинството? Не говоря разбира се за периода на потиснатост веднага след раждането (за куриоз аз нямах такъв тогава), а по-скоро дългосрочното осъзнаване и "изпушване", свързано с многото отговорности. "Писна ми, не мога повече, не съм човек вече, нямам и минута за себе си, детето ми е ужасно, колко добре сме живели преди това"- може да не са всички, но поне една от тези мисли сигурно всеки е имал. А аз редовно имам всички накуп  И как да направим така, че да не избухваме пред детето, да не му крещим или още по-ужасно да го друснем по-силно (да, и това ми се е случвало, да го плесна по дупето или да го раздрусам, когато се дере от рев). Не искам и пред мъжа да ставам ужасна, както редовно се случва- да мрънкам, да плача, да говоря неща, които не мисля винаги (като горните). Иска ми се да съм позитивна, усмихната майка и според много хора съм такава, но пред по-близки изпадам във въпросните нервни кризи. Днес пак креснах по малкия, защото беше кисел. Вярно е, че той е от по-"трудните" деца- буди се доста нощем, плаче лесно, иска много внимание, не иска да яде, сега е и в период да виси за крака ми и да плаче като направя крачка настрани от него ( знам, че това е само период, но пак се изнервям). И все пак една спокойна, уверена, зряла личност би се справила много по-добре от мен, така че признавам, че проблемът съм аз, а не детето.

И питам за съвет- как да си върна спокойствието и да бъда по-добра майка, как да се сдържам да не викам пред детето и да не се държа истерично? Винаги съм цъкала с език на таквиа майки на улицата (които викат по детето и са груби), а ето, че съм на път да стана една от тях- не искам!