Трудно го задържам на гърнето. Става по 20 пъти за 5 минути. Не казва нито пиш, нито аки. В последно време не го уцелвам и гърнето е все празно.
С яденето назадваме. Яде все по-малко неща, дори такива които миналата година ядеше сега не иска. От нашите манджи почти нищо не му харесва. Закърпвам положението с пюрета или сандвичи. Даже от сандвича избира само кашкавала, например.
Бисквитка, истински екшън си описала

И на мен не ми се ходи по детските площадки. Почвам да си мисля, че съм някакъв асоциален тип. В повечето случаи има големи деца, които изобщо не пазят малките. Вчера имаше едно момиченце, което се катереше по пързалката нагоре и никой друг не можеше да се пусне. Пързаля се надолу и се катери нагоре, Ясен си стои горе и си чака. Казах: "Мисля, че не е това начинът да се качваш на пързалката, госпожице", тя не ме удостои с отговор. Взех си детето и си тръгнах. Случката е направо безобидна в сравнение с екшъна на Бисквитка, но все пак не ми харесва. Знам, че няма да изправя света ...Вие правите ли забележки на детската площадка? Как реагирате, ако се случи нещо, което смятате за нередно?
иначе и аз предпочитам истински книги -планирам при следващото ни прибиране в БГ да взема детски книжки имам доста с приказки -да са ми под ръка


на всички
или пък е този бебешки пубертет, както казва Стефи.
- ВИЕ сте отличници в четенето -Никол хич не се заслушва .Скоро слушах такова предаване -дали да се четат точно приказките или да се променят -та там мненията бяха в двете крайности -може би АЗ ще запазя оригинала на приказката така както съм ми я чели и съм я чела и аз -може би трябва да се четат приказки за възрастта на детето .Сега и до към 3г-са според мен подходящи разни римувани залъгалки и стихчета с рими .А когато пораснат и станат по концентрирани и по дълги приказки -много от приказките ние учехме вече в училищна възраст ,колкото и тъжна да е напр."Малката кибритопродавачка "Андерсен -си остава моя любима приказка ,както и "Майчина сълза"А.Каралийчев- колкото и да предпазваме децата живота е такъв има и тъга,сълзи,мъка ...бедност даже и смърт .Аз лично винаги съм назовавала нещата с имената им когато сина ми беше дете ,естествено ако преценя ,че няма да разбере нещо отговарях кратко без много подробности с които да го товаря .Рано или късно децата ще се научат да четат и сами ще хванат книжката и тогава ще питат -ТИ защо ми я разказва различно ?По добре -ако видя ,че и става тъжно за малката кибритопродавачка -да и кажа -виждам,че ти е тъжно и на мен също -но по света има и такива момиченца ,но Ти имаш мама и тати и те ще се грижат за теб винаги .Обикновено децата като слушат тъжна приказка си мислят -дали и с ТЯХ няма да стане така и това им е страха .Страшно дълго стана ,извинете ме за многословието -ама книги и деца са ми слабост били винаги .Ще се радвам и друг да сподели гледна точка по този въпрос !