Пристъпи на гняв и как да се справим

Ами, да и преди мен са го обяснили, на детето му се дохожда сутрин приемрно след като е станало и изпило млякото си, изяло закуската си, респ. слагам я сутринта, гърнето е в стаята й, има играчки с които да играе ако иска. Ако до 15-20 мин не е направила нищо я вдигам. Разбира се, допускам вероятността да се изака по няко време през деня и не е проблем ако го направи, защото е с памперс. Ако не е направила нищо слагам я вечета пред баня също и така. Самото дете започва да се усеща някак и не му е приятно да се наака в памперса. Не съм имала пробиви с ходенетона гърне, освен ако не й е било разстроено стомахчето. Имам пример за дете, което не е слагано като нашето, и което на две и половина ака в памперса и не го бърка да си стои така и един час. То няма и да поиска да ходи на гърне, просто защото не е свикнало да е чисто. Колкото по-рано се създаде един навик толкова по-добре. По същия начин както НСЧ е описала за храненето, съм правила същото, за да създам вкус и култура на храненето. Надявам се да съм успяла. Същото според мен важи и за ходенето до тоалетна. Детето от малко свиква да бъде чисто и да не ходи с л.....на гащите си, с извинение, което му изгражда хигиена на ходенето по нужда. Ако ми се налагаше сега, както малката прави на инат и на пук, да я уча да се стиска и да не пиша в памперс, мисля че щеше да ми е по трудно.

Ами явно има, щом си седна, проходи и няма здравословни проблеми. Следвала съм съветите на ортопеда от болницата в Горна баня, който проведе профилактичния преглед в началото. Не си ги измислям тези неща.

Откъде знаеш, че няма последствия? Интелектът на човека се корени главно в способността на тялото да се ориентира в пространството. Та защо да не помогнеш на детето по-рано да започне да контролира тялото си? Това в крайна сметка ще му изгради и съзнанието. Яздене на хълбок, вместо лежане; сядане, вместо поза "джигер", изправяне на крака- всичко това разширява света и моториката на детето. А тялото лесно се адаптира.

Защото се развива нормално физически и психически.

Нека преместим разговора в темата, за която беше даден линк по-горе, достатъчно омазахме тази, която няма нищо общо.

В крайна сметка занимаваните деца може да са по-спокойни и по-малко фрустрирани, което също е по темата.

А не може да знаем кое е "норма", ако сме нормализирали това, което се наблюдава масово. Масово лежащи по шезлонги бебета, например. Та може да се окаже, че "нормалното" развитие от наша гледна точка всъщност може да е погрешно.

Бронте Благодаря за съветите,днес дори се опитах да ги приложа,без успех,пак ме малтретираха. Истината е,че отдавна се опитвам да му покажа друг начин,да изразява емоциите си,да милва,да целува,за сега без успех.Той дори и с играчките си е такъв агресивен,само ги блъска и крещи,така се забавлява.Показвам-гушни мечо,цункай го,гледа ме с празен поглед и следва-"Дю,дю, бам,бам"!Мечо реанимира.
Трябва много търпение,не бива човек да се примирява. Тези невъзпитаните деца,които виждате днес,са в следствие на отказали се родители.
-Оф,давай му го и да млъква!
-Не мога да се оправям с него,писна ми!
-Детето ми е ужасно и аз нищо не мога да направя,да прави,каквото иска.
Истината ,обаче е,че не възпитаваме само ние,възпитават и околните. Има едно момиченце на 2 г. ,което още докато види моя Хълк и идва при нас и го милва,целува го-любов. Той посегна да я удари,аз казах Неее, не я удари,но тя се уплаши и си тръгна. Съответно Дон Жоан ревна,но разбра,че не се прави така и следващият път си я милваше и той. Не беше нужно да обяснявам,все пак е на 1г. и едва ли би разбрал.
Децата общуват и чрез допир,не е нужно да се удрят,за да разберат,че правят нещо погрешно. Още си спомням дядо ми,който никога не ме е удрял,как ме хвана грубо за ръката е ме замъкна в другата стая,защото му счупих шевната машина. Не ме удари,не ми крещя,но повече не пипнах машината.  
Трябва си подход,имаше едно детенце,за което се грижеше сестра ми. Ей не иска да се къпе,ревее... Напълнила му мивката с вода,обелила една краставица,уж че водорасли, и хайде те били на море. От тогава 2-3 мес. с краставици се къпеха.  
Не се сърди, човече Ясно ми е,но нищо не може да се направи. Лятото и пролетта е много натоварен,за сметка но това зимата си е 2 мес. в къщи и си почива често. За съжаление ми е нужен сега,но...
Усмихнат ден!  

Хващам се на бас, че никоя от тук пишещите не прочете тази статия. А тя точно потвърждава и моите твърдения. Абсолютно съм съгласна с автора! Човек, когато стане родител, трябва и да попрочете това онова, да отсее това, което му харесва и да го следва. Аз бях много млада, когато родих децата си, в ранните си 20 години, но още тогава знаех, че трябва да се поуча от чуждия опит, защото нямаше иначе как да се справя сама - бях много неопитна. А възпитанието на деца е сериозна работа. Е, както човек ходи да се учи, за да работи определена работа, така трябва да се учи и да бъде родител от хората с по-богат опит.

Всъщност, малко след като пуснах линка тук, една потребителка е пуснала отделна тема, но в "Клюкарник". Може да се включите в дискусията там, ако имате желание.

Тая статия съм я чела под различни форми, цитирания и коментари сигурно 10 пъти. Не знам дали е релевантна за българската среда. Също така не знам точно кое е либерално възпитание, след като доста поколения извън големите градове са гледани с доста лежерен метод.

Аз виждам по-голям проблем в прекалено амбициозното родителство и феномена на свръхсоциализираното дете. Питайте Гугъл какво е това чудо. Това са много, много повредени деца и си носят последствията и като възрастни. Уж са отличници, но не успяват в живота, защото никога не излизат извън рамките на най-тесните правила и никога не поемат риск. Пречупени от малки.

Ето ви малко перфектни родители, винаги ме разсмиват. Всичко е в бяло и пастелни цветове, плюс маниакални усмивки:
http://itsliketheyknowus.tumblr.com/

Снощи не издържах, сринах се. Повече от час я приспивах, а тя се събуди след няма и 20 мин сън и още 1 час се събуждаше при всеки мой опит да я сложа в леглото, уж заспала. Разревах се от безсилие и аз  Знам, че има причина да не спи добре. Чакаме да избият кучешки зъби, отделно, че някаква хрема има от вчера и и се запушва носа, но не издържах  За мен винаги най-големия кошмар е било недоспиването, а вече втора година съм перманентно недоспала и уморена. Няколко пъти ми се случва да правя подобни кризи, но по-леки. Правя ги нощем, когато едва си отварям очите, а трябва да я дундуркам/ разнасям из стаята, за да се унесе отново. През деня нямам проблем, въпреки че напоследък постоянно в "наопаки" и все нещо иска/ не иска, справям се. Но това будене по няколко пъти на нощ и неспособността/ нежеланието да заспи сама ме побъркват. Оставя ли я в леглото, реве, дере се та чак си губи гласа. Сигурна съм, че сама съм си виновна, защото в яслата и с баба си заспива сама, само на мен прави номера, но не мога по Споковски да я оставя да се "нареве".
Като обобщение - кротко, спокойно и разбрано дете е през деня, а ако започне и да спи през нощта, цена няма да има 

Сега, нали осъзнавате, че ако има как, докато са будни, децата няма да седнат и за минута?Не знам откъде извира, но те просто кипят от енергия.За тях е най-нормалното нещо на света да тичат, да скачат, да се катерят, да пълзят под маси, под легла и т.н. неадекватни за нас простотии.      Ние просто сме забравили какво е да си дете.
Аз лично и в двете описани от теб ситуации не бих забранявала.
1.с табуретката:нищо по-нормално от това да иска да седне на нея.Разбираемо, опасно, защото е малка.Обръщам го на игра, помагам, сядам заедно с нея, ако не иска, сядам на земята до табуретката, като измислям някаква тъпотия, например:"Ех, ти колко си висока, а аз станах по-малка от теб!Видя ли как бързо порасна....!" и подобни смешки.Доказано, след няколко опита да си счупи главата с табуретката, или ще й омръзне и ще забрави, или ще се научи как да се качва, за да не пада.
2.стълбищата:по отношение на сигурността бях непреклонна, докъм 3-4  годишна възраст слизането по стълбища на блокове ставаше само с държане за ръка.Това, откакто са проходили, та предполагам изобщо не им е и минавала мисълта,че могат да ме пуснат и да подскачат по стълбите.Но, ако опитва, методът с отвличане на вниманието пак минава:хващаш за ръката и едновременно говориш за нещо интересно за нея-филмче, което обича, място, където иска да отиде, дете, с което иска да играе....
Абе, винаги, ама винаги можеш да залъжеш едно малко дете с нещо друго.
Колкото са по-малки, толкова по-лесно.Вече, като попораснат и захитреят, идват на дневен ред други "залъгалки".

  Браво, Краси, мненията ти в тая тема са перфектни 

Няма как да не попитам- къде е таткото в тази история?

Защо не я вземеш да спи в твоето легло?

Това с нареваването "по споковски" е вървяло, докато е била бебе. Като стане вече тодлър не става...Как е "toddler" (http://en.wikipedia.org/wiki/Toddler) на български?

Тя си е така от бебе. И тогава не можех да я слушам да се дере, за да се научи, а и не ми е по вкуса този метод.
Имаше период, в който заспиваше в леглото си, докато ме държи за ръка, но след един престой в болница пак отказа да заспива сама.
Хем се ядосвам, че се държи така, хем не мога/ можех да я оставя да плаче до изтощение.