Поста се отнасяше до мен, предполагам. На 24 съм, не че е от значение. И да, доставя ми удоволствие да играя с детето си.
А ти щом искаш го наречи мучене и блеене.
А ти щом искаш го наречи мучене и блеене.
- Публикувана: 11 май 2015, 18:54 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2015, 13:05 ч.
Пристъпи на гняв и как да се справим
Да, изнервена съм от безумни мнения и вманиачаване. Iris 04 , намирам коментарите ти като много правилни и ги подкрепям. Определено си права, че съм изнервена , но и ти ще се изнервиш от тази мания да се бият в гърдите колко алтруистични са майките към децата си , за да не видят , че се превръщат в роби на децата си , без да се престрашат да дадат насоки за развитието на им и ги оставят да вземат решения сами и са на режим самоотглеждане.
Аз съм против 24/7 да съм с детето си, то си има и баща, а няма лошо и само да си играе, това изнервя всички... Що се отнася до годините имам чувство, че съм сред най малките от потребителите на 21 съм, не работя в майчинство съм, имам време но несмятам, че трябва постоянно да тичам след детето и да се чудя как да му угодя
Да, изнервена съм от безумни мнения и вманиачаване. Iris 04 , намирам коментарите ти като много правилни и ги подкрепям. Определено си права, че съм изнервена , но и ти ще се изнервиш от тази мания да се бият в гърдите колко алтруистични са майките към децата си , за да не видят , че се превръщат в роби на децата си , без да се престрашат да дадат насоки за развитието на им и ги оставят да вземат решения сами и са на режим самоотглеждане.
И от какъв зор това точно те изнервя?
Я, моля ти се, малко по-възпитано се дръж, ако трябва иди изпий едно вино, наспи се и пиши на свежа глава, щото с това размахано пръстче си много грозна картинка.
Аз съм против 24/7 да съм с детето си, то си има и баща, а няма лошо и само да си играе, това изнервя всички... Що се отнася до годините имам чувство, че съм сред най малките от потребителите на 21 съм, не работя в майчинство съм, имам време но несмятам, че трябва постоянно да тичам след детето и да се чудя как да му угодя
Ама защо трябва да се чудиш как да му угодиш, децата имат простички потребности, половината тук говорите, като че ли става въпрос да угодиш на емира на Кувейт с кой знае какви екстри. Децата искат храна, сън, и внимание, толкоз. И ако човек на 21 не е все още с достатъчно здрави нерви, за да може да отдели първите няколко години от живота на детето си да бъде благоразположен и да не се дразни, какво да кажат такива, които носят и тежък емоционален багаж от преди.
Не знам за вас, но на мен често ми се случва да видя млади жени, които от първите дни на детето си почват една борба за надмощие и стремеж да го вкарат "в ред", че тотално си похабяват удоволствието на първите години.
А то е наистина голямо. Никога вече децата не са толкова благодатни и тази първоначална невинност минава докато се обърнеш, после попиват толкова бързо лошите неща от средата и от нас включително.
И да, щом сте още по майчинство, това е възрастта в която тичаш постоянно след детето.
Разбира се, че е чудесно когато се заиграва само и трябва да има такива моменти, но не винаги ти ще можеш да ги определиш, по-скоро трябва да ги дебнеш и да се възползваш от тях. С времето те стават все повече.
Iris , споделям мнението ти. Не мога да разбера как жени които са в майчинство , имат помощ от роднини им е супер трудно да се справят вечно изнервени , нервни и прочие . Какво да кажат всички онези които нямат майчинство , нямат и помощ . Направо не мога да сдържа яда си като чуя как на някоя майка в майчинство на която свекърва й помага , детето й пречило на социалния живот . Поглеждайки и в съседна тема се убедих че във форума , а и не само е бъкано с майки които имат проблеми с нервите . Направо е плашещо . Отглеждането на дете се счита за някаква невероятна саможертва .
Iris , споделям мнението ти. Не мога да разбера как жени които са в майчинство , имат помощ от роднини им е супер трудно да се справят вечно изнервени , нервни и прочие . Какво да кажат всички онези които нямат майчинство , нямат и помощ . Направо не мога да сдържа яда си като чуя как на някоя майка в майчинство на която свекърва й помага , детето й пречило на социалния живот . Поглеждайки и в съседна тема се убедих че във форума , а и не само е бъкано с майки които имат проблеми с нервите . Направо е плашещо . Отглеждането на дете се счита за някаква невероятна саможертва .
Ако това е към мен, веднага отговарям:
Първо какво значи да нямаш майчинство? Ако си работил значи имаш. А ако по някаква причина продължаваш да работиш, то тогава не гледаш детето и няма как да си изнервен по същия начин (както казаха и други, на работа понякога е 100 пъти по-спокойно и свободно, отколкото с дете)
Второ не знам какво наричаш "помощ от роднини". За мен помощ е да живееш с пенсионирана баба. А баби, които работят през седмицата и прекосяват града за 2-3 часа седмично в събота (не всяка седмица), да, пак е нещо, но определено не се усеща като огромна помощ.
Трето- много зависи какво е детето. Имам познати с деца, които мога да изгледам и шест наведнъж. Спят по цяла нощ, ядат, играят сами, дори като ги оставиш седнали, ги намираш пак седнали. Моето колкото и да го обичам е голяма фурия- ако го оставя седнал, той просто става тръгва нанякуде (с пълзене де, не може ад ходи). Да не говорим ,че всяко ядене е като война, безсънието да не го споменавам.
И четвърто- темата е пусната точно защото не намирам за редно гледането на дете да е "саможертва", т.е. собствените си чувства. Майката трябва да е щастлива, за да възпита и щастливо дете. Това и търся, как да си намеря баланса в ситуацията, така че и тримата да сме щастливи, а не някой все да натяква какви жертви прави.
Имам помощ от баба и дядо, да, и? Бях по добре когато нямаше кой да ми помага, защото нямаше нужда имах прекрасно дете, а сега е разглезено до такава степен, че е непоносимо... Понякога помоща която наричате помощ си е направо пречка! И глупостите че на 21 трябва да имаш по здрави нерви са смешни.. На 21 с 1во дете е трудно, колкото повече порастваш толкова повече улягаш и не си толкова нервен. А детето трябва да се гледа от двамата родители, не само от мама. Пък и трябва да може да играе само, утре вдругиден като тръгне на градна да пищи след мен ли? Виждала съм майки дето немогат да си тръгнат по половин час и следобед са първи да си взимат дечицата защото те цял ден плачат, аз съм против! Аман от идеални 
Да добавя и друго, което наскоро ми хрумна - размяна на ролите:
Да си представим, че в късна възраст живота ми се преобръща - някое бушонче в мозъка дава на късо- и се оказвам безпомощна и с бебешко мислене. Вероятно ще има човек, който се грижи за мен и това ще му е задължение - да речем болногледач в дом, медицински лица в болница, някое от децата ми /не дай боже/. И в това безпомощно състояние се събуждам през нощта - в клетка съм,студено ми е, гладна съм, боли ме кариес, тъмно е, страх ме е, цялата съм опишкана. Не мога да кажа нищо, затова започвам да плача. И не, никой не идва да ме погледне, да каже добра дума, да ме гушне. Този някой в другата стая си мисли, нека си пореве, колко ще реве - 30 минути?, ще се ИЗМОРИ и ще заспи, утре ще реве по-малко!
Нормално ли е това? Не бива да постъпваме с другите хора така, както не бихме искали да постъпват с нас, нали?
Да си представим, че в късна възраст живота ми се преобръща - някое бушонче в мозъка дава на късо- и се оказвам безпомощна и с бебешко мислене. Вероятно ще има човек, който се грижи за мен и това ще му е задължение - да речем болногледач в дом, медицински лица в болница, някое от децата ми /не дай боже/. И в това безпомощно състояние се събуждам през нощта - в клетка съм,студено ми е, гладна съм, боли ме кариес, тъмно е, страх ме е, цялата съм опишкана. Не мога да кажа нищо, затова започвам да плача. И не, никой не идва да ме погледне, да каже добра дума, да ме гушне. Този някой в другата стая си мисли, нека си пореве, колко ще реве - 30 минути?, ще се ИЗМОРИ и ще заспи, утре ще реве по-малко!
Нормално ли е това? Не бива да постъпваме с другите хора така, както не бихме искали да постъпват с нас, нали?
Примерът ти е нерелевантен. Не отчиташ фактът, че бебето няма мисленето на възрастен човек. Затова педагогиката е цяла наука, възпитанието - също.
Не се опитва да седне на табуретката....да седне там не е проблем, опитва се да се качи на нея, да седне на една дунапренена възглавница за диван, изправена до стената, от където ще падне...както и да е, няма значение. Не, не искам да я заиграя, защото утре ще е сама в стаята за малко и ще се опита да го направи отово и тогава ще падне. Искам да разбере че може да падне. Иначе да, знам че има ужасно много енергия и че е постоянно в движение и че това е нормално. Но и на площадката я виждам, децата играят, тя се лигави. Както и да е,справяме се на момента със ситуацията и така.
Махни табуретката, жено!
Хей, ма, значи, голям проблем у една табуретка видяхте. Не мога да обезопася всичко, още повече че ако едно дете мисли каква шуротия да направи, какво, да тапицирам стените и да махна ръбовете като в лудница ли??? не се опитвам да създам стерилна среда за детето си, просто защото света не е стерилен, без места където да се удря и пада.
Да, много ми пасва това с печката, изобщо не смятам че някой решил да го направи е краен. Досега не съм го правила, надявам се да не ми се наложи.
Мисля че всички се правим малко или много на по-изнервени, по-изнежени и т.н. Много е тъп примера с баба на къра, обаче в крайна сметка си е така. Никак не мисля че е търчала с мократа кърпичка да бърше ръцете на “златото“, щото било пипнало някакъв боклук. Просто животът ни вече е доста по-лесен и съответно проблемите ни от такива за физическото оцеляване се изместват към психическата сфера. Не осъждам по някакъв начин единия или другия живот, просто е добре да си дадем сметка.
Това кой кога и колко бил изнервен е толкова празна работа..........човек се променя. Няма значение на колко години е, въпросът е каква е нагласата му в момента.
Да, много ми пасва това с печката, изобщо не смятам че някой решил да го направи е краен. Досега не съм го правила, надявам се да не ми се наложи.
Мисля че всички се правим малко или много на по-изнервени, по-изнежени и т.н. Много е тъп примера с баба на къра, обаче в крайна сметка си е така. Никак не мисля че е търчала с мократа кърпичка да бърше ръцете на “златото“, щото било пипнало някакъв боклук. Просто животът ни вече е доста по-лесен и съответно проблемите ни от такива за физическото оцеляване се изместват към психическата сфера. Не осъждам по някакъв начин единия или другия живот, просто е добре да си дадем сметка.
Това кой кога и колко бил изнервен е толкова празна работа..........човек се променя. Няма значение на колко години е, въпросът е каква е нагласата му в момента.
Пипи , много добре си схванала идеята как да се справяш с детето и никой няма моралното право да ти осъжда избора как да си гледаш детето. Нормално е да си изнервена , предполагам че всички сме били така , така че аз бих ти предложила / на база моя опит , без да считам че е меродавен за теб и детето ти/ , изгради режим , който е подходящ за теб и детето да се съобразява с теб , за да може ти да му дадеш по-пълноценно време с теб . Не виждам нищо лошо , ако е необходимо да се приемат по-крайни мерки , все пак ти си родител , ръководна фигура в живота му , а не гледач.
Хей, ма, значи, голям проблем у една табуретка видяхте. Не мога да обезопася всичко, още повече че ако едно дете мисли каква шуротия да направи, какво, да тапицирам стените и да махна ръбовете като в лудница ли??? не се опитвам да създам стерилна среда за детето си, просто защото света не е стерилен, без места където да се удря и пада.
Ами ти си тази, която се оплакваш от великата табуретка. Детето се катерело по нея, ми махни я! Защо робуваш на вещи? Ако някоя вещ пречи в момента, махни я, като поотрасне детето, сложи си я пак. Все пак, като се отглеждат деца, трябва да се обезопаси домът до степен да не е опасен за здравето на прохождащо дете. Имах познати, чието дете си беше извадило окото с ключ. Много умни, ей! Дали му ключовете на бебо да си играе с тях и да ги дрънка! Умни та дрънкат!!
А вие , които прекарвате цялото си време 24/7 с децата си работите ли въобще и на каква възраст сте , за да изпитвате безкрайноооо удоволствие да пеете какви звуци издават животните , мучите, блее те , кудкудякате и т.н ??? Моля ви отговорете ми - На каква възраст сте?
axel_chiara2430 - храненето на поискване се отнася за новородени.
За другите неща става дума за съвсем малки бебета. Много родители си ги отглеждат сами до ясла/градина. Не виждам нищо чак толкова чудно, че са по 24 часа заедно или че ги учат на звуците на животните и т.н.
Всеки етап на развитие си има своите особености, щом трябва да научи животните, ще блея и кудкудякам за няколко дена. То и наакано дупе и повръщано не съм изпитвала безкрайноооо удоволствие да бърша, ама такъв е животът
