Аз се чувствам най-добре в големите магазини, тип HM, където персоналът не се занимава изобщо с клиента. Не ми става неудобно, че меря нещо и впоследствие не го купувам, не търся на излизане погледа на продавачката, да й кажа довиждане, не съм наблюдавана и след мен никой не се тюхка и не ме обсъжда за каквото и да било. Може би аз съм по-притеснителен човек, но вниманието и очакванията към мен като клиент не ми се нравят и много, много рядко влизам в квартални магазинчета, само ако търся нещо конкретно и знам, че ще го купя, а не просто да разгледам.
И аз така - изобщо не ме интересува и вълнува да ме поздравяват, казват довиждане и т.н. Ако никой не се върти досадно около мен вероятността да си тръгна с куп неща е много голяма. Ако ми се 'лепне' някоя, дори да е ошанелена от глава до пети и да ми прави метани на всяка крачка - на мига се обръщам и излизам. Въпросът за помоща е идиотски - не може ли да питат дали не могат да са полезни с нещо, а не да ми помагат/и най добре изобщо да не питат нищо/. Ако искам нещо, ще потърся персонал. В магазини от типа - мебелни, техномаркети и други мигновено се залепва някой досадник. Обикновено агитират за народна власт с предложение да си купя пурпурен диван за зеления си хол или комбайн за кухнята , а аз съм тръгнала да разглеждам филтри за кафемашина. Такъв ми се налага да отрежа рязко и директно с идеята повече да не ме приближава.
----------
пс. как пропуснах мобилните оператори
. Няма такъв кошмар, преди да вляза се зареждам с огромна доза търпимост към глупостите, които ще ми надрънкат. НИКОЙ няма право да ме пита ЗАЩО още не съм абонат. И не ми се слушат никакви планове и телефони. Защо просто не отговарят в случай, че се интересуваш? Отвратно и нахално досадни са. 
Да викам?
в крайна сметка го поръчах и ми пасна идеално на моите размери. 
ами, не взех, но знам, че мога да се доверя и купувам други неща 
